forum.uni-sofia.bg

Boromir написа:Другата седмица стават пет месеца... А аз не само че не излизам от съня, а още повече му се отдавам (макар че не вярвах, че има накъде повече)

Оф, а в гимназията си бях така доволен от живота - византийци, шотландци и още хиляда хобита...
На ти сега - животът ми го връща с лихвите

Щастливец! Късметлия! И още много дълго време да се радваш на тази споделена и красива любов:) Ама не забравяй за приятелите си!
Та, по темата - понякога чувствам обич към всичкоооо. Днес слънцето така ме галеше по лицето, че нямаше какд а не изпитам обич към него

KeineSonne написа:Мразя така, когато се разминаваш с разни хора, за които нещо много силно и съвсем необяснимо ти говори, че при други обстоятелства е щяло да има нещо със сигурност Винаги се натъжавам от такива "разминавания" и най-лошото е, когато в погледа на съответния човек четеш нещо подобно Усещането е като .. познание, за което не си готов, като спомен за нещо, за което се колебаеш дали изобщо си забравял, дали изобщо си знаел ..

ммм не можеше да бъде казано по-добре.. много познато.. =/

.. и си казваш, че колкото и да е Съдбата на твоя страна, не може да си изневери и да не ти погоди някакъв такъв подъл, а понякога и жесток номер .. За какъв дявол иначе ще те разминава с хора, които никога няма да срещнеш?!? Голяма работа, че е щяло да бъде перфектната среща ....
Най-глупавото в цялата работа е, че си двойно прецакан, защото нямаш друг избор, освен да продължиш да вярваш в Съдбата и бъдещите й добри намерения, защото следваш дълга си - да живееш и търсиш ..

Уотевър Ама съм и аз .. нещо съм на няква такава вълна дълбокомислена .. Спрете ме!!
Напоследък се улавям, че съм влюбена в хората - все едно всеки има толкова много да каже, разкаже .. докаже??

KeineSonne написа:.. и си казваш, че колкото и да е Съдбата на твоя страна, не може да си изневери и да не ти погоди някакъв такъв подъл, а понякога и жесток номер .. За какъв дявол иначе ще те разминава с хора, които никога няма да срещнеш?!? Голяма работа, че е щяло да бъде перфектната среща ....
Най-глупавото в цялата работа е, че си двойно прецакан, защото нямаш друг избор, освен да продължиш да вярваш в Съдбата и бъдещите й добри намерения, защото следваш дълга си - да живееш и търсиш ..

Уотевър Ама съм и аз .. нещо съм на няква такава вълна дълбокомислена .. Спрете ме!!
Напоследък се улавям, че съм влюбена в хората - все едно всеки има толкова много да каже, разкаже .. докаже??

Много са ми познати всичките ти думи до сега Да не би да сме се разболяли от една болест? Явно още не са й дали име, защото ние двете сме се разболяли първи... Да видим, дали е заразно...
Аз мразя изобщо, когато виждам някого само 1 път в живота си, няма значение, кой е той, дали сме пътували заедно в автобуса, видяла съм го/я на някоя почивка... Странно е, как срещаме толкова много хора, а малко от тях ни стават приятели, или преди сме имали близки отношения с някого,а после нещо е станало и сме престанали да си говорим, да си споделяме...
Дори не знам, дали някога пак ще видя човека, който ме целуна за първи път... Та аз дори не разбрах от коя държава беше точно Знам и си спомням, че имаше едно силно привличане тогава между нас, ама не сме се колебали толкова дълго като теб KeineSonne. Лошото е, че колкото по-остарявам, толкова повече мисля...

То това за остаряването и мисленето го има при всички, спокойно. А иначе не е зле от време на време човек да спре и да направи равносметката.

Ами моята равносметка е: hopelessly /but happily/ in love!!!

И от личен опит казвам, че любовта /редовна и в прилични количества/ изглажда бръчките...

Любовта си е нещо необходимо - с нейна помощ човек се разтоварва и зарежда положително.

KeineSonne написа:.. и си казваш, че колкото и да е Съдбата на твоя страна, не може да си изневери и да не ти погоди някакъв такъв подъл, а понякога и жесток номер .. За какъв дявол иначе ще те разминава с хора, които никога няма да срещнеш?!? Голяма работа, че е щяло да бъде перфектната среща ....
Най-глупавото в цялата работа е, че си двойно прецакан, защото нямаш друг избор, освен да продължиш да вярваш в Съдбата и бъдещите й добри намерения, защото следваш дълга си - да живееш и търсиш ..

Уотевър Ама съм и аз .. нещо съм на няква такава вълна дълбокомислена .. Спрете ме!!
Напоследък се улавям, че съм влюбена в хората - все едно всеки има толкова много да каже, разкаже .. докаже??

A толкова по-гадно е когато си имала контакт с такава една сродна душа и си усетил колко много емоции бихте могли да споделите и колко хубаво би било, ако бъдете заедно.. и тогава изведнъж , както спомена Съдбата ти е изхилва в лицето и ти разбираш, че всичко е толкова невъзможно, че ти самия колкото и да се стараеш не би могъл да го измислиш.. Кофти е, много е кофти и само като се сетя и се чувствам изиграна..

Напоследък се чувствам все по-влюбена с всеки изминал ден! Може да е от времето...

И аз така,Принцеса...Сто процента е от времето...Все ми иде да напиша на снега едно голяяяяяямо сърце и вътре : Мишето+Ицко = 22.09.2005

Любовта е нещо хубаво,когато е споделена

creed написа:Любовта е нещо хубаво,когато е споделена

"Love is love reflected" както пееше добрият стар чичо Стив Тайлър

Иначе съм влюбена, да - пак. Висок, строен, на външен вид много стилен, и с добро име - абе перфектен!! Днес трябва да питам дали има камера ....

Fleur написа:не винаги положително най-вече отрицателно!
love sux!

Не бих казал същото... мен ми влияе отрицателно точно обратното положение!

и на мен така..или поне ми е достатъ4но кофти