forum.uni-sofia.bg

Да,определено най-добрият начин за справяне с проблемите е да бягаме от тях. На това ни учи всяко литературно и философско движение.

А, не, просто само в приказките нещата винаги се нареждат за всеки, който се труди упорито и е достатъчно умен. Понеже там няма понятия като връзкарство, кофти икономическа ситуация, дебелокожие и фактори, които просто не зависят от теб, но ти влияят със страшна сила.
В истинския живот блъскаш стената с глава хикс на брой години и после си даваш сметка, че или трябва да жертваш остатъка от живота си, следвайки клишето, че промяната и бъдещето зависят от теб и, съответно, да продължиш да блъскаш, докато ботушът те мачка безогледно, или наистина да избереш да бъдеш промяната, която искаш да бъдеш в света (но в собствения си свят) и да действаш, дори ако това значи известна проява на егоизъм спрямо страната, в която си роден. В крайна сметка, действително можеш сам да бъдеш собствения си герой, но в рамките на онова, което обстоятелствата ти позволяват. Когато сумати години си следвал линия на поведение, която е имала за цел да развива качествата ти, с което по-късно да си полезен именно на въпросната своя Родина, но се оказва, че за теб няма място в нея, угризенията си отиват едно по едно, докато накрая на остане едно оголено решение, което може да е трудно, но е категорично. И е трудно за вземане само от гледна точка на хората, които обичаш, но не и на държавата като сбор от институции, направили живота ти нелеп, абсурден и невъзможен.

Така че да, не знам дали ти става ясно от едно подобно обяснение, но с избора, който направих, промених чувствително живота си и собствения си свят, доколкото обстоятелствата го позволяваха (и поне засега промяната е към по-добро). Така че за мен това не беше (пасивно) бягство, а (активно) решение. Още повече, че наистина само в приказките всички обстоятелства са под твой контрол и резултатите от действията на хората се разпределят всекиму според заслугите. В истинския живот това (уви) не е така.

Разбира се, на вас ви е позволено да вярвате във всевъзможни идеи и идеологии, без значение колко са клиширани и неработещи и/или звучат като надпис, свален от някоя тениска. Казвам го без капка ирония, защото на 19 години и аз бях такава и това е единственият начин да не израстнете като безогледни циници. Нататък обаче нещата се променят.

Надежден, ако все още имаш желание да водим подобен разговор, предлагам да го продължим на лични съобщения, макар да ми се стори, че си разбрал мотивите ми доста по-рано. Но пък, в крайна сметка, всеки има право да тълкува действията на другите така, както му диктува собственото светоусещане: и ми е ясно, че на 19 години камбанарията ви няма как да е особено висока (пак подчертавам, пиша го без ирония).

"Разбира се, на вас ви е позволено да вярвате във всевъзможни идеи и идеологии, без значение колко са клиширани и неработещи и/или звучат като надпис, свален от някоя тениска. Казвам го без капка ирония, защото на 19 години и аз бях такава и това е единственият начин да не израстнете като безогледни циници."

Малко ни в клин, ни в ръкав, но това ми напомни на един пасаж от книга, която прочетох скоро. А именно "Looking for Alaska" на Джон Грийн:

"Those awful things are survivable because we are as indestructible as we believe ourselves to be. When adults say, “Teenagers think they are invincible” with that sly, stupid smile on their faces, they don’t know how right they are. We need never be hopeless, because we can never be irreparably broken. We think that we are invincible because we are. We cannot be born, and we cannot die. Like all energy, we can only change shapes and sizes and manifestations. They forget that when they get old. They get scared of losing and failing. But that part of us greater than the sum of our parts cannot begin and cannot end, and so it cannot fail."

И на последното писмо на Чарли от филма "The perks of being a wallflower":

"Dear friend,

I don’t know whether I’ll have the time to write anymore letters because I might be too busy trying to participate. So if this does end up being my last letter, I just want you to know that I was in a bad place before I started high school and you helped me, even if you didn’t know what I was talking about or know someone who has gone through it, you made me not feel alone. Because I know there are people who say all these things don’t happen and there are people who forget what it is like to be 16 when they turn 17 and I know these will all be stories someday and our pictures will become old photographs and we will all become somebodies mom or dad. But right now these moments are not stories. This is happening. I am here. And I am looking at her and she is so beautiful. I can see it. This one moment when you know you are not a sad story. You are alive. When you stand up and see the lights on the buildings and everything that makes you wonder and you’re listening to that song on that drive with the people you love most in this world. And in this moment I swear we are infinite.
Love Always,
Charlie"

Надявам се, че няма да ме убиете за спама, но смятам че цитатите са някак вдъхновяващи... (;

pifiella написа:Аз ходих вчера(точно в 1:30 бях там) и си говорих с две симпатични момичета,ако четете поздрави!

Яяяя и аз бях там! Кое от всичките беше? аххаха

Christine_Di написа:

pifiella написа:Аз ходих вчера(точно в 1:30 бях там) и си говорих с две симпатични момичета,ако четете поздрави!

Яяяя и аз бях там! Кое от всичките беше? аххаха

Влязох трета да си видя есето и си говорех с две момичета пред вратата до стълбите.
Ти коя беше? Една ме пита, какво трябва да покаже вътре.

И аз бях в четвъртък, но предиобед. Една супер мила жена ми даде работата, всичко ми обясни-какво се очаква от мен, какви са ми грешките, изобщо..от благодарност ми се идеше да я прегърна. Срамувам се общо взето от представянето си, но ще видим на редовния какви ще ги напиша...Моята рецензия беше дълга, точна и съм съгласна с всяка дума от нея.

Valk ще споделиш ли: какво ти казаха, че се очаква от теб, каква ти беше рецензиията и каква оценка имаш, защото предполагам, чи повечето (точно като мен) не помнят?

Ами, тъй като аз тръгнах от тук с нагласата, че трябва да се пише от супер необичайна гледна точка и да се използват образи, метафори и прочие...аз направих само това. Толкова се притеснявах есето ми да не се получи оригинално, че то се получи много оригиналничене и за това тя ми каза горе-долу следното: хубаво е да се правят анализи и да се сравняват гледни точки, да се гледа от две страни на проблема, защото всеки проблем си има такива и ми даде пример, че за тази тема е било оригинално да се пише за новите технологии, да речем.
Рецензията ми беше точно такава, каквато си очаквах: Опит за разказ.(не го направих нарочно, но пустото оригиналничене...). Наивно, не показва информираност и обща култура. Граматически обосновано(само за това се гордея със себе си ) . Оценката ми е-3.25 и се чудя дори при всички тези недостатъци как може и толкова да са ми дали..абе self-critical person, кво да ме прайш. Надявам се да съм отговорила на въпроса ти. Лично на мен тази информация ми беше супер полезна(относно напътсвията на жената,разбира се)

Темата ни умря.Защо умира?

Не е само вашата, споко : ) ! Бтв, от къде ти идва никът : ) ?

Изпитът мина. Като наближи редовният гледай какво става! Пак ще се напълни с Кеворкяновци.

И аз съм така. Здраво решаване на тестове ще пада сега. А иначе аз ходих вчера на изпит по немски. Някой от вас да си има резервни варианти ??

~Suzie написа:Имам чувството, че съм най - смелият човек на света Нито съм ходила на други изпити, нито имам желание да го правя. Съучениците ми, когато разбраха, че имам сравнително лоша оценка на изпита, започнаха с възклицания от сорта на "ауу и сега какво, в неделя УНСС?"
Ами... не. Истината е, че не ми се учи нищо друго освен това, така че поне засега нямам план Б.

И аз нямама. Явно сме прекалено смели хахах. Ти си за ВО, нали?