forum.uni-sofia.bg

kokteil_molotow:...никой не може да ти каже как да разбереш трябва да ти трепери отвътре.все още

аз съм приятеля си от три години, а от две живеем заедно, и трябва да ви кажа че не винаги когато го видиш ти се завива свят,няма нищо около теб и т.н.,нормални разсъждения началото на една връзка.Но има моменти когато ежедневието, проблемите в работа и хилядите други неща които са с теб ежедневно те омотават около себе си и така моментите в който се гледате в очите влюбено стават по малко,но това не означава че не умираш за човека до себе си

Твърдо против

Аз съм ПРОТИВ изневярата

Зависи кой изневерява...ако съм аз,ще си намеря оправдание пред съвестта си

За момента съм против

Ах вие палавници

Не знам...дали е редно да съм "против", но да съм "склонна"

Ще ви обадя аз всичките... ,че обичате да послагвате рогца от време на време..

Ти как прецени?

Banana написа:че обичате да послагвате рогца от време на време..

сега не, защото съм му твърде отдадена и не съм намерила по-красив и по-стойностен,
но преди...ми няма лошо Не мога да разбера какви са тия драми около изневерите, какви са тия чудеса...Нещо съвсем съвсем нормално е.Или още в началото се разбирате,че нямате нищо против да си кръшкате, или просто не си казвате...Щото пък да си признаеш изневяра на човек, който не одобрява изневерите, при това го обичаш и искаш да си с него, от някаква фалшива и глупава съвест, е най-голямата глупост на света.Е, разбира се, може и да си останете верни един на друг, и в това няма лошо, дори е много хубаво, ако успеете И тук не говоря за връзки от година-две.

Crematory написа:

Banana написа:че обичате да послагвате рогца от време на време..

сега не, защото съм му твърде отдадена и не съм намерила по-красив и по-стойностен,
но преди...ми няма лошо Не мога да разбера какви са тия драми около изневерите, какви са тия чудеса...Нещо съвсем съвсем нормално е.Или още в началото се разбирате,че нямате нищо против да си кръшкате, или просто не си казвате...Щото пък да си признаеш изневяра на човек, който не одобрява изневерите, при това го обичаш и искаш да си с него, от някаква фалшива и глупава съвест, е най-голямата глупост на света.Е, разбира се, може и да си останете верни един на друг, и в това няма лошо, дори е много хубаво, ако успеете И тук не говоря за връзки от година-две.

Crematory, направо уби всичко детско в мен. Но признавам, че имаш право. След като преди време осъзнах, че е почти неизбежно да има изневяра в една дългогодишна връзка, общо взето точно това реших - че е по-добре и за мен, и за него да не знам. Но да има дълготрайна връзка с друга жена не бих приела никога, не мога да свиря втора цигулка, независимо на каква цена - колкото и да обичам човека, си имам достойнство и се ценя достатъчно, за да не позволявам накой, на когото държа да ме прави на глупачка. Би било по-болезнено може би, но определено по-здравословно просто да го изкарам от живота си...
поне сега така мисля, ще видим на 40 на какъв акъл ще съм...

mushroomhead написа:Зависи кой изневерява...ако съм аз,ще си намеря оправдание пред съвестта си

същото е и при мен

Nrg, съжалявам за убитото детство в теб А за втората цигулка и ти си права.Аз говорех за изневери за една нощ. Втора цигулка няма да съм под никакъв параграф.Ако толкоз много иска другата, да си отива официално при нея, мъже под път и над път, друг ще си намеря

Е, аз пък съм категорично против, независимо колко дълготрайна е връзката и колко "еднократна" е изневярата! Не може да твърдиш, че обичаш някого и да спиш с друг в същото време! Ако нещо в една връзка куца, но има любов-винаги има начини да се оправи; ако няма желание за това- ми прав му/й път! След като са ми изневерили, би ме задържало с този човек единствено дете.

не знам, на мен ми е трудно да кажа. имам чувството че отвсякъде ме лазиват с внушението, че мъжете не могат да бъдат верни, че рано или късно нещо им прищраква, и понеже са дечковци, няма да седнат да говорят, а ще ходят да е*ат с извинение наляво и надясно. така че просто се опитвам да свикна с тази мисъл. иначе ми е супер противно, представата че този човек е правил с друга нещата, които аз възприемам като толкова интимни и уязвявящи, и романтични, просто няма как да не го почувствам като предателство... но и не разбирам честно казано, как може да обичаш един човек и без да ти пука да го лъжеш, без да ти мигне окото, без да се почувстваш гузен, и после пак да си с него, просто не разбирам, имам чувствто, че трябва да е абсолютно безсъвесестен човек, не знам...