forum.uni-sofia.bg

Crippled Alice написа: Каузата според мен е загубена, затова казах, че ние можем да се постараем за бъдещето на нашите деца, но нашето поколение е просто аут.

И хората могат да се стараят, онези "другите" да не достигат до места, които им дават възможността да създавате реалността в бъдеще.

Crippled Alice написа: Принципно си права, да. Но колкото и да ме притесняват тия факти, как по-точно аз (или ти, или който и да е) би могъл да превъзпита цяло едно (2,3...) поколение, да го научи, че не става само с кючеци и т.н.? Аз не виждам подобна възможност. Това се възпитава, не е въпрос на гледна точка. Ако не се грижиш за едно дете от ранна възраст, оставяш го да прави каквото иска, да бяга от училище, да шмърка по кенефите, да не се прибира по цели нощи (или вечери, след АМОР <3), то няма как изведнъж като стане на определена възраст да си каже А бе аз що не седна да уча верно??? Каузата според мен е загубена, затова казах, че ние можем да се постараем за бъдещето на нашите деца, но нашето поколение е просто аут.

Мхм, мхм, но те са свързани, разбираш ли? Един човек сам нищо не може да промени, но когато заедно с него действат още много хора, тогава става по-вероятно промяната да настъпи. Представи си, че ти си човек, когото не го грее за западащото поколение, за мерзостта, низките ценности и прочее. На теб, като такъв човек, надали ще ти пука как точно възпитаваш децата си или поне ако ти пука, ще възпитаваш у тях същото, което имаш ти самата - а именно, егоизъм. Пък на тях само това им трябва, за да оте#ат всичките ти усилия, вложени в тяхното отглеждане. Затова едното не може без другото, това имам предвид.

Склонен съм да се съглася с мнението на Дичоу частично. Може би музиката е носител на социални послания и определени групи хора слушат различните стилове, за да се отъждестяват с тези послания, но все пак мисля, че целта на музиката може да е и просто доставяне на удоволствие. Принадлежността към коя да е субкултура е нещо доста различно от предпочитания стил музика. Съгласен съм, че ако се числиш към определена прослойка в обществото, вероятно слушаш съответния стил, но обратното ми се струва пресилено и невярно. Като цяло смятам за глупаво човек да се индивидуализира сам в обществото с музиката, която слуша, но това си е личен избор. Още по-глупаво е обаче, определени хора да причисляват други към някоя си субкултура само заради музика.

След като Ники спомена думата "удоволствие" се замислих - какво по-голямо удоволствие в живота, от това да се заяждаш с Кристо за негови думи като тотално ги извадиш от контекст, придадеш им каквото си искаш значение, припишеш каквито си искаш идеи на гореспоменатия и обвиниш същия в ограниченост? Защо това е удоволствие? Защото си 100% сигурен, че ще започне спор, в който няма никакво значение кой какво смята, но въпреки това ще се говори и говори по темата, а купища съфорумци ще сиирджийстват. Колко пъти сме гледали същото да се случва?
И така, нека направя поредния си опит за създаване на безпричинно и тотално безсмислено напрежение, цитирайки Кристо:

