forum.uni-sofia.bg

Георги Герасимов написа:Всичко прекрасно, явно в този форум обикалят следващите Джон Гришам, Дейвид Балдачи и Иван Вазов Но наистина - това ли ви е представата за съвременна журналистика? Да седнеш и да пишеш метафори за кризата, човешката природа и космическия екзистенциализъм... За мен съвременната журналистика се състои в това да си представител на една елитарна власт (която явно не се намира в политиката), която чрез изобличаване и интелигентни доводи трябва да държи всички в напрежение. Ако трябва да се каже "Той е нещастник!" така да бъде - защо ми е да пиша за дълбоката морална нищета, щом съвременното поколение доста успешно игнорира това?

Тези писания са много хубави, но повечето от тях бият повече към ВО отколкото към журналистика

Всеки възприема журналистиката по различен начин приятелю . ''Разни хора , разни идеали'' е казал авторът . Ти я виждаш по този начин , други я виждат по друг , трети по съвсем различен от другите два
И аз в никакъв случай не приемам за нормални , някои от идеите , споменати в миналите мнения , но това идва от там , че и аз като теб не възприемам журналистиката по този начин , както останалите . В крайна сметка никога не можеш да се понравиш на всички

Bestcho написа:

Judas написа:Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

Няма такова нещо ''на почит'' . И фейлетон да напишеш , ако е написан добре и увлекателно ще бъде оценено подобаващо , сигурен съм

Стига си знаел пак много-много Убеден съм, че на хората им е доста по-приятно да четат подобни идеи като на Neuromancer, отколкото 5-6 поредни есета с една и съща теза и доказателства. Аз съм сигурен, че написах нещо различно от останалите. Съвсем отделен въпрос е дали съм го направил като хората.

Judas написа:

Bestcho написа:

Judas написа:Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

Няма такова нещо ''на почит'' . И фейлетон да напишеш , ако е написан добре и увлекателно ще бъде оценено подобаващо , сигурен съм

Стига си знаел пак много-много Убеден съм, че на хората им е доста по-приятно да четат подобни идеи като на Neuromancer, отколкото 5-6 поредни есета с една и съща теза и доказателства. Аз съм сигурен, че написах нещо различно от останалите. Съвсем отделен въпрос е дали съм го направил като хората.

Аз пък съм сигурен , че на хората им е много по-приятно да прочетат 5 есета подред , написани грамотно и подкрепени с факти , отколкото 5 поредни фантасмагории (не визирам никой) . Това , че си написал нещо различно от останалите не ти гарантира абсолютно нищо

Judas написа:

Bestcho написа:

Judas написа:Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

Няма такова нещо ''на почит'' . И фейлетон да напишеш , ако е написан добре и увлекателно ще бъде оценено подобаващо , сигурен съм

Стига си знаел пак много-много Убеден съм, че на хората им е доста по-приятно да четат подобни идеи като на Neuromancer, отколкото 5-6 поредни есета с една и съща теза и доказателства. Аз съм сигурен, че написах нещо различно от останалите. Съвсем отделен въпрос е дали съм го направил като хората.

Aбсолютно съм съгласен ! Идеята на Neuromancer е много оригинална , много хубава ! Дано изпълнението му е добро , защото такъв човек има място във ФЖМК .. Поздрави : )

Написаха някои хора разкази на предварителния,споделиха тук и резултат малко тип ''народът е стадо'' /както се пее в една песен/ - всеки 3-4 започнал да драска историйки от не знам си коя година напред или назад Евала за прекрасните идеи ,спор няма,че сте с богато въображение,но писатели или журналисти мислите да ставате ?!? Съгласна съм с marchelle и Герасимов - истината се казва такава каквато е ,точно и ясно,фикциите не знам какво общо имат Нищо лично разбира се То има кой да прецени кое става и кое не на този изпит Успех на всички


За протокола : Писах есе,свързано с нашата действителност,събития,които са факт...пък каквото сабя покаже

Victoria Dragieva написа:Написаха някои хора разкази на предварителния,споделиха тук и резултат малко тип ''народът е стадо'' /както се пее в една песен/ - всеки 3-4 започнал да драска историйки от не знам си коя година напред или назад Евала за прекрасните идеи ,спор няма,че сте с богато въображение,но писатели или журналисти мислите да ставате ?!? Съгласна съм с marchelle и Герасимов - истината се казва такава каквато е ,точно и ясно,фикциите не знам какво общо имат Нищо лично разбира се То има кой да прецени кое става и кое не на този изпит Успех на всички


За протокола : Писах есе,свързано с нашата действителност,събития,които са факт...пък каквото сабя покаже

На предния изпит заложих на метафоричен разказ и резултатът беше много слаб , а на този съм постъпил като теб - есе , свързано с факти и събития от действителността , с примери , малко ирония и метафори ..Дано носи успех! : )

Bestcho написа:

Judas написа:

Bestcho написа:

Judas написа:Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

Няма такова нещо ''на почит'' . И фейлетон да напишеш , ако е написан добре и увлекателно ще бъде оценено подобаващо , сигурен съм

Стига си знаел пак много-много Убеден съм, че на хората им е доста по-приятно да четат подобни идеи като на Neuromancer, отколкото 5-6 поредни есета с една и съща теза и доказателства. Аз съм сигурен, че написах нещо различно от останалите. Съвсем отделен въпрос е дали съм го направил като хората.

