forum.uni-sofia.bg

Много те разбирам за невъзможността да си с Нея. Не за друго, ами просто защото вярвам, че всеки е имал такава личност в живота си. Въпросът е дали допускат тя да не е Тя и дали си позволяват да я преодолеят след някакъв брой месеци/години на чакане, жестове и обречени цигански колелета, направени с идеята да я трогнат/спечелят/заслужат/имат (ти си избери, но ме разбираш). Аз също съм била с някого, без да съм с него, но се оказа, че се преживява бързо, акуратно и окончателно (любимо заглавие на филм, впрочем). И тогава беше яко, но един ден си дадох сметка, че реално в живота ми няма нищо, за което да се хвана; нищо, което да е... уел... реално.
И точно затова ти зададох тоя насочващ въпрос за "накрая". Аз се усетих съвсем овреме и сега си спомням с усмивка за ония времена (горе-долу съм била на възрастта, на която се е почнало и при теб). Ще бъде жалко, ако оставиш живота ти да мине в мечти и пропуснеш ценни реални моменти заради илюзии. И, повярвай ми, казвам го с най-добри чувства.
Сега няма да те питам друго - до понеделник има още време. Но ми прави впечатление, че си започнал да пишеш една идея по-разбираемо. Можело, значи!

Благодаря ти, како Ели, за добронамерената загриженост! Ценя мнението ти и (вярвай) няма да си позволя да мимине покрай очите...
Във свеки случай, очаквам и се надявам да се включиш пак!

Ангел написа:
@Angel_N: Не разбирам въпроса ти. Въведи повече аргументи.

Защото не знаеш вица
Среща се в различни вариации, но тази е единствената, която ми излиза на първо търсене в гугъл, а и ще ти е достатъчна, за да схванеш смисъла:

Защо отмря веселата традиция за Разсмислово излизане на бира?

Би ли станал да танцуваш в дискотека за / с момиче и при какви обстоятелства?

Обори парадокса на Зенон за стрелата. Обори парадокса за Ахил и костенурката.

Песента, която те изкарва от равновесие е?

Любим сонет на Шекспир? Защо?

Вярваш ли, че хората могат да се променят? И ако да до колко?

Лично според теб от Нова година насам наблюдава ли се промяна в моята личност? А в твоята?

Айде ако имаш желание отговори на въпроса с форумците и супер героите, обаче тоя път използвай герои и злодеи
само от Х мен.

До колко възприемаш и приемаш и одобряваш възгледите на Макиавели? Хората лоши ли са по природа?

Мъжът може ли да успее без стабилна жена до себе си? А обратното? Обоснови се.

Защо си хомофоб?

Каква част от образа ти пред света е действителен и отразява действителните ти емоции, философия и характер и каква част е изградена предмерено в съответствие с някакъв планиран шаблон?

inc

Защо отмря веселата традиция за Разсмислово излизане на бира?
Според мен, свежата кръв във форума си излизат един-с-друг и без да има подобен насърчаващ елемент; дъртите потребители правим същото. Но аз винаги съм "за" вербуването на прясна мръвка, така че обявявам бира за един от потребителите, писали в тази тема, с когото не съм се срещал. При затруднения в избора - удвоявам бирите и потребителите

camel

Би ли станал да танцуваш в дискотека за / с момиче и при какви обстоятелства?
Ако под "танцуване" разбираш "не-съвсем-ритмично-и-awkward-поклащане", да . Трябва да съм или почти безсъзнателно пиян, или безумно Влюбен в съответната дама, или да...не - с това ги изчерпах...

Обори парадокса на Зенон за стрелата. Обори парадокса за Ахил и костенурката.
Парадоксът за стрелата е лесен - относителност: стрелата е в покой, докато цялата вселена се придвижва около нея.
За Ахил и костенурката е малко по-технически: дори да е походово придвижването, когато разстоянието между тях стане равно на константата на Планк, следвашият ход води до неизбежно настигане.

