forum.uni-sofia.bg

Аз утре мисля да се закарам да гледам "2012". Проблемът е, че май само на мене ми се гледат апокалипсиси, как ще се разберем изобщо не знам. Щото пък на мене никак не ми се губят няколко часа с японски романтични комедии.

Boromir написа:Аз утре мисля да се закарам да гледам "2012". Проблемът е, че май само на мене ми се гледат апокалипсиси, как ще се разберем изобщо не знам. Щото пък на мене никак не ми се губят няколко часа с японски романтични комедии.

Отиди да го гледаш сам
Бтв на мен никак не ми се гледаше този филм, предвид трейлъра, който гледах..., но се оказа съвсем различно . Да не ви развалям изненадата .

Сега очаквам Принцът на Персия и Аватар. Но май Принцът на Персия ще ми е приоритет.

Да де, ама не ми се ходи сам

Сам не е яко, някак си. Друго си е с отбрана компания

Пък в неделя ще идем да гледаме "Inglourious basterds" с пичовете. Ще внесем много бири в киното и ще се разположим като колониални господари, оу йеа.

Boromir написа:Да де, ама не ми се ходи сам

Сам не е яко, някак си. Друго си е с отбрана компания

Пък в неделя ще идем да гледаме "Inglourious basterds" с пичовете. Ще внесем много бири в киното и ще се разположим като колониални господари, оу йеа.

Не го гледайте с жени

2012 е два часа и половина, ама минава като пет. То че е тъп, клиширан и разчита само на ефектите, е ясно, ама как може и да е толкова скучен.. Първият час е добре, ама по едно време се сещаш, че не е минал и половината филм, а вече ти се иска да свърши.

Law Abiding Citizen е трилър без напрежение, трилър без напрежение.. Бътлър по-слаб беше по-добре. Ако имаше някаква химия в играта на котка и мишка между двамата можеше и да мине за нещо.

" Тялото на Дженифър " гледах последно и не ми хареса изобщо.Добре,че е Меган Фокс да краси тъповатите сцени

Bety_ написа:На мен 2012 ми хареса изключително много!
Доста предубедена бях - всъщност единственото, което очкавах, беше някакви по-сносни ефекти. Но всъщност филмът въобще не е тъп и блудкав - хепиенда е нещо, от което няма как да се избяга, особено като става дума за края на света. Та като изключим това - даже имаше доста свежи реплики, два уникални персонажа (смахнатият Чарли, "който ви каза пръв" и дъ ррръшън мен ) - въобще моменти, на които цялата зала се смееше с глас.
Ефектите наистина са изключителни, а и бях много приятно изненадана от режисьорски пипнатите малки неща.

Моето лично мнение е, че 2012 е един от най-добрите филми за края на света евър!

Ако свършва светът по-добре да не свършва така

само хепиендът да не е от типа на knowing чее

Peaceful Warrior

айде още един много силен: Si j'étais toi/The secret

"Die Welle" ("Вълната"), немски филм от 2008 година, представящ социален експеримент под формата на диктатура в една гимназия. Филмът е много добре изпълнен, а най-важното е, че подтиква към размисъл.

Saw I \Убийствен пъзел\ - Разбрах защо филмът (ще) има 6 продължения и си е със статут на култов филм. Не знам, следващите части може и да са слаби, но първата серия определено е наистина добра.

The Brothers Bloom.. и ужасно много ми хареса. Интересна история, страхотни режисьорски и сценографски решения, невероятни актьори (Ейдриън Броуди и Рейчъл Уайс са ми любимци, но и наистина играят чудесно в този филм).. Абе въобще отдавна ен бях гледала филм, кото да ми хареса толкова. Препоръчвам с две ръце.

"Surviving Picasso"

Останах с много смесени чувства. Гаден, гнусен филм, през почти цялото време на който откровено ми се гадеше. Факт е, че успяха да предизвикат искрено отвращение у мен, което може да се сметне за постижение. Антъни Хопкинс изигра един наистина брутален Пикасо - почти психопат, да не кажа съвсем. Но най-тъпо ми стана от това, че такива хора има и в "живия живот" - при това, съвсем не са гении или нещо от сорта. Просто жестоки, садистични, нарцистични и егоистични копелета, за които обаче никой не прави филми и които тормозят психически (а нерядко и физически) жените край себе си. А малко от тези жени имат силата на Франсоаз, която пак го изтърпя твърде дълго, преди да му тегли една и да се махне. Малко преди края само дето не виках: "Мри, гад нещастна!" Добре се справи Хопкинс - успя да ме накара да го намразя.
Адски натоварващ филм, сериозно. Чувствам се буквално зле - и това вероятно е единственото му постижение. Няма някакви особени художествени достойнства. Всъщност, няма никакви такива.

* Продължавам да смятам Омид Джалили за далеч по-адекватен за образа, въпреки физическата прилика между Пикасо и Хопкинс. Но пак зависи и от гледната точка, от която се прави филма. За подобна психария Хопкинс е единственият подходящ. А на мен сериозно ми се повръща.