forum.uni-sofia.bg

Crematory написа:Зад мен има опашка от мъже,които искат да си легнат с мен. Тъй че няма никакъв смисъл да се терзая , ако го сваря с друга. Просто аз си лягам с първия в списъка. После...Зависи моичкият колко ще се оправдава и съжалява, може и да му простя и да сме отново заедно, но никога няма да му бъда вярна. А девойката...все ми е тая за девойката, нито ще я скубя, нито нищо...

Май и аз така ще реагирам.Но все пак по-нататък ще му го върна и по друг начин.Има една мисъл,която много ми харесва:
"Отмъщението е най-вкусно,когато е сервирано студено."

Когато мен ме изправиха пред свършения факт на изневярата, щях да умра...Той поиска да се разделим, защото искаше да бъде с нея. Ако беше случайна изневяра, щях да му простя и да забравя. А в случая , в който ми изневери момче, което не обичах, просто ми беше забавно. В смисъл, и аз му бях изневерила...Явно си бяхме един дол дренки

Не знам...аз ли съм прекалено консервативен
или просто всеки спи със всеки
Не искам да прозвучи все едно обиждам или
укорявам някого, но като че ли не е много нормално това...

Амииии, има нещо такова, но аз не виждам лошо. Важното е да е готино и да някой да не бъде наранен.
Иначе и в консерватизма няма нищо лошо, всеки има право на избор, стига да не го налага на другите.

Да де, то е ясно, че не трябва да се налага на някого каквото
и да е, особено ако не е присъщо за него.Но все пак мисля,
че всичко трябва да се постави в някакви граници.Няма значение
дали става въпрос за това с колко партньори е преспал някой
или за каквото и да било друго.
Това имах впредвид с предния си пост.Просто като че ли в различни
аспекти от нашия живот се срещат няколко различни свята.

пък и да не се ревнуваме, ще се редуваме!като ти писни от някой, просто го разкарваш и идва следващия

ако не ме е обичал, и затова е изневерил, ще умра от мъка, но ще оцелея. ако обаче ми разправя че ме обича и въпреки това е бил с друга - той няма да оцелее...

трябва да умре и в двата случая

Аз съм твърдо против изневярата! Щастливо влюбена съм и въпреки това съм стъпила здраво на земята - живея в реалността, а не на седмото небе и със сърцето и разума си мога да заявя, че това е най-прекрасното нещо, което може да се случи в тоя живот...Ако има любов, думата изневяра не съществува..От както съм с този човек никога не съм изпитвала нужда да изневерявам, по простата причина, че се чувствам напълно задоволена. Изневярата е обида, предателство, показ на неуважение, на недоверие...Статистиката за 20-годишния брак може би важи..Мисля, че това се дължи на факта, че след 20 години любовта се превръща в обич, не бъркайте двете понятия..

CoHka написа:Ако има любов, думата изневяра не съществува...

абсолютно е така и въпреки че в моемнта леко си противореча сама на себе си има и случай, в които дори и нуждите да ти превъзхождат разума можеш да удържиш

не отричам, че е възможно да се появи физическо привличане към друг човек, но все пак нали затова сме хора - да си мислим с главата, а не като животните да тичаме подир нагона. по-скоро винаги съм се чудила какво се прави ако се появят чувства към друг човек. в смисъл едно е да твърдиш, че "никога, ама никога не бих изневерила, аз не съм такъв човек" и бла-бла, ама ако се появи страхотен човек с много качества в живота ти, какво правиш?!? трябва ли да му дадеш шанс, защото може той да се окаже любовта на живота ти, или си стоиш при старото, сигурно, малко скучно, но все пак добре познато гадже?!? въпроса може би не е съвсем по темата, ама какво да направя, аз с моята непостоянна зодия, винаги се колебая и съмнявам... в крайна сметка как можеш да прецениш дали рискът си заслужава?!?

ами какво правиш-има една песен и тя се казва-listen to your heart...много изтъркано звучи но е така. а изкушения винаги има, точно защото като си човешко същество сред други такива, виждаш , докосваш се до много хора , които могат да те изкушат-въпросът е дали издържаш , дали ти идва отвътре да си кажеш- аз имам най-перфектния човек, или не.по-голямо предизвикателство е не това 4е си изкушен, а че издържаш на изкушението. но все пак каквото има да става ще си стане- listen to your heart и това е....

kokteil_molotow написа:дали ти идва отвътре да си кажеш- аз имам най-перфектния човек, или не.

Ето това е най-точният отговор на въпроса според мен! Аз винаги така съм го чувствала....

а как знаеш?!? когато първоначалното опиянение е отминало, когато разсъждаваш трезво, осъзнавайки, че перфектни хора няма, тогава?!?... слушаш сърцето си, тръгваш да гониш дивото и откриваш, че и то не е идеално, че всеки човек може да е идеален за теб по един или друг начин, но кой е най-най... добре де, да го поставя така - как разбираш, че обичаш някого, а не си с него просто от навик. и как разбираш, че си влюбен, а не се увличаш просто по новото. човешките взаимоотношения и мотиви могат да са толкова сложни и объркани...

щом си с тоя човек все още- значи те държат чувства към него. какво значи да си с някой по навик, той да не ти е къщата случайно...
а това усещане че си с някой не защото си влюбен , може да е временно и после пак извенъж да се почувства6 безумно влюбена в него както каза чове6ките отношения преминават през различни етапи...никой не може да ти каже как да разбереш трябва да ти трепери отвътре.все още.