forum.uni-sofia.bg

от мен да знаете само едно: "У Шумян йе супяр"

Kristo написа:от мен да знаете само едно: "У Шумян йе супяр"

не е гаранция за човека

Забелязвам го, то няма как да не се забележи...Но за мен не е критерий за човека (както междудругото е споменато по-горе:)). Познавам супер готини хора, които вадят на моменти някакъв невероятен говор...но за мен това не е проблем и отношението ми към тях не се влияе/променя от това....

Забелязвам.. особено когато ми говорят на чужди езици и аз не ги разбирам.

Вие не сте чули тук в Димитровград за какво става въпрос
Говорим супер меко, да не споменавам думички като "зако", "мЪ", "нъль", "прикаам", "напрая", "ниискам", "низнам", "кЪва" и т.н. А говоренето на -ж не знам дали го има другаде освен тук, хаха
И като отида в София, устата ми се изкривява от изговаряне на целите думи, след като съм свикнала на хилядите наши съкращения Но поне се старая да се изразявам правилно доколкото мога, не си показвам простотията

Аз съм от далиеку и приказвам миеку...

Jamesmagno написа:Да, впечатление ми прави. Да ме дразни? Не. В никакъв случай. Напротив - едно звучно мьекане или У-кане, или Ъ-кане ми разнообразява деня и ме развеселява. Сериозно. Може би имам малък проблем с това да възприемам мекия говор като нещо истинско или, както каза Тишо от Биг Брадър: "Е не мога, братче, супер странно ми е като двама души, които говорят на меко си говорят за нещо сериозно!" И наистина - като че ли не вземате света насериозно, супер яко е

е това ме разби....

а у Шумян наистина йе супяр.... много обичам да се гавря с диалекта си..
сега се сетих за една даскалка, която се оплакваше на родителите на малките дечица:
- Аз им диктувам "рикътъ", а те пишат "рикътъ" голям смях

иначе това, което ме дразни, е как хората изведнъж като отидат на друго място, придобиват тамошния диалект. Разбира се, става несъзнателно. Но най-дразнещо ми е някой студент от София като се върне в родното си място и започне да приказва по тамошен диалект...някак си не ме кефи.. но се свиква.

Забелязвам,разбира се,когато се говори на даден диалект,но не разпознавам кой от къде е по съответния изказ.Или поне не винаги.Дразнещо е когато не можеш да разбереш дадения човек какво точно казва




П.П.По точно този повод приятелка ми разказа,че наскоро във влака до нея седнали три жени и когато започнали да разговарят тя си помислила,че са чужденки.После разбрала,че все пак това е бг език,но грам не схванала за какво говорят

Прави ми впечатление, но обикновено не ме дразни - няма за какво.. имам разни приятели от други градове - на тях съм им свикнала съвсем. Само веднъж се бях издразнила на един варненец - имах чувството, че ми говори на друг език направо, но това са единични случаи (:

Че ми прави впечатление, прави ми. Но няма да седна да се подигравам на някой, само защото говори различно. Както на мен ми звучи, че неговия говор е различен, така и на другия му звучи че моя е различен. В крайна сметка нали аз го разбирам и той мен.

единствения проблем е когато не мога да разбера какво казва.. .. и това ми се е случвало...

Мдаа, например в изречението: Мачка руча поганци...

Бая ме дразни да. Понякога и аз говоря така обаче, когато се лигавя. Също ме дразнят "ве", "чоек" "въри" вместо "върви" и "ралта" вместо "работа".

Мен също. Адски тъпо е, а ако говорим за диалекти и мьеканье , тогава просто мога да се застрелям. И не искам да говоря с такива хора, не ги изтрайвам. Не казвам, че са лоши като личности, но според мен е недопустимо при положение, че си има правоговорни ПРАВИЛА и то най-елементарни, не са кой знае какво.

Абсолютно нормално е да има хора, които говорят по меко или по твърдо - това са особености, регионални, понякога дори фолклорни. Дразнят ме мяучещите и мякащите, но никога не съм избягвал или дискриминирал подобни хора. По скоро обичам да се шегувам с тях и на тях също им е смешно, ако имат чувство за хумор. Език се учи.