forum.uni-sofia.bg

football_fenka написа:Добрият стар интернет ни събра

и след 3 години писане в скайп аз се навих да се видим и сегаа сме заедно хахахах

Запознахме се чрез общ приятел, една вечер на палатки на плажа, по съвсем обикновения начин.

kori,чакам те

ама ти си на 18

имам богати приятели.

Запознах се с Жоро преди около 3 години и половина ( а сме заедно от 2 ) Бях на първата си репетиция в театрална група "Палечко" и всички бяхме насядали в кръг. София- един от ръководители ни, започна да ни разпределя по двойки за предстоящото "събитие" по случай 14-ти февр. - "Сладките 16". И аз се случих с него. Вечерта, на въпросните сладки 16, той закъсня и се появи с отвратителна оранжева риза . Танцувахме ( след като му казах, че аз не мога да танцувам, а той ме излъга, че и той не може - а е най-добрият в групата), аз се правех на много готина, защото тренирам скално катерене, пиша разкази и рисувам , а той ме гледаше в очите и правише някакви странни движения ( май се мъчеше да танцува с мен ).
Около година по -късно, вечерта, след премиерана на "Коприна", всички бяхме в ресторанта до театъра - "При Джек". Той ми направи жерав от салфетка, аз се депресирах пред една бутилка спраит. Тогава пуснаха Crazy на Aerosmit. Той стана от стола си и аз знаех, че ще ме покани на танц. Танцувахме (малко по-добре и успешно ), той ме целуна по врата и аз се влюбих, почти неосъзнато...

chorapche написа:Запознах се с Жоро преди около 3 години и половина ( а сме заедно от 2 ) Бях на първата си репетиция в театрална група "Палечко" и всички бяхме насядали в кръг. София- един от ръководители ни, започна да ни разпределя по двойки за предстоящото "събитие" по случай 14-ти февр. - "Сладките 16". И аз се случих с него. Вечерта, на въпросните сладки 16, той закъсня и се появи с отвратителна оранжева риза . Танцувахме ( след като му казах, че аз не мога да танцувам, а той ме излъга, че и той не може - а е най-добрият в групата), аз се правех на много готина, защото тренирам скално катерене, пиша разкази и рисувам , а той ме гледаше в очите и правише някакви странни движения ( май се мъчеше да танцува с мен ).
Около година по -късно, вечерта, след премиерана на "Коприна", всички бяхме в ресторанта до театъра - "При Джек". Той ми направи жерав от салфетка, аз се депресирах пред една бутилка спраит. Тогава пуснаха Crazy на Aerosmit. Той стана от стола си и аз знаех, че ще ме покани на танц. Танцувахме (малко по-добре и успешно ), той ме целуна по врата и аз се влюбих, почти неосъзнато...

Ееей, много готино
Браво, браво.. такива истории си заслужават да бъдат споделени

ПП: пък и е било на живо !!!

Linna написа:и след 3 години писане в скайп

То майтап, майтап, ама на мен ми отне една бременност време (тъй де ) да се навия да се видя с човек, с когото живеем в един и същ град, при това не толкова далеч един от друг и с когото си писахме в ICQ абсолютно ежедневно през тия 9 месеца и си знаехме житието, битието и всички екстри. Той ме кани веднъж на кафе, аз не бях навита; кани ме втори път - имах ангажимент; третия път мъжът на сестрата на баба беше у нас и почти ме изрита от вкъщи с думите: "Я да не разиграваш момчето! Най-много да не се харесате." То мен от това ме беше страх, де - щото нали няма втори шанс за първо впечатление.
Еми, видяхме се и до днес сме изключително добри приятели - поставям го на едно от първите места в списъка със saving graces. Което ми напомня, че утре стават 4 години откакто се познаваме с него.
Тъй де... Не ми е половинка и историята не е лИбовна (тя нямаше и потенциала да стане такава), но мисълта ми е, че нетът невинаги играе лоши шеги. Понякога може да постави началото на едно красиво приятелство ( ), понякога - на красива любов. Друг път - не. Ама историята с човека с ник romantika26 ще ви я спестя, щото е твърде абсурдна.

Чорапче, много сладка история - това с танците ме върна в страшни спомени. Тълкувайте "страшни" свободно.

Брей, какви романтични истории.

Айде да разбия малко идилията с по-срещана ситуация. Запознахме се малко преди да почнем първия семестър. Тъй като познавахме само един друг, си станахме приятели. Не бих казал, че от самото начало и двамата сме изгаряли от желание да си се нахвърлиим, но с течение на времето много хора около нас започнаха да разправят, как сме щели да станем двойка и в един момент явно всеки от нас за себе си е дал сметка, че нещата може да се получат. И така една вечер доста пиян се наложи да спя у тях и на сутринта вече бяхме обвързани. После нещата потръгнаха гладко и така до сега. Нямам оплаквания. Не съм се и замислял да я каня на танци, да й правя жирафи и такива работи

Linna написа:и след 3 години писане в скайп

На нас ни отне само 3 месеца.
Срам, не срам, един форум ни събра. След 3 месеца писане в ICQ..отидох до София да се видим. Видяхме се само за няколко часа, щото аз трябваше да се прибирам. Тя се разплака на автогарата, когато си тръгвах. Очаквах всичко друго, но не и това. Аз тогава почвах 12 клас и се виждахме едва 2 пъти в месеца. Беше трудно, но се справихме някак.
Сега на 10-ти стават 2 години от първата ни "форумна" среща.
Съдба..

Аз печеля ли наградата Заспала коза, защото се усетих след 6 години познанство?

Чорапче, супер история. И сме "колежки", и аз участвам в театрален състав (а и приятелят ми ).

Всички тези истории са много романтични

чнм е много наблюдателен

SeLby написа:

Linna написа:и след 3 години писане в скайп

На нас ни отне само 3 месеца.

Еее ти пак леко си се отървалл

ники написа:И така една вечер доста пиян се наложи да спя у тях и на сутринта вече бяхме обвързани.

Аха.
С положителност сте били сами. Иначе нямаше да помниш тази вечер, при това пиян