JudyRamone написа:
Ядосвам се не за друго, а щото ми се струва, че ХХХХ е направил всичко възможно да пр**бе цялото начинание, мислейки се за супер оригинален и адски як. Може и да греша, но ми се струва малко вероятно.

Точно обратното, преди 4та глава, малцина обръщаха внимание на романа, само група ентусиасти четяха, обсъждаха развитието... За 1 глава, тази тема стана водещата у форума, дори такива, които не са мислели да прочетат, ще го погледнат и вече са го сторили. За 4та глава се изписа повече отколкото за цялата идея и предните 3 глави взети заедно... Това ли е проблема?
Прекалено много хора биха писали с идея да си начешат крастата, да покажат кви неща ги вълнуват в супер-тривиалната тема за любовта и чувствата. Този роман трябва да е интерсен, да вълнува хората, да ги карат да прочетат пак всичко и да го схванат по-добре. По-прецакващо би било ако целия сюжет кара в един стил, без да отива наникъде и само с диалози и размишления. Всеки преди мен си е гледал своята кутийка и не му е пукало накъде отива влака. Не съм виновен че аз гледам по-глобално и не пиша, просто за да съм част от нещо. А за да направя самото нещо смислено. Дори и хората да вдигат бунтове. Хубавите романи карат хората да мразят, обичат, псуват. А не просто да клатят глави "Ммм да, добре го е казал, да, добър стил". Не знам за вас, аз не бих прочел такава книга, която ме занимава с любовните проблеми на автора, пресъздадени в (само) 2 герои. На кво прилича тва? Сапунка?
А и 4та глава е сериозно предизвикателство, сериозно задължение към следващите автори, да се усетят, че трябва да мислят, а не карат по тва, което са прочели досега. Творчеството е мисловен процес, не копи-пейст. Човек не бива да се пази от тва да е оригинален. Трябва да се пази от това да е еднакъв с хиляди други...