Страница 8 от 22
Публикувано на: 02 Сеп 2005, 05:04
от Kenzo
Съжалявам те...Нямам какво повече да добавя по темата.
Публикувано на: 02 Сеп 2005, 05:09
от Boromir
добре бе, човек, какво ти пречи не мога да разбера?!
и недей да ме съжаляваш, а по-добре престани да говориш кого ще е*е съдбата - ако теб те е е*ала, то е, защото си си го заслужил, а за това не е виновно моето щастие...Съжалявам те...
Интроверсия, лад, нямам какво повече да добавя по темата.
Публикувано на: 03 Сеп 2005, 07:51
от Himera
Всеки е прав спрямо себе си
Публикувано на: 03 Сеп 2005, 18:56
от runtavela
Тъй като за 1 година и аз натрупах опит от връзка от разстояние ще дам мнение, че е напълно възможно.
Приеха го да учи в София, а на мен ми оставаше още 1 година. При нас се получи нещо много хубаво, защото на втората седмица след като замина той ми каза, че ме обича. И точно това отделяне от мен му е показало че всъщност не може без мен.
И така измина 1 година, той си идваше всяка седмица. За това време не се скарахме нито веднъж. И не е било да си замазваме очите с мили приказки и любовни (лъжовни) обяснения. Казвахме си всичко дори и да е имало незначителни залитания от правия път.
А сега аз също ще бъда в София и се надявам нещата да са още по-хубави от преди. Притеснението е, че когато свикнеш да не си нон стоп с любимия и после ти е малко трудно да свикнеш да сте постоянно заедно. Малко се задушаваш, макар че в същото време не можеш без него и не можеш да му се наситиш. Поне при мен беше така. Но сега сме постоянно заедно и нямаме никакви проблеми с това. Е, това не ни пречи да се позаяждаме някой път
Публикувано на: 03 Сеп 2005, 21:42
от Boromir
runtavela написа:Тъй като за 1 година и аз натрупах опит от връзка от разстояние ще дам мнение, че е напълно възможно.
Приеха го да учи в София, а на мен ми оставаше още 1 година. При нас се получи нещо много хубаво, защото на втората седмица след като замина той ми каза, че ме обича...
Правилно! Напълно те подкрепям и ти пожелавам все по-хубави мигове
Даваш ми сила и аз да се боря, благодаря ти
Ето какво обаче твърди един дълбоко загрижен за мен чувствителен човек, навлязъл дотолкова навътре в света на любовта и разделите, че не приема ничие мнение освен собственото си:
Kenzo написа:
Прегледах всичко изписано по темата и ми се стори смешно(не искам да обиждам никого).Ако Вие не издържате да сте далеч от любимия поне за седмица,кво да кажа аз в случая? М? Преди година се запознах с момиче от моя град(Бургас).Тя беше по-голяма от мен с 1 година и вече си беше уредила документите за Германия.Приеха я медицина в Munchen.И въпреки да знаех,че ще замине и ще бъда с нея по 30 дни на 4 месеца,аз все пак реших да си останем заедно,защото я обичах.Мисля,че още я обичам,ама не знам...Някак си нещата наистина се променят.С нея въртим "телефонна любов".Спомням си как преди бях луд по нея,а сега се чудя дали да продължа напред.Смятах да я чакам да си дойде,да завърши.Мечти...Не,че не мога да чакам,ама постепенно всичко замириса на лайна и усещам,че с нея сме се променили доста и вече клоним в различни посоки.Преди не се карахме.Сега това се slucvа често.Сега тя в Бургас и ще си замине за Германия след 10 дни,ама на мене,някак си не ми е голяма болка...Спомням си как ревах,когато я изпратих преди година.За мен идването ми в София означава,че ще бъда по-близо да любимия човек(поне с 400 км по-малко),но и тази мисъл вече не ме топли...
блаблаблаблабла - някак си не съм разтърсен и трогнат, хм...
Но пак ще кажа, че те съжалявам, всеопрощаващ Кензо... и че ще те опровергая решително
Публикувано на: 03 Сеп 2005, 23:00
от Tripio
ей ей, не се карайте сега.. кво беше - "правете любов, не война"
Публикувано на: 04 Сеп 2005, 02:49
от FataMorgana
по-скоро:правете воиници не воина
Публикувано на: 04 Сеп 2005, 04:10
от Boromir
да, Трипио е прав - наистина се бях изнервил здраво, ама карай...
Войници, а? хехехе... ами медицински сестри да се грижат за тях?
Публикувано на: 05 Сеп 2005, 03:24
от Анна
Не се карайте, моля. Някой хора издържат, други не, индивидуално е.
Lord de Sword написа:"по-хубаво е да има там някъде някой/я, ко(й/я)то да те обича и ти да го/я обичаш, отколкото да няма никой, никъде"
И аз казах нещо подобно онзи ден на приятеля си, с който сме заедно от вече пет месеца и който живее на пет часа път с бърз влак.
Връзките от разстояние са напълно възможни, даже си имат и плюсове, като например това че не си омръзвате толкова бързо.
Трудно е, разбира се, например когато излизаш с приятели и си мислиш колко би било хубаво ако половинката ти е с теб, но си заслужава.
Съвсем скоро ще бъда със съкровището си.
Нямам търпение да го притисна към себе си пак до полузадушаване и да заровя лице в него. Две седмици... две седмици...
Публикувано на: 05 Сеп 2005, 15:21
от Crematory
Анна,Анна...и аз така...две седмици, две седмици
Или по-точно две седмици и 3 дни
Публикувано на: 05 Сеп 2005, 15:24
от Boromir
хехе, Год блесс ю, Крематори
Публикувано на: 05 Сеп 2005, 15:39
от Crematory
Мухахах, абе , Боромире, властелинен специалисте, я кажи на кака Крематори , виждал ли си из София случайно нейде женски вариант на Единствения
Публикувано на: 09 Сеп 2005, 14:43
от Boromir
амиии... аз моя женски вариант на Единствения съм си го намерил...
подозирам, че има поне още един, но него Лорд де Суорд го е
открил...
А иначе Единствения (бил той Пръстен, Нео или Анакин
) е доста относително понятие - това важи и за Единствената
Публикувано на: 09 Сеп 2005, 15:27
от Crematory
Бе за пръстен говорихме, ама
Я кажи къде се продава поне сребърна бижутерия
Публикувано на: 09 Сеп 2005, 22:49
от Boromir
извинявай - сутринта бях в много поетично настроение...
ами аз си имам мой си Единствен пръстен с гравирани руни и всичко, само дето е сребърен.... Подари ми го моят фенклуб по случай пълнолетието и оттогава не съм го свалял
казаха ми, че са го купили от Халите.