Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа,
Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се бил напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - - щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ба ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го
вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще
проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на
аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и
казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката
набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в
Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го
дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но
продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в
ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне
Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На
сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му
направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач
го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва
как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да
се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той
помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми
чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни
я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда
държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите -
споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и
казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга
неправилно на гол гъз ...
.