Аз съм Даниел от Благоевград
Аз съм въпросния писач на две странички, които ми изкараха 5.75, както Далавера разкри в по-предишните страници. Иначе му благодаря, че защити обема ми
Да, с две странички тезата и аргументите сигурно няма да изглеждат никак достатъчни или убедителни. На предварителния писах две станици пак, тогава имах теза, аргументи и контрааргументи и изкарах 4.50. Тъй като това ми се струваше достатъчно така и така, реших на редовния да се отпусна и да пиша каквото истински искам. Измислих си история (понеже в рецензията ми на есето от предварителния пишеше, че формата е била неоригинална, реших този път да бъде). И наистина се опитах да бъде по-различна от обикновената структура на есе. jhristov сподели, че се е подвел и е робувал на наложените стереотипи и не е изразил идеите си, а аз направих точно обратното, защото бях малко по-спокоен. Мисля, че някой бе казал по-нагоре, че иска да кажа какво съм писал и ще се опитам да го преразкажа, макар че няма да е съвсем прецизно, защото съм забравил по-голямата част от "творбата".
Фен съм на фентъзито - Властелинът на пръстените, историите на Warcraft. Като малък много често играех Warcraft III - Reign of Chaos, а встъпителната реплика там е: We never paid any heed to the ancient prophecies. Like fools we clung to the old hatreds and fought like we had for generations. Малко перифразирах, но започнах есето с: "Ние никога не обърнахме внимание на техните думи. Като глупаци се придържахме към собствените си норми и игнорирахме тяхното съществуване." Може да не цитирам със стопроцентова точност, защото вече съм позабравил, но историята продължаваше с две изречения, започващи с думата "ние", а после следваше едно изречение, започващо с "те". Обикновено, когато се говори за разграничаване между ние и те (поне на мен така ми се струва) "ние" са онеправданите и накърнените, а "те" са злодеите. Затова реших "ние" в моята история да изразяват образа на материалното, на гротескното, на хората, които са слепи за невидимите ценности и не обръщат внимание на чувства, душа и всички стойности, които не се купуват с пари. А "те" бяха именно пазителите на тези ценности, великодушните съветници, които могат да простят посегателството към личното им пространство, които винаги са отворени към света и желаят да помогнат на всекиго, който има нужда от съвет или насока. С доста драматизъм описах двата свята на "ние" и на "те" и с течение на историята "ние" бяха изстискали своята действителност и се бяха отегчили от своите материалности, затова решиха чрез лицемерието си да накарат "те" да повярват, че искат да живеят като тях. Но дадох да се разбере, че това е фалшиво желание. "Ние" навлязоха в пространството на "те" и опитаха да го почернят и да го изкривят, за да заприлича на тяхното собствено, но "ние не можехме да разрушим монументите им, защото не бяха невидими за нас". Така след две порции от две дълги изречения, започващи с ние и трето, започващо с "те", следваха по-кратки изречения от сорта на "Ние всъщност се присмивахме на вниманието, което те отделяха на своята душа. Ние нямахме нужда от душа. Те ни съжалиха." Написах на черновата финалните реплики за всеки абзац - те ни съжалиха, те ни помогнаха, те ни изоставиха и още няколко в същия смисъл. Накрая "ние" не успяха да покварят света на "те", но двата образа се поучиха от недостатъците си. Далавера каза, че на курса ни препоръчваха да използваме думи като "псевдо-едикаквоси", но най-сложната дума, която аз използвах беше инкарнация. Мисля, че последните ми изречения бяха: Ние им показахме инкарнациите на дяволското, за да ги разпознават и да се пазят от тях. Те ни научиха как да спрем да потъваме в повърхността и ни помогнаха да прогледнем в дълбочината. В крайна сметка целта на съюза ни беше постигната - вече няма толкова голямо значение кои сме ние и кои са те - едно сме.
Извинявам се, ако съм отегчил някого с преразказа, но мисля, че така поне може да се добие някаква представа за идеята. По принцип съм писал четири есета през живота си, които не са на базата на литературна творба и това е едно от двете, които ми харесва определено. Иначе и за мен обемът няма значение, а е и подвеждащ, защото аз мога да напиша и 50 реда на бял лист, на какъвто писахме, а и както вече казах, моята история нямаше нужда от развиване и защитаване на теза. Пожелавам успех на всички, а тези, които не успеят да влязат тази година, се надявам да не се откажат и да пробват пак следващата
И отново поздрави на Далавера, който търпеливо ме изчака в кафето да си напиша двете странички
Видях, че има фенове на рока и ги поздравявам! Аз слушам повече рап и метъл, но без рок не може
