forum.uni-sofia.bg

Ам, то става някакси странно - при раждането на детето, да има отговорност бащата да го издържа, да го направи наследник, да се грижи за него и пр.

Но ако детето се абортира, бащата да не го питат? Откъде-накъде? Той е родител така или иначе, има право на глас, даже по-голям от този на жената, защото тя не може да вземе решение под влиянието на афекта от една нежелана бременност. Мъжа внася разума в цялата история, образно казано.

И ест, мисля, че като е узаконено равните родителски права над родените деца, нормално е да има и равни над неродените деца. И нежеланите. Или поне, ако жената роди детето против волята на мъжа, да се узакони, че тя няма право да му иска пари и прочее за детето, щом не го е послушала....

Почваш да идваш на моя.... дамм.
апапапаппп...

Кристо, пропускаш факта, че освен ако нямате сключен брак, никой не може да те принуди да признаеш детето като свое изобщо. Няма законен механизъм, който да ти вменява някакво задължение. Така че при положение, че бащата не е поначало обременен с правни задължения, защо се позоваваш на тях, за да оправдаеш нуждата от наличие на права?

Всичко останало са субективни критерии. Как се разбират двамата помежду си, какви са им моралните възгледи, щат ли, не щат да гледат дете и т.н. Ако става въпрос за двама зрели възрастни, съмнявам се да се появи нужда законът да урежда личните отношения помежду им и съгласието относно аборта.

MidwinterSun написа:+1

Просто няма как да стане това, легално да се задължи майката при желание за аборт да се съобразява с наличието/липсата на съгласие у бащата. Това е въпрос повече на възпитание, морал и лично разбирателство, отколкото на правна уредба.

Много просто, когато отидеш при лекар с желание за аборт и той като ти каже, че няма да стане докато не покажеш в писмен вид, че бащата е известен,така както ще ти каже, че няма да стане ако абортът е обявен за незаконен

FightForFreedom, моля ти се, недей с тези простотии, защото ако ще разсъждаваме с логика от преди 1000 години,каквато е аргумента за майчинството, то жените не трябва да имат никакви права, освен това да раждат и да си седят в къщи, както е било тогава.Като искате да няма "дискриминация" , "сексизъм", трябва да разберете, че с равенството между мъжете и жените, не идват само привилегии, но и задължения, нещо което жените обичат да забравят.Да се съобразяват с волята на мъжа тази ситуация е едно от тези.

Виж сега, като говориш за задължения и отговорности, сякаш нарочно забравяш факта, че износването на едно дете е ОГРОМНА отговорност. Отговорност към живота на бебето ти, отговорност към твоя собствен живот. И, естествено, е задължение, щото по друг начин бебе няма как да се появи. Тази отговорност по никакъв начин не можеш да я сравниш с единия оргазъм + сперматозоид, който отдава мъжът и който си остава единственият негов биологичен принос към създаването на новия живот. Тук просто не можеш да говориш за равни задължения. Респективно и за равни права.

И под "няма как да стане" много добре знаеш, че имах предвид "това не бива да се случва при никакви обстоятелства". Като толкова драпате, че сте пораснали, отговорни мъже, идете и си намерете зряла и отговорна жена, която ще желае да сподели решението с вас. Не се бъркайте в правната система, която си няма никаква работа да се намесва в тези междуличностни отношения.

MidwinterSun написа:Кристо, пропускаш факта, че освен ако нямате сключен брак, никой не може да те принуди да признаеш детето като свое изобщо.

СК:
Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.

Член 59 урежда родителските отношения след развод.

Казах ти, че лекциите по ГП са полезни

Абортът да е убийство?

MidwinterSun написа:Кристо, пропускаш факта, че освен ако нямате сключен брак, никой не може да те принуди да признаеш детето като свое изобщо. Няма законен механизъм, който да ти вменява някакво задължение. Така че при положение, че бащата не е поначало обременен с правни задължения, защо се позоваваш на тях, за да оправдаеш нуждата от наличие на права?

Всичко останало са субективни критерии. Как се разбират двамата помежду си, какви са им моралните възгледи, щат ли, не щат да гледат дете и т.н. Ако става въпрос за двама зрели възрастни, съмнявам се да се появи нужда законът да урежда личните отношения помежду им и съгласието относно аборта.

Ам, първо виж цитатите от Ники, и второ - при развод, значи ли, че бащинството се прекратява, щото пак няма брак? Демек ако родителите се разделят, бащата не им е баща на децата? Глупости говориш, глупости мислиш.

Няма деца без баща. А бащата си е баща с или без брак. И си дължи определени задължения, дори и да не е оженен за майката. Логично - има си и права, без да е обвързан с нея. И по принципи от конституцията и семейното право - правата и задълженията на родителите са равни. Вкл. и за аборта.

