forum.uni-sofia.bg

hirondelleblanche написа: Имайки предвид, че чух 'Аню Анев', като ни казаха какво се е паднало - ШОК , след това последва по-лека форма на същия шок ииии така - абе, общо взето в началото ми трябваше малко време да се осъзная. Писах както за подслушванията, така и за сериала, вкарах някакви странични връзки с актуални случки и това беше. Не съм много доволна, но ще видим. Някой да знае кога да очакваме резултати?

След 20ти...

По - скоро 19ти-20ти. Не мисля, че ще е по-късно

hirondelleblanche написа: При нас се правеха бая, даже ни караха да им даваме писанията си, когато ходехме до тоалетна , да не говорим, че при най малкия шум мрънкаха..

218та?

Седя до едно момче? Аз на предпоследния ред. Син панталон и червина блуза, вързана, кестенява коса.

Aз писах разказ.Знам,че на предварителния си изкарах хубава оценка и то с есе,ама така ми дойде от вътре.
Малко резюменце:
Писах,че вали,отново и отново,но не само навън,а и в душата на геройнята.Събужда се от телефонен звън В 06:00,което и се случава всяка сутрин.Пак е майка й,то й няма кой друг да я търси.Майка й и казва - "Ало,ало... там ли си?"Тя до болка мрази тази 3-буквена дума,защото и навява само тъжни спометни.Винаги най-ужасните новини,които е получавала са започвали с тая дума - ало,ало.
Събужда се,става,закусва,пуска си телевизора и по него дават "Ало,ало",комедия,но в душата й е драма.Изключва го и гледа през прозореца и вижда зомбирали се хора,които ровят в своите телефони и говорят с някой.Никой не вижда,че е дошла пролетта,а и как да видят като гледат в земята и държат по 4 телефона в ръце.
Става 8:00 часа и тя излиза за работа,качва се в метрото,всеки гледа към своя телефон,никой не я забелязва и тя вижда един мъж,който страшно много прилича на бившия й годеник.И си спомня защо е бивш, и тук вече разказвам защо мрази думата "ало".Защото в една хубава пролетна сутрин,докато му прави кафе и се обаждат от болницата и подтвърждават диагнозата й рак.От слушалката се чува само едно студено ало, и живота и си заминава,всичко рухва,тя се обвинява.След точно една седмица тя разваля годежа и му казва,че има друг,че вече не го обича, само той да не страда.Изгаря вътрешно,но не иска й той да гори с нея. И от тук нататък живота и се обезсмисля.Това е най-ужасното "ало",което човек може да чуе и така нататък.......
Стига до работата.Тя работи като диспейчър в таксиметрова фирма.Сяда и започва да вдига телефона на разни непознати,като само им отговаря ало,те също и казват само едно просто ало,всякаш не съществува.Няма поздрав,няма нищо.Казва,че е от 7 години работи тази работа,точно когато една вечер и е звъннал телефона и е бил ТОЙ.Казал й е "Ало,ало..." и е започнат да й разказва за бременната си жена си,къде я е срешнал,каква била колко е голямо сърцето на бъдещото им дете.И това,ало,което получава изпепеляава и последната й надежа,която е таяла в себе си,че ще се оправи и така нататък...........
Става 20:00 часа и тя си тръгва от работата,цял ден е казвала само - АЛО,ало,уморена е и изведнъж я вика шефа.Казва й,че тя е най-лоялната служителка,която има и че иска да я повиши.Тя е много щастливаприема и той й дава служебен телефон.Много хубав и малък,но в същото време блести на светлината.Такава се чувства и тя в момента.Сяда в метрото и изобщо не забелязва хората в метрото,които до преди това са я дразнели адски много.Обажда се на всичките си познати,за пръв път от много време,това "ало",е изпълнено с нещо,има някакъв смисъл.Прибира се и си оставя новия телефон на шкафчето,за пръв път от много време заспива с усмивка и без приспивателни.Заспива и сънува,бившия си.Той е такъв какъвто го помни.Изведнъж се събужда от телефонното звънене на жичния телефон.Знае,че нещо е станало,защото по този телефон и звъни само майка й.Изпада в ужас,отива до телефона и от там се чува - "Ало,ало,миличка трябва да ти кажа нещо...."

И от там на сетне тя не помни нищо,това е последното "ало,ало",в живота си,което чува.Всичко свършва,от както майка й й е казала,че бившият й годеник е умрял при катастрофа.Нищо вече няма значение и сърцето й вече не бие.Все е чакал да дойде нещо, и най-накрая е дошъл края. На сутринта служебният й телефон се спуква да звъни и никой не отговаря........ Домоуправителят се качва и чува само едно глухо звънене,отваря с резервните ключове,извиква и се обажда на 112 и каза- "Ало,ало....тук има труп на жена,обесена на телефонен кабел."
И после написах: Сега ли,сега сме само двамата, без телефони,без лъжи,без лицемерия, без "ало,ало",без нищо.Просто аз и той в звездния безкрай.
И най-отдолу:Апартаментът беше празен,хората,продължваха да са загледани в своя имагинарен и шарен свят,продължваха да повтарят "ало,ало" и отново велеше...
Не знам дали ще го харесат,но на мен си ми харесва...
ПРИЕМАМ КРИТИКА!

pifiella написа:Aз писах разказ.Знам,че на предварителния си изкарах хубава оценка и то с есе,ама така ми дойде от вътре.
Малко резюменце:
Писах,че вали,отново и отново,но не само навън,а и в душата на геройнята.Събужда се от телефонен звън В 06:00,което и се случава всяка сутрин.Пак е майка й,то й няма кой друг да я търси.Майка й и казва - "Ало,ало... там ли си?"Тя до болка мрази тази 3-буквена дума,защото и навява само тъжни спометни.Винаги най-ужасните новини,които е получавала са започвали с тая дума - ало,ало.
Събужда се,става,закусва,пуска си телевизора и по него дават "Ало,ало",комедия,но в душата й е драма.Изключва го и гледа през прозореца и вижда зомбирали се хора,които ровят в своите телефони и говорят с някой.Никой не вижда,че е дошла пролетта,а и как да видят като гледат в земята и държат по 4 телефона в ръце.
Става 8:00 часа и тя излиза за работа,качва се в метрото,всеки гледа към своя телефон,никой не я забелязва и тя вижда един мъж,който страшно много прилича на бившия й годеник.И си спомня защо е бивш, и тук вече разказвам защо мрази думата "ало".Защото в една хубава пролетна сутрин,докато му прави кафе и се обаждат от болницата и подтвърждават диагнозата й рак.От слушалката се чува само едно студено ало, и живота и си заминава,всичко рухва,тя се обвинява.След точно една седмица тя разваля годежа и му казва,че има друг,че вече не го обича, само той да не страда.Изгаря вътрешно,но не иска й той да гори с нея. И от тук нататък живота и се обезсмисля.Това е най-ужасното "ало",което човек може да чуе и така нататък.......
Стига до работата.Тя работи като диспейчър в таксиметрова фирма.Сяда и започва да вдига телефона на разни непознати,като само им отговаря ало,те също и казват само едно просто ало,всякаш не съществува.Няма поздрав,няма нищо.Казва,че е от 7 години работи тази работа,точно когато една вечер и е звъннал телефона и е бил ТОЙ.Казал й е "Ало,ало..." и е започнат да й разказва за бременната си жена си,къде я е срешнал,каква била колко е голямо сърцето на бъдещото им дете.И това,ало,което получава изпепеляава и последната й надежа,която е таяла в себе си,че ще се оправи и така нататък...........
Става 20:00 часа и тя си тръгва от работата,цял ден е казвала само - АЛО,ало,уморена е и изведнъж я вика шефа.Казва й,че тя е най-лоялната служителка,която има и че иска да я повиши.Тя е много щастливаприема и той й дава служебен телефон.Много хубав и малък,но в същото време блести на светлината.Такава се чувства и тя в момента.Сяда в метрото и изобщо не забелязва хората в метрото,които до преди това са я дразнели адски много.Обажда се на всичките си познати,за пръв път от много време,това "ало",е изпълнено с нещо,има някакъв смисъл.Прибира се и си оставя новия телефон на шкафчето,за пръв път от много време заспива с усмивка и без приспивателни.Заспива и сънува,бившия си.Той е такъв какъвто го помни.Изведнъж се събужда от телефонното звънене на жичния телефон.Знае,че нещо е станало,защото по този телефон и звъни само майка й.Изпада в ужас,отива до телефона и от там се чува - "Ало,ало,миличка трябва да ти кажа нещо...."

