Страница 9 от 13

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 10:55
от Търговецът на кристал
Еха, ама вие си ровите в телефоните в търсене на улики ли - т.е. той наистина ли го прави това? Или просто така, в името на сигурността? Хаха, да ти дам моя телефон за няколко дни, там хората, с които общувам най-често, ги няма в указателя, който взе, че се прецака. Та от няколко месеца помня последните цифри и се разправям с набирането от списъка с повиквания - дори номерата на майка ми и баща ми ги знам наизуст, тях не съм си ги въвела от чиста лигавщина (пък и, написани, ми изглеждат някак странно). Дали не би изпаднал в истерия? Такива най ги обичам...

Ама не, сериозно, аз само си представям следната ситуация:
Той: Какъв е тоя номер в телефона ти, дето няма име към него и не го знам?
Аз: Нали телефонът ти трябваше, за да се обадиш на някого?
Той: Остави това, чий е тоя номер?
Аз: На (де да знам, примернооо) на една колежка, от която взех лекции по (нещо си).
Той: Не е вярно, лъжеш ме, изневеряваш ми (тук събирам в няколко думи цялата тирада)
Аз: Пффф, че ти защо си мислиш, че бих ти изневерила само с човек, чийто номер не е записан в комбинация с име в телефона ми? Така и така телефонът е у теб, я виж - Антон, Байчев, Боби (не че имам идея кой е тоз), Брайън, Дани, Хрис, четиримата Ивановци, Камен... Защо имената ти се виждат безопасни? И без това не ги познаваш всички - а и да ги познаваше! Можеш ли да си сигурен, че не спя с най-добрия ти приятел, примерно? Не? Тогава прав ти път - и без това сам решаваш дали да ми вярваш, или не - и ти явно си решил.

Светле, не ти казвам да правиш каквото и да е - сещам се за форума на бг-мамма, дето имаше някаква тема, в която мацките съветваха авторката да напусне мъжа си и аз бях крайно изумена с колко лека ръка дават подобни съвети! :shock: :shock: :shock: Просто казвам, че МОЯТ отговор автоматично би бил такъв - не бил знаел чии са тия номера... Че другите като ги знае, какво от това - все едно това би те спряло да легнеш с тях, ако имаш желанието да го сториш...
Аааабе, да са живи и здрави всички. *универсален поздрав* :salute:

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:05
от svetleto89
Той оправдава ревността си с това, че вече уча на друго място, чувствал се несигурен дали няма да си търся друг. Пък и винаги ми е казвал, че тихите води били най-дълбоки. Била съм всеотдайна, добра, обичаща, но това значело, че може да го измамя, когато най-малко предполага. Аз му обещах скоро, че ако имам чувства или симпатии към друг, ще му кажа и ще си прекратим отношенията. Уж се бяхме разбрали като хора, но той продължи с безпочвените си обвинения.
Между другото ме е срам да призная, че и аз съм му ровила многократно в телефона преди, но не съм правила такива сцени, каквито той на мен. Опитвам се да оправдая реакцията му по някакъв начин, донякъде ми е ясно защо го прави. Защото сме много време заедно, карали сме се за всякакви неща, той мисли, че вече нямам такива чувства към него, каквито съм имала преди и че съм с него "докато си намеря друг". Така мисли човекът. Върви и обяснявай, че не е така...

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:08
от JudyRamone
Търговецът на кристал написа:
Аааабе, да са живи и здрави всички. *универсален поздрав* :salute:
"Айде у лево!" ? :lol:

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:18
от Търговецът на кристал
Баш. Ама звучи по-добре.
Светле, какво да ти кажа... Успех.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:50
от Дичоу
Да речем пък, че са ми изневерявали...и не е гот...
...тогава кво правим?!?
Следващия път като ме тресне съмнението в нещо...как да не съм подозрителен...или как да не вложа целия си делник на пример за да разбера...Според вас има ли смисъл да съм с човек,(уф...и аз голяма дума за жена казах ;) ) при положение, че кръшка...и ако имам начин да разбера...защо да не го направя

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:53
от Solveig
svetleto89 написа:Той оправдава ревността си с това, че вече уча на друго място, чувствал се несигурен дали няма да си търся друг. Пък и винаги ми е казвал, че тихите води били най-дълбоки. Била съм всеотдайна, добра, обичаща, но това значело, че може да го измамя, когато най-малко предполага.
човекът очевидно е болен.
/Но защо ли се учудвам. Прекалената всеотдайност, доброта и обич рядко работят за носителя си./
Извод: пести си жизнената енергия за някого, който ще оцени положителните ти качества, а няма да ги ползва за изтривалка.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:55
от Търговецът на кристал
Дичо, ами ако тя не ти е дала повод да се съмняваш - мислиш ли, че подобни проверки няма да я обидят толкова, че накрая да ти тегли една и да те остави да си проверяваш телефони, стига те да не включват нейния такъв?
И, изобщо, защо започвате връзки, като знаете, че ще се подозирате и дебнете? Вдига ви адреналина? :scratch:

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:56
от Мила
:? :? :? :? :? :? :?
хора, честно иска ми се да живея във вашия свят, където всичко е черно или бяло и няма никакви нюанси.
Дъъъ. Това е абсурдно.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 11:59
от Търговецът на кристал
Мила, има нюанси, как да няма... Аз самата по-горе си казах, че и мен си ме е жегвало ей така нещичко. Въпросът е какво правиш оттам насетне - аз моя отговор съм си го намерила и там вече няма нюанси. По-приятно е да вярваш - пък после нека си глупачка, сефте ли ще е?
* Не казвам, че трябва да си затваряш очите пред ЯВНИ признаци за изневяра - просто не я предизвиквай сама с дебнене и прочее не особено умни неща.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:03
от Boromir
Ако всички обикнете мен, аз обещавам да не ви ревнувам и да не ви давам поводи да ме ревнувате от... помежду си, ига ти. :lol: :lol: :lol: М? :albino: :mrgreen: :king:

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:03
от Търговецът на кристал
Не става. Всички обичат... Реймънд.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:07
от Дичоу
Търговецът на кристал написа:Не става. Всички обичат... Реймънд.
...освен Чък Норис

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:10
от Мила
Ели, пак е някакво много идеално. Аз не съм от желязо и не съм съвършената личност. Не претендирам да съм такава, имаме си Боромир все пак :mrgreen:
А когато търсиш нещо, си способен да го намериш дори там, където го няма.
Хм. Това трябва да си го татуриам на челото, че да не го забравя.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:14
от Търговецът на кристал
Мила написа: А когато търсиш нещо, си способен да го намериш дори там, където го няма.
Тия дни ми даваш повод за размисъл с по две думи. Права си. Въпросът е защо ще го търсиш и ще се тровиш - това е някак твърде... мазохистично. И не става дума да си от желязо - аз съм си от нещо мекичко, слънчево и мило - не знам каква е тая материя, ама желязо не е. Въпреки това смятам, че не си струва да си вредиш сам/а с подозрения за нещо, дето го няма.

Re: Ревност

Публикувано на: 09 Фев 2009, 12:16
от Boromir
Мила написа:Аз не съм от желязо и не съм съвършената личност. Не претендирам да съм такава, имаме си Боромир все пак :mrgreen:
Ехааа :$s :$s :$s

Мила, отбелязвам те със златно ченгелче с любимата си златнопишеща Хелоу Кити химикалка за специално любима форумка :queen: