Щастливец! Късметлия!Boromir написа:Другата седмица стават пет месеца... А аз не само че не излизам от съня, а още повече му се отдавам (макар че не вярвах, че има накъде повече)
Оф, а в гимназията си бях така доволен от живота - византийци, шотландци и още хиляда хобита...
На ти сега - животът ми го връща с лихвите
И още много дълго време да се радваш на тази споделена и красива любов:) Ама не забравяй за приятелите си! Та, по темата - понякога чувствам обич към всичкоооо. Днес слънцето така ме галеше по лицето, че нямаше какд а не изпитам обич към него
Винаги се натъжавам от такива "разминавания" и най-лошото е, когато в погледа на съответния човек четеш нещо подобно 
Усещането е като .. познание, за което не си готов, като спомен за нещо, за което се колебаеш дали изобщо си забравял, дали изобщо си знаел .. 
--> 
Ама съм и аз .. нещо съм на няква такава вълна 
Да не би да сме се разболяли от една болест? Явно още не са й дали име, защото ние двете сме се разболяли първи... Да видим, дали е заразно...
най-вече отрицателно!