forum.uni-sofia.bg

още съм сополив

Не ми действа кафето вече

Хайде някой да учи вместо мен за утре

Сутринта ме събудиха в 8.20

Студът...
и нямам нищо сладичко наоколо
значи ще трябва да излизам.....

смотано ми е такова

След намсиколко години в СУ аз все още продължавам да се учудвам как е възможно всички секретарки, с които съм се сблъсквала (с 3 от тях - лично, за още 2 съм чувала легенди), да са сякаш подбирани с конкурс, в който най-успешни са били: бавномислещи и още по-бавнодействащи дами, които са хем некомпетентни, хем нямат и най-малкото желание да ти помогнат в разрешаването на даден въпрос (ама най-най-простичък такъв), и които се характеризират с влажен, но пределно тъп кравешки поглед и вечно криво настроение? Всички са по калъп, просто да им се неначудиш... Или пък работата им ги е направила такива, знам ли?

Отивам да си плащам таксата и, съответно, да запиша семестъра. Познайт - "ми кво ме гледате такова, книжкитИ само групово". Хубаво де, аз знам, че е групово, ама ако можех да я дам на някого, дали щях да се разхождам в тоя студ, сняг и вятър навън, при условие, че имам да уча тъжно количество материал? Или тя си мисли, че ми е нещо като хоби? Хем отивам в срока, на крака... един печат се искаше. ЕДИН! И един подпис. И ме върна.

Колкото повече ги опознавам тия, толкова повече ми липсва Ичева - тя фучеше, трещеше, крещеше, правеше те на 2 стотинки, когато си го заслужил (а понякога - и когато не си ), но накрая свършваше работата съвестно и относително бързо. А тая ти се усмихва мило, гледа тъпо и ти вика - ми не... не става.

Ей... много ме ядоса. А колко е студено навъъъън... и как духааааа...

Искам да заспя и да се събудя в събота.

Няма да си взема изпита утре

в трети учебник чета едни и същи увъртания.

bubbly_water написа:смотано ми е такова

Мисля, че имам голям проблем със себе си, обаче и понятие си нямам какво да направя, за да го разреша...