Boromir написа:Истината говори чрез ЧНМ, но нека добавя, че
ама никак не е зле да имаш и някого, с когото да мълчиш в съзвучие, да твориш в съзвучие, да дишаш и сърцата ви да туптят в съзвучие

- това приятелството не може да ти го даде, макар да е едно прекрасно и незаменимо нещо

трудно е да се обясни,защото е трудно и да се усети.И аз не знаех,че такова нещо ,като нашето приятелство ,съществува,но,когато го преживявям виждам,че хората често пъти се лъжат в преценката за едно или друго нещо от живота.Знаеш ли-тези мои приятелчета запълват всичко за сега.Даже си мечтаем някой ден да си заживеем заедно.Другите го смятат за шантаво,за ненормално.Дори им се въртят и мръсни мисли,което ни обижда.Просто ние знаем как да бъдем весели и духовно самодостатъчни.ДАже трудно допускаме хора да ни станат по-близки,защото разрушават целостта на нашето общуване,в което има доверие,уникалност...Не,че хората ще разрушат тази уникалност,а може би ,защото ние несъзнателно сами ще я разрушим като се държим по различен от ташия начин на общуване.
Не съм казала,че е зле да имаш някой,с който да мълчите в съзвучие.От това обаче се нуждаят някой хора в някой моменти от живота си,а хората са различни,различно е светоусещането на всеки човек.Ако не беше така-сега всички да сме станали като овце-еднакви и първични.Въпреки,че в някои отношения всички хора постъпват по определен еднакъв начин,което ме дразни,защото се губи уникалността и изобретателността на всеки.Не е зле да имаш някой за онзи човек,за когото това няма да повлияе зле или да го накара да се чувства така.Но ако тои/тя чувства,че това обвързване е лошо за момента и изпреварва светоусещането му,то този нов човек в живота му му пречи,задушава го и вади като с памук душата му,зашото краде неволно емоции и чувства,от които няма лесен изход.Понякога двамата,които се обвързват крадат и детското в себе си,порасват заедно без да съзнават какво губят,но и какво печелят...В крайна сметка нещата идват с времето си,дори и тези "неща" да са различни за всеки-в смисъл:всички имаме, грубо погледнато ,еднакъв общ начин на живот,но всеки изживява нещата по различно време,може би в различна възраст,а понякога изобщо не изживява дадени неща или пък изживява нещо уникално,което другите не могат да разберат,защото им е чуждо или пък,защото не му е дошло времето.Ето това усещам,че е моето приятелство-то е от онези уникални неща,които не всеки разбира,но което съществува.Не е за критика онзи,които не го възприема.Много от нещата ,дори и в историята,не са били възприемани,защото са били различни или пък защото не им е дошло времето.Ето затова просто и ясно казано е:обичайте всички по различен начин,дори и враговете си

:):)