Аз пък съм сигурен , че на хората им е много по-приятно да прочетат 5 есета подред , написани грамотно и подкрепени с факти , отколкото 5 поредни фантасмагории . Това , че си написал нещо различно от останалите не ти гарантира абсолютно нищо

Па аз не съм и написал, че ми гарантира нещо. То, ако на хората им беше приятно да гледат нещо грамотно и подкрепено с факти, нямаше да ни пишат и на двамата двойки на предварителния, нали? Neuromancer още тогава си написа, че дори не си е проверявал работата, а има над пет - писал е грозно и с грешки. На всеки нормален ( и на мен дори ) ще му хареса по попрочете по някоя фантасмагория, нещо ,написано с въображения, от време на време.

Успех,Chris Дано изборът е правилен !

Victoria Dragieva написа:Успех,Chris Дано изборът е правилен !

Подобно ! : ).. дано си права..

Евала на хората с разказите, може да има и някой насочен към Книгоиздаване.
Иначе съм за по-реалните неща.

yolinaA написа:Евала на хората с разказите, може да има и някой насочен към Книгоиздаване.
Иначе съм за по-реалните неща.

Те нещата са си напълно реални, само че написани с въображение.

Ми ''въпрос на вкус /предпочитание/ казало котето и си облизало г*за'' сеш' се... На теб ти харесва едно,на мен -друго,а на онези,които пишат оценките - знам ли к'во им харесва,затова не ми пука и пиша каквото ми е на сърце

пра`елно

lips_of_angel & Neuromancer - Бих казал невероятни идеи, поздравления. Иначе и аз отново си харесах идеята както на предварителния, а пък и ако е с по-голяма оценка от предварителния - ще бъде страхотно

Аз започнах моя разказ-есе с въпросче от рода на този, дали читателите си спомнят книгата "Малкия принц" на Екзюпери и че ще направя малка трансформация на него, като и предварително се извиних на Екзюпери за това, че моят писателски талант е на светлинни години от неговия, а ще използвам негов герой Е, реших по подобие на главите от книгата да направя разказ за Малкия принц, който минава от планета на планета и среща различни хора, в търсене на своя герой. Заложих на иронията...
На едната планета среща Николета Лозанова, чиято планета е "осеяна" с тонколони. Тя казва, че може да пее и показва на Малкия принц. Когато само я чува, той пита защо въобще пее след като се вижда (а и чува), че не е много добра в това. При което тя се обижда и казва, че всички момичета я обичат и "Аз съм герой на моето време". Малкия принц си помисля колко странни са хората (както завършват много от главите на книгата)
На втората среща Димитър Бербатов, на чиято планета има само една футболна врата. Иронията е също подобна и завършва, че и той си мисли, че е герой на неговото време.
На третата е Калин Врачански, а на четвъртата един много властен човек. Той казва на Малкия принц, че не му трябва да знае името му, а може да му вика "Премиера" И Премиера казва, че има един проблем - постоянно открива сгради и хвърля лентите на боклука и вече цялата му планета е станал в боклук от ленти. Малкия принц му казва да спре да открива нови сгради, а "Премиера" му казва, че това е недопустимо. Той е герой за цялата си планета...
И така Малкия принц се натъжава, че не може да намери истинския герой и решава за последно да пробва на следващата планета... Там намира една майка и нейната дъщеря. Майката е на смъртно легло и Малкия принц им разказва защо е на тяхната планета и какви "герои" е срещнал по пътя си, при което майката казва, че при тях няма никакви герои и няма смисъл да стои. Малкия принц решава да си тръгне натъжен, но дъщерята го настига и му разказва, че преди 2 седмици тя е била на мястото на майка си и никой лекар не знаел какво и има. И така най-накрая майка и и казала, че ще си даде нейната душа само за да спаси дъщеря си и изведнъж у дъщерята се появила страхотна енергия, която и дала сили да се изправи и да се възстанови напълно. Тя казва на Малкия принц, че за нея най-големият герой не е властен мъж или такъв със спортен талант, нито пък с певчески. За нея майка и е най-големият герой.
Тогава Малкия принц се разплаква, отива при майка и и казва:"Аз разбрах какво се е случило. Надявам се това, което ще ти кажа, да го помниш завинаги. Запомни! Истинското е невидимо за очите, то се чувства със сърцето. Герой не се става с власт, нито със спортен, нито с певчески талант. .Герой се става, когато успееш да застанеш завинаги в нечие сърце и този човек да те помни докато е жив... Тогава майката заплаква, а Малкия принц си отива насълзен със сълзи от радост, а той дори не знае имената на тези, които са го направили щастливи...
Накрая завършвам с това, че няма национални герои, а такива са тези, които остават завинаги в нас, просто трябва да ги намерим...
Нещо такова Не можах да го разкажа много добре и се надявам да съм го написал по-добре, отколкото тук