Страница 9 от 12

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 16:42
от Clouds
^^Ситуации и примери на теория хиляди.
Нищо не е само черно или само бяло. Особено пък чувствата и отношенията.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 16:42
от Mushmul
california написа:Може да звучи остаряло, смешно и дори несериозно казано от устата на момче.Но наистина го мисля.Не бих простил изневяра и не бих изневерил - и дори не защото го смятам за неморално, просто не го разбирам.А, аз не правя неща, които не разбирам.
Въпреки това уважавам мнението ви и силно се надявам да не съжалявате един ден.
Начи първо, това дали си момче или момиче няма абсолютно никакво значение. Колкото момичета познавам, които са на твоето мнение, толкова и момчета.
Второ, аз лично въобще не се съмнявам, че наистина вярваш в това, което казваш. Обаче изпадал ли си наистина в такава ситуация? На колко години си? На 20-21? Това, което се опитвам да кажа, е че не е хубаво да сте толкова категорични. Никога не знаеш какво ще ти дойде до главата. Хубаво е да имаш принципи, хубаво е да се стремиш към тях, да се стараеш да не правиш това, което знаеш, че не е редно. Но наистина не знаете пред какви избори и решения ще ви се наложи да се изправяте след години.

П.С. Clouds горе долу е казал/а същото, ма кво да се прави - пиша бавно. :mrgreen:
П.С. 2 Ееее, баси, запрете се малко бе! Човек не може да си постне коментара! :lol:

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 16:53
от inc
И бтв, мисля, че навлязохме леко в дебрите на вече съществуваща тема за ревността.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 17:06
от Търговецът на кристал
Поли, за ен-ти път - може да не знаеш какво ще ти дойде до главата (то никой не знае), но не ИЗБИРАШ ли СЪЗНАТЕЛНО каква да бъде реакцията ти на въпросното нещо? И не би ли могла да предвидиш собствената си реакция на базата на съществуващ опит и евентуални принципи? Или просто някой те кефи, хормони, едно-друго и оп, сутринта се събуждаш в чуждо легло, щото то... така се е получило (някакси и от самосебе си магически като с реле, което изключва мозъка и отваря краката - простете цинизма ми, обаче се опитвам да вляза в тона на разсъжденията)?

Вярно е, че написаното от Калифорния звучи малко наивно, но (поне аз) предпочитам да бъда с някой "наивен" и "неприложим" в реалността, отколкото утре да разбера, че то така, случайно, някак без да иска, бил се напил, тя едва ли не го изнасилила... ама аз нали го обичам и ще му простя. Ай' сиктир. Явно съм наивна, но не достатъчно благородна - ужас. :mrgreen:

И, впрочем, Калифорния, познавам и мъж с почти десет години по-голям от теб, който е на твоето мнение. Да, вероятно би го казал с други думи, но смисълът би бил същия. Познавах и човек на 45 години, който непоколебимо би се присъединил към същото и само мога да си мечтая връзката ми със съпруга ми един ден да е толкова силна, колкото беше между него и съпругата му, Бог да ги прости. И ужасно се радвам, че има такива мъже, защото до голяма степен на хора като тях се крепи много крехката ми вяра в бъдещето на човечеството. Та... не е до годините, а до човека.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 17:29
от Mushmul
Ели, именно. Взимаш решение. Съзнателно. Това е комплекс от претегляне на приоритети, възможности, рискове (баси мисля, че ученето за държавния не ми се отразява добре - все едно говоря за SWOT анализ), не казвам че оправданието би било алкохол или хормони. Толкова е субективно всичко. Не твърдя, че бих простила изневяра или че за мен е нормално аз да го правя, но не мога с чисто сърце да кажа, че знам как ще реагирам в подобна ситуация. Всеки, разбира се, гледа от собствената си камбанария. Не смятам, че подходът ти е грешен, просто ми е трудно да си го представя.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 19:42
от FloWersOfEviL
Търговецът на кристал написа:Поли, за ен-ти път - може да не знаеш какво ще ти дойде до главата (то никой не знае), но не ИЗБИРАШ ли СЪЗНАТЕЛНО каква да бъде реакцията ти на въпросното нещо? И не би ли могла да предвидиш собствената си реакция на базата на съществуващ опит и евентуални принципи? Или просто някой те кефи, хормони, едно-друго и оп, сутринта се събуждаш в чуждо легло, щото то... така се е получило (някакси и от самосебе си магически като с реле, което изключва мозъка и отваря краката - простете цинизма ми, обаче се опитвам да вляза в тона на разсъжденията)?
:salute: 8)

---

А с Калифорния и Анди искам да правя тройка.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:19
от Crippled Alice
Направо се изумявам на някои жени, които очакват мъжете им да са им верни до гроб :mrgreen: абсолютно е възможно, обаче всички знаем мъжете кога и с какво мислят. Ако наистина не сте готови да простите на половинките си, когато излезнат от правия път и решат, че би било яко да спят с някого за разнообразие, то това е много жалко. Хора сме и правим грешки. Хората трябва да си прощават.
Е, ако изневярата е прераснала в паралелна връзка, тогава има проблем, обаче тия драми, че кръшнал веднъж за 10-годишната ви връзка, са ту мъч. Много ясно, че ще му вдигнеш скандал и ще му го напомняш в продължение на една година, обвинявайки го и натяквайки му го. Той така и така ще се разкайва. След като си го е позволил, обаче, значи е имало защо ;) Не винаги другите са ни криви

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:23
от california
FloWersOfEviL написа:А с Калифорния и Анди искам да правя тройка.
Кой/Коя е Анди.....ама к'во ми пука...купон да става ! :D :D :D
......

