forum.uni-sofia.bg

Ама тя дали не ти е кръшкала с него, а?

А по темата: Бившите са живи дяволи, но тежкому който ги няма...

не, не е, нещата станаха почти година след като се разделихме

ИМА!!!(понакога явно)

Моят личен опит доказва противното...
когато едни взаимоотношение се изчерпят,някой сгреши...и т.н....няма нищо по-логично от това бурните страсти да преминат в балансирано приятелство!
Смея да твърдя,че бившият ми приятел е един от най-близките ми хора....ппочти всеки ден се чуваме...споделяме си...просто в процеса на връзката ни постепено станахме повече приятели,отколкото каквито и да е други...

krinabs написа:Моят личен опит доказва противното...
когато едни взаимоотношение се изчерпят,някой сгреши...и т.н....няма нищо по-логично от това бурните страсти да преминат в балансирано приятелство!
Смея да твърдя,че бившият ми приятел е един от най-близките ми хора....ппочти всеки ден се чуваме...споделяме си...просто в процеса на връзката ни постепено станахме повече приятели,отколкото каквито и да е други...

Мм това е малко странно.Ако имаш настоящ приятел,нз как приема взаимоотношенията ти с бившия..

Приятелство - силно казано, добри отношения - при мен ДА!
Аз винаги съм склонна да поддържам контакт с конкретния човек и зависи само от него дали ще се получи. Досега е ставало, само с последния май ще бъде по-трудно, може би защото се разделихме съвсем наскоро.
Причината вероятно е,че всеки път приключвам с някого мирно и тихо, съвсем цивилизовано.
Струва ми се, че бившите (поне моите) отначало се държат малко сковано и в определен момент се пречупват.

Mortuary написа:Това е едно от малките и изненадващи изключения.

Да ,аз винаги имам късмет при запознанствата си с хора...все човечни същества...


deny_s нямам приятел...и не мисля,че приятелят ми (евентуалният) би тбявало да възприема бившия ми по-особено от другите ми приятели и познати...защото той не е повече от другите...
Не могат да се сравнявам приятелството и влюбеността...аз мисля,че и на двете имам прави

Приятелство - рядко, защото те все се опитват отново да се получи нещо. Дори и с хора, които са имали по-особени чувства към мен, но не сме били заедно, в последствие общуването става трудно.
Сегашният ми приятел пък общо взето ненавижда всички мои бивши близки и не чак толкова близки приятели от мъжки пол. ; )

аз съм изключение, де
кажиии!

иначе, мортуаристе, и аз съм изключения явно )

трудно и рядко срещано

Аз пак си защитавам тезата: Единият винаги се надява пак да са заедно, така че приятелството е нещо лицемерно..

Така е. Дори да искаш да си останете приятели това желание почти винаги се тълкува като "и аз те обичам още и искам пак да сме заедно" и почва кофти частта..затова най-добре всеки откъдето е дошъл...

ScionOfStorm написа:аз съм изключение, де
кажиии!

Това чак сега го виждам :Р
Ти ми кажи първо за кое от двете да си изключение ; )

е защо не и за двете?

Хаха. Чакай сега да го разнищим..
За това с чувствата си изключение, да, но пък имам изненада - с адаша ти имаме среща в събота ; ) Може и той да се превърне в такова!
Но за второто - мисля, че си такова само защото си му най-добър приятел.
Ужас.