Kristo написа:не може да се месим в мисленето на другите

Прочетох внимателно темата и много идеи ми се намесиха в мисленето. Тези идеи са представени и защитени от действителни хора, поради което смятам, че тези хора ми се намесиха в мисленето. Убеден съм, че не само в моето мислене. Въпреки това вярвам, че много хора са прочели същите идеи без те да окажат никакво въздействие върху тяхното мислене. Струва ми се, че всяко съзнание има различна "пропускливост" на идеи, нещо като попивателната способност на парцала, която толкова много ценим у него - едни парцали просто попиват повече от други и с тях свършваме повече работа за единица време. Поради това ми виждане съм се настроил да попивам колкото мога повече информация и тя да ми въздейства възможно най-силно, за да възприемам повече от заобикалящия ме свят. В този смисъл не само че хората ми се месят в мисленето, но дори ги приветствам да го правят, искам да ме разубеждават, да ме побеждават в спорове. Често ме обвиняват в "крайни позиции", но всъщност какво са моите "крайно позиции", ако не инструменти за провокация, за да може да достигнем до желаната конфронтация?
Що се отнася до музиката. Чалгата носи много послания, макар и понякога еднотипни. Хората, които слушат тази музика, обаче, дали я възприемат като мен? Дали техните съзнания попиват посланията в текстовете със същата интензивност, с която и аз? Дали гласът на изпълнителя докосва сърцата им така, както моето? Дали изобщо влизат в такъв директен и невъзпиран от никакви прегради контакт с музиката, в какъвто аз влизам? Какво ли мислят и чувстват, докато слушат чалга? Какво ли се променя у личностите им във връзка с контакта с тази музика? Дали изобщо нещо се променя? Дали чалгата пречи на промяна? Дали евентуална промяна би била задължително полезна и градивна за човека? Пред какви опции за промяна са изправени повечето чалгари? Да загубят 90% от приятелите си? Да стоят вкъщи, да бродят сами през повечето време? Да се отчайват от живота и от неразбирането на другите, докато в главите им не се появят самоубийствени мисли? А по-добре ли е да си намерят "други приятели" сред скинари, метъли или рапъри? Дали няма просто да се пристранстят към друг вид удовлствие, по-вредно за организма им? Не мога да отговоря на тези въпроси. Не мога да кажа с лекота, че за всеки един човек във всеки един момент е по-добре да промени музикалните си предпочитания и да започне да слуша предимно класическа и джаз музика.
Очевидно е, че не съм съгласен с делението на музиката на "носеща послание" и на "неносеща послание". Нима една динамична музика не предизвиква асоциации с динамичното? Напрегнатата с напрегнати неща? Явно е, че дори да не носи послание, една музика може много тенденциозно да ни насочва към определени мисли, пазейки ми от други мисли. Затова и ми се струва, че не е толкова важно по какъв начин ни въздейства, след като ни въздейства. Затова аз деля музиката на въздействаща и на не-въздействаща. Разбира се, за един човек една музика е въздействата, друга - не. На мен чалгата ми въздейства и ме натъжава, защото ми напомня за повърхностни действия на някои лица от миналото ми. Такава ми е била житейската история, такъв емоционален товар нося, така ми въздейства. Мисля, че на повечето хора, слушащи чалга, музиката не им въздейства много силно, съзнанието им не е много отворено да я възприема цялостно, а е фокусирано в отделни моменти - ритъм, мелодия, хармония (тоест, това, което значи "музика" в най-тесния смисъл на думата). Тук ще припомня, че има (приемаме) три начина да се слуша музика - 1. възприемане на звука като звук и изпитване на удоволствие от него, 2. възприемане на звука като символ и изпитване на удоволствие от асоциациите, които поражда и 3. обладаване от звука и изпадане в частичен или пълен транс. По какъв начин се слуша най-често чалгата? Надали много хора, освен мен, я възприемат по асоциативен начин. Струва ми се, че чалгата се слуша или като звук, който носи удоволствие с ритмичност, хармоничност и мелодичност или след изпиване на много алкохол и продължително танцуване - като начин за изпадане в частичен транс, като начин за бягство от ежедневието с неговите проблеми и несполуки, разтуха, освобождаване от негативните емоции. Аз имам други начини за освобождаване на негативното, не се нуждая от чалгата по никакъв начин и не изпитвам удоволствие, когато случайно бъда насилен от съдбата да я възприемам. Насилен, защото аз не слушам без да чувам, не ми е в природата да игнорирам какво се случва около мен. Затова и не игнорирам, че слушащите чалга са много и ми е мъчно, че не са намерили друг начин да се разтоварват, защото има далеч по-хубави начини. Няма да давам примери, защото няма универсално развлечение. Просто няма.
Според мен най-силният порив към слушането на чалгата идва от това, че тя е модерна и че много хора я слушат - можем ли да виним хората, че искат да имат приятели? Не. Можем да ги виним, че се уеднаквяват ужасно много. Както казва един приятел "Подобни (хора) е ОК. Еднакви не е ОК." А сред слушащите чалга често се наблюдава липса на каквото и да било желание за културно-поведенчески индивидуализъм. Поради ограничено мислене много от тях не забелязват колко много си приличат с милион други личности. Дали ако възприемаха еднообразието, дали ако осъзнаваха колко малко новост носят на света със своето съществуване, щяха да са толкова незаинтересовани от алтернативните форми на култура - дали ще е различна музика, дрехи или каквото ще да е? Не е в музиката проблемът, а в липсата на въпроса "С какво допринасям за културното израстване на себе си и на близките ми?" в главите на хората, които правят същото като мнозинството и се гордеят с това. Дано повече хора започнат да се интересуват от някакъв вид "другост", да пуснат мостове до други начини на мислене и действане, освен общите и да разнообразят духовната картина с повече оригиналност. Поне аз бих се радвал да видя такава тенденция към повече разнообразие в бъдеще.

Никой себеуважаващ се форомец не би ти прочел фермана и 100 пъти да ме цитираш от 40 различни мои поста в 4-5 форума, фейсбуци и прочее...

Седни си на местото и вдигай ръка само като знаеш отговора, а не като ти се лафи.

Kristo написа:Седни си на местото и вдигай ръка само като знаеш отговора, а не като ти се лафи.

Няма проблем, аз съм нагъл и безцеремонен комплексар. На такива като мен всичко им е позволено. Не им се отчита нито карма, нито грях.

Колкото и дълго и високопарно да беше, пак си е "едно си баба знае, едно си бае". Нищо ново по темата. Чалгата има твърде малко общо с приятелствата, а ограниченото мислене е присъщо повече на хората, които категорично отказват да слушат чалга. Животът на повечето хора не се върти около музиката и някои изобщо не изпитваме нужда да се индивидуализираме чрез нея, било то културно, социално или каквото и да е. Това, че някой слуша чалга, не означава, че става и си ляга с нея, нито пък че не слуша нищо по-различно.

Яяяяя... намерих си моето ъгълче у чворума
Бати кефа
ВЪРТИИИИИИИ
Ха наздраве

п.п.

Я да се обадят всички, които са си отделили един уикенд и са прочели написаното от ФФФ

Ники, според теб какъв процент сте тези хора, които не си лягат и стават с "лексиконските" си предпочитания (музика, филми и т.н.)?
Особено за тийнейджъри и млади хора, чиято личност е в процес на активно оформяне и първоначално утвърждаване, тези неща обикновено имат значение. Т.е. общите белези на дадени субкултури тясно се свързват с въпросните интереси. Ние го наричаме ограничено мислене, предразсъдъци и как ли още не. Така е, но това е общия и най-разпространен механизъм, който работи. И да, създава нетолерантност, която се намира сред представителите на повечето субкултурни общности.
Пълна глупост е това, че метълите били по-зле настроени; нито чалгарите. Първо беше модерно да си чалгар, щото беше нещо ново. После стана модерно да си античалгар и да си елитарен. Елит винаги има, и той винаги е абсолютно малцинство, и държи сметка на другите, както и те на него. Антагонизма м/у сноби и маси си съществува, но той няма много общо с музиката. Аз често виждам хаусъри (например), които по вид приличат на чалгари. Точно те са оня тип хора, които стават и си лягат с музиката. Огледай се някой път сред непознатите по улицата... Пробвай да познаеш какво харесват. Ще се изненадаш колко е лесно.
Сега излиза нова тенденция - да си сдържан и недемонстративен и толерантен. да не се вижда от километри кого би нахейтил. И това ще нарекат комформизъм или апатия или каквото още си харесаш. Трябва да има някой "лош". Захариев, че и самите чалгари, са абсолютно прави: има я в голям мащаб, затова я хулят. Ок, съвсем прав си, че не е коректно всичко пошло да се нарича чалга и да се асоциира с музиката, но то се вади на показ... и то по много. Няма как да се избегне тая асоциация.
Аз за себе си с чиста съвест мога да кажа, че не ми е дискомфортно да призная, че спадам, както и ти , към тези изключения, които харесват и чалга и други стилове, без това да ни ... "осакати". Но ФФФ е прав за едно - ако небеше това зло, щеше да е друго. Пък хората, колкото и да роптаят с/у чалгата като музика => и като носител на кофти лайфстайл (или по-скоро обратното), все ще се прежалват да слушат чалга по купони и на маса и с компания... И професорите - като сръбнат повечко... Не всички, то е ясно!

Аз изчетох цялата тема. Има ли бонус за мен?

Ам аз ше дам бонуса:

Има и по-нелепи, по-безсмислени и по-антимузикални стилове от чалгата - да не ги изреждам сега, че не е хубаво, особено като знам че има и фенове на детметъла... ххахаха

Тъй де, проблема на обществото не ни е че имаме чалгари, а че имаме и некви други, чийто брой бързо нараства и те на всичкото отгоре, не приемат критика, така както чалгарите...

И понеже ме мързи да задълбавам поотделно във всяка изръсена глупост ще си кажа мнението относно разразяващите се дебати кратко и просто (пък и аз нали съм прост чалгар, сложното и интелектуалното не ми е по силите) - целия хейт срещу чалгата е просто поза
Всички, които се надпреварват да хранят силиконките са абсолютно същите позьори
Всички имат нужда да погледнат някого и да кажат "аз съм по-добър от него" и държат всички останали да чуят
Сорка, че ви разбивам заблудите, ама не сте нищо повече от мутрата с мерцедеса или певицата с изкуствените цици

едит:

инк, бонуса ти е да направиш сбит (ама много сбит) преразказ на казаното от ФФФ

Тъжна ще е картинката, ако наистина принизяваш всички в милата ни държава до нивото на мутрата с мерцедеса и на изрусената силиконка...

Тя картинката си е тъжна и без това

А ти какво си постигнала, че си позволяваш да гледаш другите от високо?

Висок ръст (и без токчета; а със... )