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:24
от california
Crippled Alice написа:Направо се изумявам на някои жени, които очакват мъжете им да са им верни до гроб :mrgreen: абсолютно е възможно, обаче всички знаем мъжете кога и с какво мислят. Ако наистина не сте готови да простите на половинките си, когато излезнат от правия път и решат, че би било яко да спят с някого за разнообразие, то това е много жалко. Хора сме и правим грешки. Хората трябва да си прощават.
Е, ако изневярата е прераснала в паралелна връзка, тогава има проблем, обаче тия драми, че кръшнал веднъж за 10-годишната ви връзка, са ту мъч. Много ясно, че ще му вдигнеш скандал и ще му го напомняш в продължение на една година, обвинявайки го и натяквайки му го. Той така и така ще се разкайва. След като си го е позволил, обаче, значи е имало защо ;) Не винаги другите са ни криви
Добре де, приятелко...12 месеца fake сърдене и всичко е бомба.Пък ти си била жена-мечта, щом толкова лесно прощаваш :D

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:29
от FloWersOfEviL
Анди е Angel-N. Да, не е писал в темата, но се е изказвал по други места относно тези въпроси и съм яко риспект. Та затова.

П.П. И спрете, моля, с двойните постове. Не ми се занимаа ся ги сливам.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:32
от california
Ок, ДиФло(новото ти име :D).
А, искам да повдигна един въпрос към широкоскроените дами ?!
Какво ще направите, ако след много години(дано не стане!) дъщерите ви кажат, че мъжете им изневеряват?
Пак ли ще кажете:''Търпи маме, това е на любов'' ....или не : ) ?

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:35
от Crippled Alice
california написа:
Crippled Alice написа:Направо се изумявам на някои жени, които очакват мъжете им да са им верни до гроб :mrgreen: абсолютно е възможно, обаче всички знаем мъжете кога и с какво мислят. Ако наистина не сте готови да простите на половинките си, когато излезнат от правия път и решат, че би било яко да спят с някого за разнообразие, то това е много жалко. Хора сме и правим грешки. Хората трябва да си прощават.
Е, ако изневярата е прераснала в паралелна връзка, тогава има проблем, обаче тия драми, че кръшнал веднъж за 10-годишната ви връзка, са ту мъч. Много ясно, че ще му вдигнеш скандал и ще му го напомняш в продължение на една година, обвинявайки го и натяквайки му го. Той така и така ще се разкайва. След като си го е позволил, обаче, значи е имало защо ;) Не винаги другите са ни криви
Добре де, приятелко...12 месеца fake сърдене и всичко е бомба.Пък ти си била жена-мечта, щом толкова лесно прощаваш :D
обръщението ти ми напомни за един таксиджия, който ми каза "мило" :lol: :lol: т.е. също толкова не на място.
защо да е измислено сърденето? Със сигурност няма да примреш от щастие като разбереш какво се е случило. Приятелят ми ако ми кръшне обаче първото нещо, което ще се замисля, е какво грешно правя аз.
Иначе мога да не съм жена-мечта и пак да прощавам. Като цяло прощавам доста лесно, защото сме ХОРА, които грешат. Ти ако си готов да си заебеш връзката заради единия секс, аз не бих го направила.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:36
от ники
Ако твърдиш, че обичаш някого и желаеш да прекараш живота си с него, просто си длъжен да простиш такова нещо. Не означава да го адмирираш или и ти да го правиш. А може пък просто някои хора да не гледат на изневярата като на апокалипсис.

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:37
от FloWersOfEviL
Crippled Alice написа:Ти ако си готов да си заебеш връзката заради единия секс, аз не бих го направила.
Това по-скоро звучи сякаш Калифорния е тръгнал да изневерява. Сеш се колко абсурдно звучи :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: Начи мацката му изневерява, па ТОЙ тръгнал да си зарязва връзката заради сексо :lol: :lol: :lol: Е, НИМОА!!!!!

Ники.. чак пък да си длъжен..

Re: Въпрос на принципи

Публикувано на: 25 Авг 2012, 20:38
от Libra
Crippled Alice написа:Направо се изумявам на някои жени, които очакват мъжете им да са им верни до гроб :mrgreen: абсолютно е възможно, обаче всички знаем мъжете кога и с какво мислят. Ако наистина не сте готови да простите на половинките си, когато излезнат от правия път и решат, че би било яко да спят с някого за разнообразие, то това е много жалко. Хора сме и правим грешки. Хората трябва да си прощават.
Е, ако изневярата е прераснала в паралелна връзка, тогава има проблем, обаче тия драми, че кръшнал веднъж за 10-годишната ви връзка, са ту мъч. Много ясно, че ще му вдигнеш скандал и ще му го напомняш в продължение на една година, обвинявайки го и натяквайки му го. Той така и така ще се разкайва. След като си го е позволил, обаче, значи е имало защо ;) Не винаги другите са ни криви

Съгласна съм с теб, само че аз не бих искала да знам за тази изневяра. Случило се е - окей. Щом е еднократно и си е начешал крастата негова си работа. Вече ако става въпрос за паралелна връзка, това аз не бих го търпяла.

Между другото малко тъпо ми стана сред такива моралисти като вас, кой знае как изглеждаме ние, които защитаваме обратната на вашата теза по отношение на изневярата. Искам само да уточня, че едва ли някоя жена би се радвала мъжът й да кръшка, но тук (поне аз) мисля и защитавам твърдението точно, че еднократна изневяра бих простила (а още по-добре ако не знам за нея). Докато връзката между двамата партньори е все още силна, докато достойнството и на двамата е запазено и всеки получава това, от което има нужда една изневяра in a lifetime не е кой знае какво. Това исках да кажа, дано съм останала разбрана. :salute: