forum.uni-sofia.bg

Бахти педерастката вечер беше снощи...

Перфектен човек. Перфектен

дейм предпазителя ми се строшил и щях да остана без крак днеска...

KeineSonne написа:Перфектен човек. Перфектен

Неприятно наистина.

Lord написа:

KeineSonne написа:Перфектен човек. Перфектен

Неприятно наистина.

& необходимостта да направиш избор - дали да зависи от теб всичко, което искаш да се случва; или просто да приемеш, че си от другата страна на луната и толкова

Ако си поставиш за цел да контролираш `обстоятелствата`, се разсейваш от много други важни неща и хора, които разчитат на теб; ако се оставиш на течението, оставаш с неприятното усещане, че не си ти

sux

Чувствам се мега виновна, че останах да се наспя вместо два часа да слушам как съм несериозна, как от мен нищо няма да излезе, как програмите, които пиша, са непълни, грозни... Абе защо винаги се карат на хората, които все пак ходят на лекции?!

chaplata написа:Бахти педерастката вечер беше снощи...

Хъ-хъ-хъ!

Снощи сънувах такъв безумен кошмар, че събуждането (което по принцип мразя като дейност) ме преизпълни с радост и денят ми беше приятен само защото тоя сън беше свършил. Бафмааму.

Аман от лицемери !!

днес успях да почета като хората за първи път от месеци

Ъм...... странен ден?

както всяко яко нещо и ефекта от бонзая свършва

Малко от нищото се замислих за любимите си хора, които съм изгубила и сигурно половин час не мога да спра да плача. Вече свикнах с мисълта, че както има дни, в които изобщо не се сещаш за тях (или пък говориш за тях с усмивка и си спомняш само хубавите моменти, които сте преживели заедно), така има и дни/нощи, в които всичко се връща отначало, сякаш тъкмо се е случило. И установяваш, че болката си е все толкова силна, без значение дали се е случило преди 6 години или 6 месеца и е все там, макар да не се обажда толкова често. И искаш да ги прегърнеш, да им кажеш толкова неща... но те знаят. Знам, че знаят.
Принципно не бих седнала да го пиша това, но имам нужда да разсея мозъка си с нещо друго, дори и да е само с тракане по клавишите - явно в момента не мога да мисля за друго, позациклих. Пък и някак не ми се пише в темите от спам-раздела. Твърде лицемерно спрямо самата мене е.
...
Допреди час всичко беше идеално. И утре пак ще бъде - до следващия лош ден или час.

Имай предвид, че стават все повече и повече...

Знам, Жо.

[тук следваха някакви размишления, които реших да изтрия, щом се композирах]

Мойта работа малко стана като с един цитат, който бях чула по повод на някаква сбирка на анонимните алкохолици: "сега имам лоши дни, преди имах лоши години."