Песента, която те изкарва от равновесие е?
Не съм сигурен, какво точно имаш предвид, но ето една разчувстваща:



Има много, които ми въздействат силно.

Любим сонет на Шекспир? Защо?
144... Конфликтът на несъвместимите е превърнат в несъвместимост на конфликтите; показва безсмислието на понятията "добро" и "зло"; показва гордостта като пагубна; 144 = 12*12.

Вярваш ли, че хората могат да се променят? И ако да до колко?
Не вярвам че са способни да не се. Хората се променят непрекъснато. И това не е нито "лошо", нито "добро" - просто е неизбежно. Това е необходимо за оцеляване. Как би се справял сега, ако беше запазил мирогледа си от 16-годишна възраст? Единствено законите на физиката ограничават потенциала за промяна на хората - с безкрайно време на разположение и без ентропия, всеки би станал неузнаваем, спрямо момент в миналото. Интересното е, че хората се променят едновременно, постепенно и комуникативно - често е трудно да се забележи промяната, докато се случва.

Лично според теб от Нова година насам наблюдава ли се промяна в моята личност? А в твоята?
Да. Да.

Айде ако имаш желание отговори на въпроса с форумците и супер героите, обаче тоя път използвай герои и злодеи само от Х мен.
Може би, ще редактирам това, когато/ако се намеря в настроение за асоцииране.

До колко възприемаш и приемаш и одобряваш възгледите на Макиавели? Хората лоши ли са по природа?
Не съм много сигурен към какво реферираш, защото има конфликтни тълкувания на писанията му и връзката между тях... Да речем, че съм републиканец. И не - вече го написах няколко пъти - Хората са изначално добри.

Мъжът може ли да успее без стабилна жена до себе си? А обратното? Обоснови се.
Зависи как дефинираш "успех". За мен, (примерно) един учител е по-успял от Сорос... Технически, да - с мъж, ако е гей. Обратното хъ-хъ-хъ - жена без мъж, но с друга жена - също. Всекиму трябва партньор... Или поне вдъхновение.

Защо си хомофоб?
Не знам - просто се осъзнах като такъв. Не е като да не познавам хомосексуални - даже повечето от хомосексуалните ми познати са ми симпатични. Просто изпитвам физически дискомфорт, когато си представя какво правят насаме. Затова, избягвам да си го представям. И не ми излизайте с "ама ти е яко да гледаш две жени да..." - всъщност не, не ми е.


Мила

Каква част от образа ти пред света е действителен и отразява действителните ти емоции, философия и характер и каква част е изградена предмерено в съответствие с някакъв планиран шаблон?
Интересен въпрос, благодаря ти!
Всички "играем" различни социални роли, според конкретното си обкръжение. Старая се да "филтрирам" възможно най-малко и рядко "суровия" себе си, независимо от социалната ситуация. Уви, това невинаги е рационално и продуктивно, което налага следването на потенциално по-ефективен поведенчески модел. Адаптирам се относително лесно и бързо, доколкото мога да преценя. Вярно, тук съм многословен, а наживо - по-мълчалив, но съм си същия (Надявам се, хладните и саркастични нотки се усещат и в писанията ми) И все-пак, всеки има представа за това, което иска да бъде като Човек, и се стреми към въплъщаването й... Просто избирам какъв искам да бъда и съм такъв (разбира се, не на всеки 5 минути). Ако това се припокрива с разбирането ти за "планиран шаблон", получава се интересна ситуация: едновременно съм 100% в първата алтернатива и също толкова във втората. Това е защото не са конкуриращи се алтернативи.

Ангел написа:Фен ли си на редукционизма и ако не, защо?
В кратце: да, когато е най-рационален и ефективен при разрешаването на конкретен проблем.

При какви проблеми е най-рационален и ефективен? А кога ич не става?

От отговорите ти до момента стигам до заключението, че вярваш в истинската Любов..Така ли е? А какво би посъветвал един скептик относно Любовта?

