forum.uni-sofia.bg

така е...мислиш ли,че не си даваме сметка за това?!
обаче защо пък да не си се позаблуждаваме малко,докато тръпката я има?!

всеки има право да вярва в каквото пожелае...

вързки от разстояние има и така ще бъде, докато го има понятието преданост и докато човек е верен на себе си, а не на околната среда и общественото мнение

Himera написа: Той,ако пожелае винаги може да изневери.

Може да ми изневери и ако е в София.Случвало ми се е с човек, с когото съм живяла заедно! Така че баш в случая с изневярата никой не може да ме убеди,че разстоянието има значение.
Специално за нас - ако иска, може да спи с друга там.Ще го разбера, нуждите са си нужди. Но няма да го разбера, ако ОБИЧА друга. За себе си в момента - не мога да си представя да бъда с друг, въпреки че мъжът ми е на 200 км и няма начин да разбере, ако му изневеря. Имам нужда от него, от неговия начин да прави любов, от неговите ръце да ме прегръщат нощем, от неговите целувки да ме будят сутрин. И съм готова да чакам по две седмици за 3 такива денонощия, от колкото да се задоволявам с негови заместници, които не могат да ми дадат тази любов.

Без да искам да се меся ще кажа само :
Доста добре казано

и аз така мисля - важното е духовната любов да присъства, а това кой с кого спи (стига да не е постоянно, де ) не е чак толкова важно

Не говори така и се надявай никога да не ти се случва, но изневярата е нещо, което всички ние уж осъзнаваме и на думи прощаваме, но когато ни сполети болката е неописуема (почти като при раздяла), обидата е несравнима...

о, аз знам какво е... но така или иначе тялото има нужда от секс - това си е естествено. Духовната привързаност е по-важна, а изневярата в душата си Е раздяла

Каквато и да е изневярата си е изневяра, която при мен винаги води до раздяла. Може би това е единственото нещо, което аз не мога да простя (поне за сега).

Crematory написа:

Himera написа: Той,ако пожелае винаги може да изневери.

Може да ми изневери и ако е в София.Случвало ми се е с човек, с когото съм живяла заедно! Така че баш в случая с изневярата никой не може да ме убеди,че разстоянието има значение.
Специално за нас - ако иска, може да спи с друга там.Ще го разбера, нуждите са си нужди. Но няма да го разбера, ако ОБИЧА друга. За себе си в момента - не мога да си представя да бъда с друг, въпреки че мъжът ми е на 200 км и няма начин да разбере, ако му изневеря. Имам нужда от него, от неговия начин да прави любов, от неговите ръце да ме прегръщат нощем, от неговите целувки да ме будят сутрин. И съм готова да чакам по две седмици за 3 такива денонощия, от колкото да се задоволявам с негови заместници, които не могат да ми дадат тази любов.

*thumbs up* за това мнение...

Крематори - кефиш!
А някой, ако иска винаги може да изневери било поради една или друга причина
Много вярно е мнението на Боромир "изневярата в душата си Е раздяла". И да, Ниса, нещата когато куцат винаги се усещат, колкото и да не искаме да стоят по този начин.
Но и Авокадо е прав/а - разстоянието убива нас самите!
Всички сте прави, но пък когато човек обича силно не мисли изобщо за изневери, а съмнявате ли се в любимия/ любимата, то, според мен, това си има причина... Ревността не се поражда от нищото (поне при мен е така), освен, ако не сте свръх съмнителни. Всичко е в ума ни!

Разстоянието между двама души, които имат пукнатина в отношенията си, може да се отрази добре. Може това да ги накара да се замислят и да си изяснят някои неща... Иначе непосредствено след дълга раздяла всичко е прекрасно! Погледите, целувките и въобще, всичко. Друг е въпросът за колко време това може да прикрива проблемите между тях...

Според мен номерът в любовта от разстояние е да не оставаш прекалено дълго с човека Х, защото колкото и сладки да са нещата, в един момент като се огледаш, може да осъзнаеш, че всъщност изобщо не те е грижа дали ще си с него или не! Затова гледам да се омета, още преди да ми е омръзнало;)

Накратко любов /ако това е точната дума/ от разстояние може да си трае дълго, стига човек да знае кога да си тръгне!

А ако не си тръгне? Ако реши,че това е човекът на живота му и въпреки че трябва да са разделени година или може би дори две, реши, че може да го понесе само и само, за да е с него? Щото аз съм така. И ,да ,знам,че сега е прекрасно, когато се видим, целувките, прегръдките, сексът, думите, общуването и че времето, което сме разделени не ми се струва толкова дълго...И,да, знам, че няма да мога да го понеса още много време и скоро ще започна да плача и да се измъчвам, защото е далече и ще се питам защо не съм избрала да си тръгна преди да се започне всичко...И от сега знам какво ще си отговоря, щото си го репетирам - все пак това е мъжът, когото избрах за свой съпруг - защото няма друг като него - силен, интелигентен, готов на всичко за мен...За този човек съм готова да се тормозя и да страдам, защото знам, че просто от тук минава пътят ни и след тази 1 или 2 години ще сме по-щастливи заедно (или поне така си мисля, щото тогава няма да имаме пари и собствен апартамент и работа и нашите ще са ме изгонили, ама тва е част от тръпката )

ХАха!Крематори, като прочетох последната част
от поста ти разбрах, че ти си идеалът ми за жена

Крематори, пожелавам ти, винаги да сте така щастливи заедно:) Хубаво е, когато мечтите ги има Аз могада издържа на връзка от разстояние, но трябва да ми показват,че ме обичат, защото тогава мъченията са още по - жестоки

Е, разбира се! Ако не ти се показва и подържа дори с най-малки жестове, няма начин да оцелее тая любов на тия мъчения