forum.uni-sofia.bg

allbi написа:А това е моето любимо стихотворение. Вски път когато го чета ме зарежда с надежда и сила и ми дава сили да продължа... каквото и да се е случило, каквото и да ми струва! Дано помогне и вас...

И пак тръгни

Когато си на дъното на пъкала,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Много добро!

Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

Не можах да се сдържа:

Стихотворението "Колко си хубава!" в превод на монтански...

* * *

мАалее квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава

кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави
мАни не мЪчи се вЕче - либИ ме
не прекИнваи се - либИ ме
либИ ме
със сИчката сила на ръцете си,
кракАта си, очите си,
със сИчката Убус на движенията нгИ
повЕрвай ми завинаги – и нИкуги
ти нЕма да си проста - либИ ме
и да си нийЕла - либИ ме
либИ ме

по улиците пОсле по слЪбите
Яле па по слЪбите квА си Убава
Със дрЕй и без дрЕй, се си Убава
нАй Убава си у сОбата
у тевнИцата когИ си със грЕбеню
и грЕбеню е увЪгнал у косите ти
косИте ти са плЪни с ток
докАчим ли ги, ше свЕтнем у тевнИцата
вЕрно си убава – повЕрвай ми
и глЕй до краю да си Убва
не тОлко за мене – за тЕбе си
за дрЪвята, прозорците и за Ората
не сурИвай брЪже убусттА си
с кУрвенски подозрения прощавай ми
когИ съм пропаднал некъде
не улИвай се молим ти се с тутУня
да ме не затрИаш нИкуги – найдИ ме
нагнйетИ ме с детинско изумление
пак да се онОдем у ръцете ти
у краката ти, у очите ти либИ ме
кОлко сАкам да те задръжИм завинаги
да те лИбим сЕкуги
завинаги
и кЪк не мом ... цЕлата си от пЕсък
и мОлим ти се не думай, че сакаш да се сковранишеме
та да ме лИбиш сЕкуги
завинаги
мАле квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава

кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави

мАле квА си Убава
мааааалииииии
кОлко си цела

Христо Фотев

Превод: Филип Наков

Източник: http://www.severozapad.org/content/view/57/29/

tamerlan написа:Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

........... невероятно !!! особено когато си преживял написаното...

ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ
Камелия Кондова

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях-най-лошият от от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът
А в нощите, които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото-
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек ...
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
Добрите хора лесно се обичат.

И ти ми обърна гръб

И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?
***
И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам
Но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам....
***
Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група
Богат съм на загуби! Знам
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там
Но, аз те обичам!
***
Не чувствам внезапния мраз
Не виждам тълпите от хора
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб?
Поне тръгни срещу мене...

Георги Константинов

PS. Може ли и авторски?

ЛЕКА НОЩ

От Пърси Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Ако можеш да видиш граденото цяло живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да загубиш богатство , в игра придобито
и бедата със смях да презреш ;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
и когато те мразят-без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил.

ако можеш да чуеш ти своите думи нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си-да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;

ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превръщаш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;

ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята смелост гласа
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край тебе не са-
о, тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат вживяно към тебе лице изведнъж
и ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, мъж.

Ридиард Киплинг

tamerlan, знам го по друг начин, но със сигурност ми е най- любимото и във всичките му варианти. Благодаря , а този предпочитам.

Ако
Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб вини,
ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се и в съмнението отстрани..
Ако умееш да изчакваш, и да не се отегчаваш,
или, клеветен, не си служиш сам с клевети,
или пък мразен, на омразата ти не се поддаваш,
но не умуваш и не се държиш надменно ти,
ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,
ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел..
Ако умееш да срещащ и успеха и бедата,
и бъдеш с двамата измамници еднакво смел,
ако останеш твърд, когато извратени се повтарят,
пред теб изречени от тебе искрени слова,
или, видял труда на цял живот в прахта да се събаря
наново го издигнеш с похабени сечива..
Ако ти можеш всичко, припечелено от тебе,
да сложиш само на едно подхвърляне на зар,
и да изгубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар,
ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край,
и тъй да се дръжиш, когато вече нямаш други сили
и само вярата повтаря: "Ще издържиш докрай!"..
Ако общуваш с тълпи и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син,
ако ни враг, ни приятел някога те уязвява,
и всички те зачитат, но свръхмяра - ни един...
Ако в минутата, летяща безвъзврато, ти успееш
с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е - ти всяко нещо в нея ще владееш,
и повече от туй - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!!!

Ръдиард Киплинг

Дай да го пуснем и в оригинал да няма лабаво

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling

оооооо страхотно!!!

Браво,колега!В оригинал "If"е и мое любимо стихотворение Звучи невероятно и те нахъсва да продължиш напред,независимо от пречките по пътя.

Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж
То нима ще знае всякой
де кога веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!

... Робърт Бърнс

На Каролина

Джордж Гордън Байрон

Ти мислиш ли, че не видях
очите твои насълзени
и че безчувствено следях
въздишките ти натъжени?

Надежди и любов сред път
не само ти от скръб погреба-
и моята ранена гръд
изпълваше тъга по тебе.

Щом пламналите ни страни
и устните ни се допряха,
и моите сълзи сами
веднага с твоите се сляха.

И с тях ти угаси жарта
на бузата ми запламтяла,
с въздишка само прошептя
ти името ми на раздяла.

И днес плачът ни мълчалив,
любима моя, не престава,
но само споменът горчив
съзлите ни ще умножава.

Прости, обичана, прости!
за мене не тъгувай само,
а забрави за всичко ти;
за нас надежда друга няма!



Надпис върху чаша от череп

Джордж Гордън байрон

Че от мъртвец съм забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх-
нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,
бих предпочел във мен да свети
на пиршество в тържествен час
туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано
на вас придавам блясък днеска.
Какво по- висше от вино
ума ми може да замести?

До дъното ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със Смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.

Защо не? Щом в живота къс
тъй жалки са главите наши,
осъдени да гният в пръст,
защо пък да не станат чаши?