Направи ме щастлив това, че като се събудих и си отворих очите разбрах, че още съм жив. Малцина хора оценяват този факт, който уж бил кофти или еди кво си, а не им стиска да го прекратят. Зарадвах се като пих от течащата вода вкъщи. Нещо наглед толкова просто, а мисля,че поне 1/4 от планетата няма достъп до прясна вода (камоли вкъщи). После, както се казва, имах ядене на масата, тъй че през деня стомаха ми не беше празен. И това ме направи щастлив. Докато се къпах имаше достатъчно топла вода без да трябва да се ограничавам по никакъв начин. И това ме направи щастлив. Направи ме щастлив слънцето, което дори и за малко да се появи ми напомни, че все пак е лято, и че след няколко дни ще мога да му се отдам напълно (или поне така си мисля в момента!). После се появиха облаци и заваля, и аз се почувствах още по-щастлив, че по средата на улицата затворих очи, разперих ръце, отпуснах се и се заслушах за нежния звук, идващ от падащите капчици вода на земята и върху сградите и хората. След години може би ще ми липсва този звук, с оглед на промените в климата. Ето защо сега ме прави щастлив, дори и 95% от хората да се ядосват, че вали и да се мръщят.
Щастлив съм, че видях родителите си и част от техните родители, които са живи и здрави и все още ме обичат, както и аз тях, защото не бих бил нищо без тяхната подкрепа. Щастлив съм, че пиша този пост, защото това означава, че имам читав компютър и интернет, които ми помага да се информирам 24/7 при нужда, както и да комуникирам с хора на хиляди километри от тук. Щастлив съм също така, че щом пиша този пост явно умея да чета и да пиша, замислете се какъв малък % от хората по света умеят тези ЗА ВАС на пръв поглед неща. Същото се замислете за % на хората по света, които имат интернет (камо ли бърз) и знаят как да го използват.
Прави ме щастлив това, че не съм промит мозък и че ще гласувам по воля, а не за някакви си пари. Щастлив съм, че съм тук, в България, въпреки възможността да уча в едни от най-добрите университети в Северна Америка, защото може би съм от малцината, които вярват, че могат да подобрят обстановката в нашата тъй жалка държавица. Щастлив съм че ходя на училище (висшо де), милиарди хора по света не ходят на училище, камо ли пък на университет.
И още много, много неща, но вече смятам да спра до тук.
Поздрави и успех с изпитите, ако имате още такива
.
Пък след 15 часа ще чуя за пръв път наживо Владимир Стоянов, *примлясв*. При това - в любима партия, Риголето.