forum.uni-sofia.bg

fly4o написа:Знам, че звучи тъпо да го мисля...но, според мен, е невъзможно да напишеш 12 листа по темата...и да имаш 2.00! Това наистина е невъзможно..Тия проверяващи не са хора, които само искат да ти пишат 2...не знам..просто според мен наистина няма как да стане така, че да си знаеш темата, аргументите да са ти добри, да познаваш автора, да си вникнал в произведенията....и да имаш 2.00

Добре дошъл в СУ

Аз не бях си и помисляла, че ще имам 2.00

Като го видях в сайта първата ми мисъл беше "сигурно има някаква грешка".

Като си видях работата, ми се доплака.

Проверяващите ... всичко е въпрос на гледна точка Особено на изпита по БЕЛ

Но майната му ... не ми пука вече Страдах 2 години, но се зарекох, че на изпит по БЕЛ няма да се явя повече.

Уча си филологията и това е

Меч, вода....посланието е все едно и също. А затова дали могат да ти пишат 2 00 на 12 листа незнам, но си представям какво им е на проверяваштите на края

дам, сякаш ние сме им виновни, че сме се записали да кандидатстваме!?
Хриси, защо мислиш, че е имало грешка? толкова ли високи са им били критериите или просто работата ти не е била на ниво...

damien написа:дам, сякаш ние сме им виновни, че сме се записали да кандидатстваме!?

А кой друг, освен нас, е виновен?

uktc написа:

damien написа:дам, сякаш ние сме им виновни, че сме се записали да кандидатстваме!?

А кой друг, освен нас, е виновен?

Амбициозни родители ?

Corlic, не ми казвай, че кандидастваш заради вашите и не намираш потребност от това да учиш... Де да знам..особено в днешно време, без образование си за никъде...

Нееееее...аз кандидатствам заради самия себе си, но има случай при които инициативата идва само от родителите. Лично моите (в частност майка ми ) само ми действат обезсърчаващо - мислят си че ще се проваля и не пропускат възможност да ми го кажат ...

Corlic написа:Нееееее...аз кандидатствам заради самия себе си, но има случай при които инициативата идва само от родителите. Лично моите (в частност майка ми ) само ми действат обезсърчаващо - мислят си че ще се проваля и не пропускат възможност да ми го кажат ...

Според майка ми аз не уча достатъчно много за изпитите. От време на време ми казва: "Внимавай, за да не съжаляваш, когато на лято те скъсат." Не че ми действа обезсърчаващо, но просто не оценява целия труд, който полагам.

ех, направо ви завиждам...
мойте са другата крайност - хич не им пука как се готвя, инициативата за ученето е почти изцяло моя, и(най-гадното) майка ми е на 100% убедена, че на каквото и да се явя по-малко от 5тица няма да изкарам
пп: е как ви звучи това, а?!
ужас, с моя мързел не ми се мисли какво ще стане на лято

хм, и мен адски много ме е страх и то главно заради родителите ми... не искам да ги разочаровам, защото те са най-важните хора в живота ми и очакват адски много от мен... майка ми е 100% убедена, че ще вляза, а аз въобще не се чувствам толкова уверена... не ми пука за мнението на всички останали, само за това на хората, на които държа ... още повече, че изборът ми за Право, е резултат на техните очаквания от мен, а не на моите вътрешни потребности... аз искам да уча нещо коренно различно, но с двама родители юристи... НАТФИЗ ми е забранен просто, а и за мен Правото е разумният избор, защото смятам, че ще намеря пътища за реализация, а като актриса и то в България- едва ли затова не трябва да се дъня въобще...
от друга страна обаче, не възприемам всичко "на живот и смърт"- и да не успея тази година, ще успея следващата, няма да тръгна да се самоубивам заради един провал, било то и на кандидат-студентски изпит... в крайна сметка в живота има много по-важни неща нали ?

damien написа:ех, направо ви завиждам...
мойте са другата крайност - хич не им пука как се готвя, инициативата за ученето е почти изцяло моя, и(най-гадното) майка ми е на 100% убедена, че на каквото и да се явя по-малко от 5тица няма да изкарам
пп: е как ви звучи това, а?!
ужас, с моя мързел не ми се мисли какво ще стане на лято

Абсолютно същия случай
Даже щом седна да уча(което вече става много рядко), нашите ми викат: "Хайде стига си учил толкова, ще те заболи главата! ". Ама в същото време като почна да им се оплаквам, че няма да ме приемат, те почват: "Ее, как няма да те приемат, ти си умно момче!"

Мисля,че всеки учи и кандидатства главно за себе си,за да успее да се реализира.
Едва ли някои би могъл да учи 5 години нещо ,което не мy е приятно.
Нетрябва да позволяваме на родителите да ни се качват на главата
Няма какво да се притеснявате толкова каквото трябва ще стане - съдба
Трябва да сте обтимисти!!!

Абсолютно същия случай
Даже щом седна да уча(което вече става много рядко), нашите ми викат: "Хайде стига си учил толкова, ще те заболи главата! ". Ама в същото време като почна да им се оплаквам, че няма да ме приемат, те почват: "Ее, как няма да те приемат, ти си умно момче!"

И при мен е горе-долу така, плюс екстрата, че аз уча, а около мен постоянно се чува - " Е, ти пък какво толкова учиш по литература, то си ти е вродено." А то може и вродено да е, ама трябва да се учи

КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ПОРЪЧВА МУЗИКАТА,

А това, Java, извинявай, ама е абсолютна глупост. Не може да си налагш болните амбиции над децата и да ги изнудваш чрез пари
Те така или иначе един ден ще си намерят начин да правят каквото искат.
А nediii, не те познавам и не се бъркам, но много трябва да си помислиш преди да правиш нещо заради някого, било то дори родители. Това си е твоят живот и според мен трябва да кандидатстваш каквото ти е на сърце. Мисля, че някой в тази тема спомена, че трудно се учи нещо, което не ти харесва пет години.

" Е, ти пък какво толкова учиш по литература, то си ти е вродено."

хаха, точно!
наште мислят, че като за цял ден(!) успявам да напиша 15 страници тема(плюс текст, критика и т.н. пред мен) на изпита ще се справя от раз...а то обикновено не се получава така

пп: кофти е да те приемат с нещо, което не ти е на сърце, ама по-кофти е въобще да не те приемат аз лично и на малкото бих се зарадвал!