[quote="happyswift"][quote="MidwinterSun"]FightForFreedom, моля ти се, недей с тези простотии, защото ако ще разсъждаваме с логика от преди 1000 години,каквато е аргумента за майчинството, то жените не трябва да имат никакви права, освен това да раждат и да си седят в къщи, както е било тогава.Като искате да няма "дискриминация" , "сексизъм", трябва да разберете, че с равенството между мъжете и жените, не идват само привилегии, но и задължения, нещо което жените обичат да забравят.Да се съобразяват с волята на мъжа тази ситуация е едно от тези.[/quote]
Знам, че можеш да водиш и по-възпитан спор.
Не използвам логика от преди 1000 години. Давам аргумент за съществуващ днес, 30.04.2010г. ред. Ще повторя аргумента си с въпроси.
1. Ако след раждането на детето, мъжът и жената са равни по задължения, то къде е балансът в задълженията по самите износване и раждане, които са изцяло работа на майката? А износването и раждането са голяма мъка.
2. Или ако натоварим мъжа с двойно по-големи задължения след раждането на детето, то какви са гаранциите, че той ще ги върши на 100%? Защото жената ще е износила и ще родила на 100%?
3. Как ще сравниш плащането на една издръжка с износването и раждането на дете? А ако мъжът е богат, а ако може да плати за гледачка? Ами той може да си КУПИ СВОБОДАТА, а жената (почти) не може да плати, за да може друг да износи и роди детето й. Особено ако вече го е родила или не е в самото начало на бременността.

Ам то психическите задължения няма кво да ги мислим - щото са само догатки -
едно, че мъжа може да се тормози повече, че някоя е бременна от него, колкото самата тя се тормози, че носи плод или ще ражда.
друго, че болката и неудобството от раждането няма защо да ги смятаме като "задължения на майката" - такава е природата... все едно мъжете да се оплакваме, че пикаем прави, а не седнали - почивайки си и пестейки енергия...

Единствените аргументи в спора "майка вс. баща" биха били не душевни, а чисто материални.

Вече обяснявах защо мъжът няма как да си наложи волята принудително спрямо жената, а ФФФ повтори част от аргументите и добави нови. Проблемът на защитниците на обратното мнение е, че твърденията им нямат нищо общо с живия живот. Очевидно е, че първо сте направили извода (съответстващ само на неоснователните ви изисквания), а после сте го обосновали, така че формално да отговаря на желанията ви, но уви - действителността ви опровергава. Когата няма как, просто няма как. Друг е въпросът, че във формалната обосновка на места имате логически противоречия.

Аз съм се отказал да ви обяснявам с аргументи - не чувате.

Но хайде, ще се прежаля да се повторя по един въпрос. Какви са тези желания за принуждаване, при положение, че когато един мъж иска дете и може да предложи безрезервната си подкрепа, трудно ще се намери жена, която да си рискува здравето с аборт? Разбира се, такова отношение от страна на мъжа предполага отговорност и сигурност. По-лесно е силово да натовариш един човек с отговорността да се грижи за друг, отколкото да се натовариш сам със съдбите на двама. Ключовата дума е "мъж". За момче такова мислене е непосилно.

От личен опит ще кажа, че когато родителите се разведат, плащането на издръжката се случва тогава, когато бащата има пари. В противен случай трябва да се съдят с майката, а тя може в името на детето да не иска да си разваля отношенията с бащата.

Ми явно обществото като цяло още не е дорасло за такова нещо и си седи с манталитета от преди 1000 години.Жените все още смятат, че износването и раждането на деца си е "тяхна работа".Ами като смятате така, не се сърдете, че ви "дискриминират" при назначаване на работа, че печелите по-малко от мъжете, че не ви допускат до горни постове, защото същия предрасъдък, че това е "мъжка работа" си съществува.Но да,забравих, когато е въпрос на привилегии, вие сте "жертви", когато става въпрос за отговорности, вие сте "нежния пол/и т.н."

Кучетата лаят, кервана си върви

ники написа:

MidwinterSun написа:Кристо, пропускаш факта, че освен ако нямате сключен брак, никой не може да те принуди да признаеш детето като свое изобщо.

СК:
Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Казах ти, че лекциите по ГП са полезни

Ок де, ти си спал с някакво момиче, тя е забременяла, завежда иск срещу теб. Как ще докаже, че ти си бащата на детето? Единственият начин е ДНК тест. Как точно ще те принудят те теб да се изследваш, при положение, че това би нарушило личната ти неприкосновеност? И респективно, как ще се докаже, че ти си бащата? По преценка на съдията? Да, може би ако си попаднал на кофти адвокат, ще те осъдят на издръжка, ама иначе...

FightForFreedom написа:От личен опит ще кажа, че когато родителите се разведат, плащането на издръжката се случва тогава, когато бащата има пари.

+1. Защото съдът определя размерът на издръжката според възможностите на бащата, а не според нуждите на детето.

happyswift написа:Жените все още смятат, че износването и раждането на деца си е "тяхна работа".

Ами че твоя работа ли да е? Щото ако е така, вземи се кандидатирай за сурогатна майка (макар че това по нашето законодателство май не е разрешено), гарантирам ти, че ще ощастливиш много жени, приемайки да износиш и родиш техните деца вместо тях

Разбираш, че исках да кажа, че това е само в тяхната "сфера на решения", но както и да е , смисъл да се спори няма