forum.uni-sofia.bg

Платон нарича влюбения боговдъхновен и го поставя по-високо от възлюбения. Самият влюбен, обаче, не може да види себе си по-горен от възлюбения си. Нормално е за влюбен да възвеличава обекта на любовта си и да го причислява към по-висшето естество. Ако под "класическо" влюбване имаш предвид такова, което кара влюбения да разбира себе си като равностоен по всичко на възлюбения, то тогава ти говориш за една по-"разумна" любов. Същевременно "любовта е лудост", казват мнозина и считат за загубата на трезва преценка като съвършено "класически" симтом на влюбеността. Това да не правиш разлика между божествено и човешко у възлюбения е просто поредният признак за отслабване на разсъдъка за сметка на усилване на чувствителността за красивото и възвишеното.

FightForFreedom написа:Качвам се аз в автобуса и що да видя... Арфодита Небесна се вози сред гмежта...
Според Стендал любовта от пръв поглед е физическата любов, основана не на душевни качества. Но нека да поспоря с това: не е ли най-духовното нещо да изпитваш любов към самото съвършенство, от което произлиза всеки естетически критерий? Какво като това съвършенство е решило да се материализира като човек - човешка е само формата му, но същността му е очевидно божествена. В стремежа към надчовешкото има не просто несъзнаван хедониъм, но там има най-вече вкус и изтънченост, както и себеразбиране на аза като целящ красивото във всичките му форми.

Може би щеше да си прав, ако съвършенството наистина съществуваше или ако красотата у хора беше някаква константа във времеви план. Но винаги в един момент ще има по-красива, привлекателна, млада, добре сложена и т.н. жена от въпросната Афродита. Това значи ли, че ще се*влюбиш* във всяка следваща такава, която срещнеш? Факт е, че в този случай обичаш повърхността, опаковката, заради уж духовните чувства, които предизвиква тя у теб. Аз съм по-съгласна със Стендал в случая. Докато не става дума за любов между личност към личност, то аз не мога да припиша на въпросните чувства статуса "любов".

Jamesmagno написа:

Smoking Mirror написа:

Jamesmagno написа:Никак. Но ако се появи точен човек, надушвам - имам добри сетива. За съжаление (или за щастие, не знам), "точни" хора се намират толкова рядко, колкото рядко съм обвързан.

Ти не си ли перманентно обвързан Или вече не

Не съм се родил обвързан, Гошко

Нима си нямал пъпна връв???

Колкото и да е невероятно, някои хора не са непоправими мързели
За к'во им е пъпна връв? Като огладнеят, излизат и си забъркват нещо

Не съм. )

Съвсем не,а тайничко вече ми се иска да бъда...майка ми дори се е притеснила и често ми ги говори едниии

Дефинирайте влюбчив?!

За мен-човек,който бързо се увлича и привързва към противоположния пол (в някои случаи полът не е чак толкова противоположен)...става замечтан,обнадежден,изпитва всеизвестните "пеперуди в стомаха" и мисли непрекъснато за дадения индивид

Човек, който често се увлича по различни хора за кратък период от време.

Boleyn написа:Човек, който често се увлича по различни хора за кратък период от време.

Май е така, да, поне в общия случай. А с по-продължителните увлечения, които се явяват изключения от правилото, тогава какво правим?

Oфициално съм страшно влюбчива в малки сладки мъркащи котенца... Вече го обичам тоя мъник

Ммм, колко общо имаме помежду си по отношение на котенцата

Търговецът на кристал написа: Обобщавам: лесно е да ми направят впечатление, да ме заинтригуват, трудно е да се влюбя истински, след последният случай, бих казала дори - невъзможно. Или поне така си мисля.

Стана ми странно, че попаднах на мое мнение отпреди 6 години и 2 месеца. Леле, колко време е минало оттогава и колко малко неща са се променили....
Но за този цитат, който съм извадила, следва да призная, че не се оказах права. И се радвам.
Продължавам да не съм влюбчива - както май бях разказвала, "влюбчивостта" ми мина, когато бях на 19 и едва ли ще се върне (няма предпоставките за това). Така като гледам, времето между края на предпоследната ми връзка (то "край" е малко условно казано, ама нейсе) и началото на последната беше 5 години и половина. Но поне разбрах, че няма нищо невъзможно и времето, ако и да не лекува, както казват хората, дава възможност да оцениш новите шансове, които ти дава съдбата.

+1...

Търговецът на кристал написа: Но поне разбрах, че няма нищо невъзможно и времето, ако и да не лекува, както казват хората, дава възможност да оцениш новите шансове, които ти дава съдбата.

Аз съм по-скоро с обратния проблем. Супер рядко съм се влюбвала (2 пъти), но като ми се случи ме държи ужасно дълго време, повече отколкото е здравословно и отколкото ми се иска.

Как се забравя някой, в когото си влюбен? Времето лекувало да, ясно, ама като минат година или две осъзнаваш, че нещо твърде бавно минава това време и тоя проблем повлиява негативно на другите аспекти от живота ти - не се интересуваш достатъчно от нещата, от които трябва, а личният ти живот става природно бедствие, защото колкото повече се стараеш да излизаш с други хора, толкова повече накрая ги нараняваш с безразличието си, което е особено тъжно, когато това са супер готини мъже, но просто не можеш и не можеш да чувстваш към тях онова, което те към теб... и в края на деня ти остава само неприятното чувство, че си егати злата студена мацка