forum.uni-sofia.bg

Malka veshtica написа:Глад. Виктория

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:Глад. Виктория

!

Malka veshtica написа:

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:Глад. Виктория

!

Kaкво, дивиш ли се?

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:Глад. Виктория

!

Kaкво, дивиш ли се?

Поздравявам те за придобивката просто. ( :

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:

Nattevandrer написа:

Malka veshtica написа:Глад. Виктория

!

Kaкво, дивиш ли се?

Поздравявам те за придобивката просто. ( :

Робин Худ – безстрашният разбойник, който живее в Шеруудската гора заедно с другарите си и ограбва богатите, за да помага на бедните. Каквито и капани да му залагат шерифът на Нотингам, епископът на Херефорд или злият Гай от Гизбърн, той трябва да оцелее, осланяйки се на верните си другари и използвайки не само точните си стрели, но и острия си ум...

Хауърд Пайл е първият писател, който пише роман с главен герой Робин Худ и създава литературния му образ, който след това е пренесен и в киното. На книгата му (като герои и сюжет) се опират всички следващи писатели и кинематографисти, за да разкажат историята на героя, чието име се е превърнало в нарицателно за всеки борец срещу алчността и несправедливостта, защитаващ бедните и слабите. Всъщност на Пайл дължим образа на Робин Худ такъв, какъвто го знаем днес.
Изключително свеж, забавен, с чувство за хумор и нерядко трогващ, неслучайно романът и днес продължава да бъде издаван многократно в цял свят и да бъде приеман с неугасващ интерес от съвременните читатели от всички възрасти.

Епохата на Робин Худ най-вероятно е XII-XIII век, когато норманските завоеватели са завладели Англия и тероризират местното англосаксонско население. Но някои отказват да се подчинят и им се противопоставят с оръжие в ръка, използвайки интелекта и бойните си умения...

Malka veshtica написа:Фениксе, стигнах до 50-та стр., ама нещо Ич Ма не кефи таз книжка ("Бял шум"); ш' ти ка' що:
първо, засега някакъв никакъв сюжет; все чакам нещо да се "заинтереси", ма ниенте;
второ - едни таквиз "крилати" мислички, вплетени в повествованието, ама клишета ми се струват, а и по принцип ме дразни да ти "сдъвкват" и "изплюват" "поука" авторите, ако ме разбираш, тя тря' да се умозаключава от читателя (според мен);
трето - тия описания на американски начин на живот и привички нещо не са ми "близки", ако мога така да се изразя - и оттам - и интересни; виж, "нашенското", европейското - друго си е (една Саган например;-)) Но пък има американски автори, които могат да ме заинтригуват - пресен пример с Капоти и "Закуска в "Тифани"). Айде ше я поборя още малко твойта книжка-фаворитка (пари се е давало;-)) пък дано ме затрогне... На теб кое точно ти хареса в нея?