Jamesmagno

Ангел написа:Фен ли си на редукционизма и ако не, защо?
В кратце: да, когато е най-рационален и ефективен при разрешаването на конкретен проблем.

При какви проблеми е най-рационален и ефективен? А кога 'ич не става?
При анализ, разглеждащ прости оригинерни зависимости, независимо от количеството каузални връзки, редукционисткият подход е най- рационален (с изключения, разбира се).
Обратно - когато, в процеса на формиране на резултата, се появяват качества и характеристики, които не са присъщи на съставните му, нито са следствие от обикновени взаимоедйствия между последните, по-подходящ е холистичният подход.


Faith_no_more

От отговорите ти до момента стигам до заключението, че вярваш в истинската Любов..Така ли е? А какво би посъветвал един скептик относно Любовта?
Първо, искам да изразя задоволството си от това, че си поставила главни букви, където ми харесва!
На въпроса: да, Вярвам в Истинската Любов. Както съм споменавал, Тя е измерение на Човека - точно толкова, колкото е и емоция, точно толкова, колкото е и абстракция. Тя е една от основите, които определят Личността, когато последната желае да гради върху Нея.
Каквото бих посъветвал и ГМО-скептиците: "научи повече". Често, препятствие за Изживяването на Любов е ирационален страх. Дали от изоставяне, дали от отхвърляне, дали от възможността да се възползват от теб - няма значение - ако не си позволяваш да бъдеш уязвим, посредством Любовта си, не вярвам че Живееш. Дори ако/когато горните страхове се случи да се материализират, ти пак си извлякъл полза от тях - по-силен, по-знаещ и по-подготвен да избягваш допуснатите вече неприятности. Провалите често са по-стойностни от успехите.
А да си зависим е едно от най-приятните неща в Живота, когато е по Избор.

О, сетих се кво пак да питам:

Помага ли фотографската (ти) памет за сесията? Или ще трябва да провериш - какво е мнението на Мръчков за неплатения годишен отпуск на работниците и служители, при смяната на работодател чрез метода на сливане на 2 предприятия?

Вярваш ли в съдбата ? А суеверен ли си ?
Може ли нещо да те изкара извън нерви, т.е. да изгубиш емоционалното си равновесие ?
А кое е енщото те кара да чувстваш, че живееш истински, а не просто съществуваш ?
Вярваш ли в добронамереността и искреността на хората ?

Kristo

Помага ли фотографската (ти) памет за сесията? Или ще трябва да провериш - какво е мнението на Мръчков за неплатения годишен отпуск на работниците и служители, при смяната на работодател чрез метода на сливане на 2 предприятия?
За научаване на материала - помага. За възпроизвеждане на материала са необходими други качества и умения. Освен това, нямам никакъв проблем с разбирането и научаването на нужното - разни наши преподаватели обаче имат ...хм... особени методи за провеждане на изпитите и оценяване. И не, не ми е нужно да проверявам.

sientelo
Здравеееей!

Вярваш ли в съдбата ? А суеверен ли си ?
Не, не вярвам в "съдбата". И суеверен не съм.

Може ли нещо да те изкара извън нерви, т.е. да изгубиш емоционалното си равновесие ?
Невероятно е да няма - имам относително малко житейски опит и далеч не съм емоционално подготвен за всяка една възможна ситуация. Обичайно, трудно ми е да не позволявам емоциите ми да взимат връх по погребения.

А кое е нещото, което те кара да чувстваш, че Живееш истински, а не просто съществуваш ?
Започвам да се виждам малко като латерна - толкова много пъти го изписах през последната седмица, че дори на себе си започнах да досаждам. Силви, погледни предишните страници: Любов, Любов, Любов, Избор, Любов, Щастие, Живот, Любов - за мен са синоними

Вярваш ли в добронамереността и искреността на Хората ?
Да, и на това отговорих: Вярвам че Хората са изначално добри.

Кога за последно (и по какъв повод) се почуваства
- засрамен;
- виновен;
- горд
- обиден
- вдъхновен?