forum.uni-sofia.bg

Аз не живея: аз горя!

Златната среда.

По-скоро баланс ..

простичко.

Честно, без да съм прочела всички отговори смятам, че без крайности, няма развитие. За хората, които не рискуват няма прогрес. Дали ще си този, който твори или този, който подпомага твореца, няма значение. Златната среда е удобна, но определено трябва да има хора, които да кажат: ето, това трябва да се пробва, ще рискувам!
П.П. Разбира се, не винаги!

Баланс и златна среда,принципност.

Slunchevomomiche написа:Като цяло вътрешното спокойствие и крайностите не са в противоречие помежду си, дори напротив...

Абсолютно съм съгласен!
Според мен, както винаги, истината е някъде по средата. Не трябва да си нито крайно балансиран, нито крайно краен. Най-важното е да си самоосъзнат. Което предполага да си уравновесен човек, който обаче е готов да стигне до всяка крайност за истински стойностните неща от живота.

Спокойно, разумно и просто

Живея като птица и акам по главите на хората.

Лесен въпрос: ако нещо ми харесва, то "малко" не ме задоволява,а ако нещо не ми допада, то и "малко" ми е много. Но аз съм една такава хаотична и разпиляна, та ... Абе, свиква се.