forum.uni-sofia.bg

липсва ми встихотворение от тука, и нямам как да си го възтановя
нали съм с нов хард, който си е позволил да ми трие поезията да си признае

Потърси в 18+ Тук надали е трито...

няма го и в 18+
и принципно беше тук на 5 страница

Кое, бе Кире?

за белите стихове

Цитирай каквото си спомняш от него...

не мога, не съм сигурен и за един стих, дано да го има на лаптопа, ако го няма, ще съм много оскърбен

Модераторката се озлоби
и Киро и мен изтри
много страдам от това
плача през нощта

Толерират косе-босето
нараняват ми егото
сълзи текат от мен
всеки ден, всеки ден

Ох. Хахахаха. Днес всички са друсани.

и аз имам ново ама не знам дали искам да го пусна

Приказка

'It is the only place I know, where death is most alive
It is where truth is turned to lie, where death is most alive'.
Dark Tranquillity - Terminus (Where death is most alive)

Неон грее над мъртви тела
разбити под бетонни вълни
между сгради от тиха ръжда
между човешки смях и вина.

Из това място скитам днес
вклинил пирон в бяла ръка
над тъмата пак взел превес
изпил съскаща сяра-слана.

Очите срещат мъртви очи
почернели от мъка и страх
черни греят и слънчевите лъчи
дробовете пълня си с прах.

'Гробът на тези, що гроб нямат
е гроб на майка Земя
издигнат от нея, сивеещ и пуст
за провалилите я деца.'

Чуй ме - аз съм стъпка под неон
двадесет и пет тика на часовник;
сред светлини и тела въ' найлон
дишам в бензин последния си миг.

И вълна черна разбива душата
разкъсва и стапя плътта
подкосява със съсък краката
хили се с озъбената си уста.

А неон грее над мъртви тела.

трябва нещо малко по позитивно, може би. Пускам мое

Лимфа

В днешното развратно време
на плещите ми тегне тежко бреме
Много бой съм аз изял
и съм много, много загорял
От носа тече сопол и лимфа
щом съзра прекрасна нимфа
Ах тази гръд, ах този крак!
Страх ме е - ще й предложа брак.
Тичам да я хвана и да й внуша;
че иска с нея аз да се сноша.
"Ах ,ти, перверт, изнасилвач, простак!"
И се превърнах във обществен враг.
И за това безмълвно продължавам
и Богу дух безропотно отдавам.

Жътварите

В тази стая стоя
вълк озъбен свирепо
опрял лапа в хладно стъкло.
Музата дращи
и пак не мога, не спя
корен нищя и късам стъбло.

Звяр грее, а демонът пее
и нокти дялат замрели трески
ангелът тих е, Човекът милее
бурята кротка в синевата трещи.

През този прозорец
в нощ гледам човешкия род
- егоистичен, зъл и ужасен
и в отвращение
глава полагам на хладния под.

Сетне нея бавно изправям
и гледам отново със мокри очи
- блестящ и сияен, толко' прекрасен
човекът обликът си мени;
и ръце се надигат в тиха молитва.

А две сенки откъсват се
и вълче се в призрак обръща.
Двама последни са те
- Птица и Абанос
и бурята в мир се превръща.

Следя ги тихо, замръзнал във миг
светът е ехо
не, стон
светът е ангелски вик,
що слова несловесни изказва.

'Ние сме тихият съсък в нощта
убийци на убийците
хладкият звън - на честта
вклинена докле се умре.
Ние сме Жътварите.'

Светът умира и бавно изтлява
остават само фигури две.
През аура - на най-мрачната слава
мъртвилото виждам и то ме зове.

И се усмихвам тихо насреща
името ми е друго вече; Баланс.
След делата тук уредена е среща
валс мрачен със смъртта -
на дъх жътварски последния шанс.

*вдъхновено от Джон Конъли

Видях много добри попадения в темата

Някой ден може и аз да се престраша да пусна това-онова от скромното ми творчество