И от там на сетне тя не помни нищо,това е последното "ало,ало",в живота си,което чува.Всичко свършва,от както майка й й е казала,че бившият й годеник е умрял при катастрофа.Нищо вече няма значение и сърцето й вече не бие.Все е чакал да дойде нещо, и най-накрая е дошъл края. На сутринта служебният й телефон се спуква да звъни и никой не отговаря........ Домоуправителят се качва и чува само едно глухо звънене,отваря с резервните ключове,извиква и се обажда на 112 и каза- "Ало,ало....тук има труп на жена,обесена на телефонен кабел."
И после написах: Сега ли,сега сме само двамата, без телефони,без лъжи,без лицемерия, без "ало,ало",без нищо.Просто аз и той в звездния безкрай.
И най-отдолу:Апартаментът беше празен,хората,продължваха да са загледани в своя имагинарен и шарен свят,продължваха да повтарят "ало,ало" и отново велеше...
Не знам дали ще го харесат,но на мен си ми харесва...
ПРИЕМАМ КРИТИКА!

И похвала трябва да приемеш ! Евала за хубавата история , много добре си я измислила Според мен ще бъде и доволно оценена ! Темата предразполагаше доста обширни разсъждения , но аз пък този път писах едно простичко есе за ролята на телефонните разговори в живота на човек , за положителните и отрицателните черти , до които водят .. и като цяло - това .. Накрая завърших с :
" - Ало , ало ....
- Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват" Не се надявам за по-висока оценка от тази на предварителния

Silvinka и pifiella колко имате на предварителния? И на мен много ми харесва разказа!

trichkova написа:Silvinka и pifiella колко имате на предварителния? И на мен много ми харесва разказа!

аз имам 4.75

Имам въпрос...защо не успяхме да се съберем всички след изпита?
Аз съм разочарована



П.П. Хората които дойдоха бяха супер готини и се надявам да се видим отново на устния

Tdg ще се видим! !!

Сега ми трябва помощ, за да навържа истинскиге имена с ник неймовете от форума. Та ти Люси ли си?:д

Здравейте, другари. Уникално тъпа тема ... Изобщо не ми хареса... Не сте ли се събрали след изпита ... Излагация !! И от толкова много души тук е срамота,че само 5 се намерихме сутринта на уточненото място ..

tamarsaaD написа:Здравейте, другари. Уникално тъпа тема ... Изобщо не ми хареса... Не сте ли се събрали след изпита ... Излагация !! И от толкова много души тук е срамота,че само 5 се намерихме сутринта на уточненото място ..

Събрахме се, но едва 7 човека. И въпреки това беше много готино ^.^
Ох, а аз искам да ти се извиня, защото после в стаята малко се обърках коя точно беше ти, защото като идвах при вас за малко бях доста еуфорична и не запомних лицето на никого :Д

А темата... щях да се разплача. И то не толкова заради самата тема, колкото заради това, че е могла да бъде "БГ образование"

Хайде сега мераци...

Интересно към колко часа,колко човека и къде точно успяхте да се съберете,защото аз освен две момичета,лафещи си на една от пейките,други "заподозрени" не видях,но не можах да ги припозная в описанията и отминах? Благодаря,че все пак не сте ме забравили и спокойно - телефонният номер си остава скрит и покрит,евентуално може да бъде от помощ на устния,ако попадна в подобно положение. Дайте малко подробно инфо,ако ще и на лс,че ме е малко,всъщност много яд,че никого не видях след изпита.
На всички форумци от 243-а и най-вече на Хриси,която седеше на два метра от мен,поднасям най-искрени извинения: към първите,че не успях да ги разпозная,към Хрис,че се правих на ударен. Много зле съм физически през целия ден и наистина нямах желание да говоря много-много с когото и да било,особено сутринта ми беше...ужаст и предпочетох да не правя нищо,отколкото "здрасти,познах те,но сега ме остави на мира,защото не ми се говори".
Колкото до самия изпит - от една страна бях оставен на място от "готината" тема,но малко след началото на изпита открих две предимства на положението - първо,че бях супер неадекватен и дори при по-поносима тема вероятно нищо нямаше да направя,и второ - вероятно поне 80% от кандидатите ще свържат това с прословутите подслушвания и аз естествено се спрях на нещо коренно различно. От друга страна не ми хареса как го оформих и както и други колеги-кандидати не вярвам да изкарам по-висока оценка,да не кажа,че няма да се учудя и на нещо ужасно слабо.