forum.uni-sofia.bg

Да де, ама в такива моменти няма значение какви са подбудите. Гледай сега... и двамата сте сингъл, знаете се от много време, кеф ви е заедно, разбирате се, споделяте си някакви глупости, пиянствали сте заедно и прочее. И в един прекрасен ден се появява някоя девойка, която ти харесва. Пробваш се да се видите няколко пъти - е, не си безумно и безнадеждно влюбен, но я харесваш и ти е любопитно как ще се развият нещата по-нататък. И твоята стара дружка изведнъж вижда в теб онова, което е видяло и новото момиче и решава, че има чуФстФа към тебе (да, това вероятно е продиктувано именно от егоизъм и от страх, че ще те загуби, или просто щото вече не си ъвейлъбъл, което пък си е и предизвикателство - т.е. носи бонус точки). И се намесва. Това, жените, можем да въртим адски курвенски номера, когато имаме стимула и мотивацията да го направим. Казвам го сериозно, не е като да не са се опитвали да ми погаждат такива.
И ти разбираш, че твоята стара дружка си пада по тебеееее... Хубаво де, ама това си е четка за егото на всекиго (ако мацката не е сред 5-те най-отблъскващи представителки на женския пол, за които се сещаш от раз). И какво излиза - ми хем я познаваш отлично, хем ти е хубаво/забавно/яко с нея, хем приказката върви и не е нужно тепърва да се чудиш к'во ще стане и дали ще стане, хем си пада по теб, хем не е и особено грозна. Е, защо да се хабиш да гониш дивото, щом питомното си ти е в кърпа вързано? Ако момчето не е наистина момче на място (пък вашите ангели са си слаби, лет'с фейс ит), онази се оказва в печеливша позиция много бързо.

В тоя ред на мисли, аз май съм го споменавала и тук - преди няколко години си говорихме с мой ужасно, ама ужасно добър приятел за някакви подобни глупости и аз съвсем сериозно (и на всеослушание) заявих, че когато си намери някое сериозно момиче и особено, ако тръгне да се жени, искам да ме хване, да ме завърже за един стол и... да ми пусне "Сватбата на най-добрия ми приятел". Щото аз нямам никакви мераци към него, но не знам дали не биха ми избили чивиите точно от чувство за собственост (и, най-вече, дали ще съумея да го различа от истинската емоция). Това, разбира се, е ако съм сингъл. В момента светът да се изпожени, няма да ми пука особено. Да не кажа и хич.

А ти спомняш ли си, какво ти казах в темата за приятелството между жените и мъжете, преди 2,5г. в същия този раздел? Защото май сега излезе, че не е подходящо, да има такива приятелства, точно от мотива, който ти изтъкваш... Аз още тогава ти намекнах за такова развитие, ама ти къде се беше забляла...

Ето, направихме пълен форомен кръг на мисленето...

Не бе, гледай, аз продължавам да вярвам, че е възможно да има приятелство между мъж и жена - и, съответно, най-близките ми приятели са мъже (малка част от тях са и от този форум). Ама не съм тръгнала да ги разделям с приятелките им и не съм откачала, когато са си намирали такива. Но именно защото се нагледах на случаи, в които единият от двамата в такова приятелство превърта, съм му го казала това на въпросното другарче.
Факт е обаче, че мен жени-приятелки са ме прецаквали много, много, много повече от приятелите ми мъже. Факт е и че като изключим едно момиче, с което се знаем буквално от бебета, всички останали, на които имам доверие и знам, че мога да разчитам, са мъже. Ама дай да не се отклоняваме от темата - смятам, разбираш какво имам предвид. Няма пречки пред такова приятелство, ако и двамата са с всичкия си и не са някакви егоисти с невъобразимо чувство за собственост.

И финалния въпрос - що е то приятелство с бъдещата и има ли то почва у нас?

Един мой професор казваше "У международните отношения, както в любовта, малко неизвестност е добре дошла в началото"

Jamesmagno написа:

Lithium написа:Е как ще сме приятели от години и в един момент ще реша, че искам нещо повече

Ти се променяш, вкусът ти се променя, приоритетите ти се променят, приятелите ти се променят - външно и вътрешно, честотата на срещите ви се променя, "семейния" ви статус се променя, географското ви положение се променя и пр., и пр.

Хората не се променят

The Stig написа:Хората не се променят

Говорим за флейвър - културата променя Да не задълбочаваме, но е достатъчно да се замислиш дали цял живот си харесвал един и същи стил дрехи, филми, музика, един тип жени и т.н. И дори да си (аз, например, почти не съм се променял вкусово), много хора не са. Защото се променят. Заради културата. Не изконно, повтарям.