Който иска да види хайлайфа на Гео Милев, Младост, Дружба и околността,
комплекс клуб-ресторант "Слатина" е мястото.
За жалост бях сам снощи, другите от отбора имаха всякакви форми на заетост. Но бях обещал още от сряда, че ще бъда в "Слатина", а аз съм точен човек винаги на точното място в точното време.
Понеже и аз днес не съм безангажиран, не пих и отидох със скромното си возило. Вживях се, че карам нещо по-така и повече от 50 не качих, за да ме видят убаво хората.

/всъщност катаджии да не ме цъкнат и да ми развалят настроението тия мръсници/
Пристигам си и паркирам пред ресторанта. Както гласи сайта - комплексът се намира на комуникативно място, но... това не изключва ситуацията да е уредено за посетителите. Разбира се, като видя плакат на Теди и съм привлечен като парченце стружка от мощен магнит.

На вратата на ресторанта седяха стрелкички с надпис "Вход" над тях. Тръгнах по стрелките да обхождам сградата, некви храсти имаше, минах ги и се озовах точно пред входа на клуба... файда, че отидох с кола, като изскочих от трънките като заек.
Този вход си го знаят редовните посетители, а контингентът е постоянен, както ще стане дума по-нататък.
Единият от фейс контрола ме посреща:
- К'во стаа?
- Добра вечер, наложи се малко да пообиколя, за да намеря истинския вход.
- КлубЪ ли ти трябва или ресторанта? - учудено пита здравеняка.
Дадох си сметка, че на "чужденец" е нормално да зададе такъв въпрос и продължих конректно по същество:
- Къде ще пее Теодора? - важно го питам.
- В клубЪ, но там е само с резервации.
Преди да се опита да ми каже "приятна вечер", решавам да отложим взаимните си пожелания за приятна вечер след участието на Теди:
- Еее, колега, /отдавна си свикнах така да се обръщам към шофери и пазачи/ познат съм на Теодора.
- Ааа.

- забрави думата 'резервация'.
Обръща се към колегата си с характерна мимика - "Знаеш къде". Към мен:
- Само да те проверя за оръжие - и сгъвайки ми се от неудобство - емм ъммм... мястото е правостоящо.
- Няма проблеми - по мъжки му отговарям.
Както се досещате мястото се оказа гъзарско - служебната маса на секюритито.
Още с влизането си започнах да разузнавам обстановката - на входа беше диджейския пулт сгънат в кутийка метър на метър. В дъното имаше бар, но по същество го играеше само витрина за напитки и служебно място на сервитьорите. В средата на салона святкаше интересен дансинг, повече приличащ на почетна стълбичка за награждаване на трите най-бързи пилота след кръг от Ф1. Точно до "почетната стълбичка" бях аз на правостоящата маса в компанията на един от охраната.

По-голям лукс от това не може да има. Около тези горещи точки на клуба купонът се вихреше по 8-персонни маси /две диванчето по трима и два стола/, но предвид времевата фиксация "петък вечер", те побираха повече. На сайта във виртуалния тур обстановката изглеждаше далеч по-лъскава, но явно добри уеб дизайнери са го пипнали и това си е казало тежката дума.
Все едно не съществувах. Това за мен беше нормално явление. Цело лето в дискотеките по морето получих добра школовка, какво да правя на такива места, където съм марсианец.
Правилно прецених, да не си слагам бойната фенска тениска, защото случайно на някой от тия щеше да му направи впечатление и после всички щяха да ме гледат тъпо. А аз не обичам такива погледи да полазват по моята личност. Не че после пак не ме гледаха, ама някак си включиха, а само една тениска нямаше да им говори нищо.
Сервитьори и сервитьорки ме минаваха, все едно не съм там. Пича от секюритито - "извикай си някой, да те обслужи". Спрях едната, обърна се, виждаща призрак, поръчах шофьорското питие - "Кока-Кола". Докато се произведе, бутилира количката и поднесе можеше пет участия на Теодора да минат

В това време гледах и изучавах психо-физиологичния профил на хайлайфа от гореспоменатите квартали, т.е. околността.
Някои както са слезли от блока си и без предварителни приготовления /освен резервацията/ минали са две преки и хоп в комплекс "Слатина". Някои пък можеха да си мислят, че са нещо важно с кичозни дрехи. Трети модел имаше - сако, което по никакъв начин не се връзва с ризата, става от стола - надолу - дънки и маратонки. Щях да падна от смях. По масите беше отрупано с уискита, месни плата... пиеше се здраво, на една маса видях две отрепки, които изпиха джонито си и просиха от съседните маси по чашка. Нещо съмнително имаше в тея питиета - в такива количества и за всички... нещо гнила е цялата работа, мислих какво е то. Като по чудо сервитьорката не ми забрави поръчката, дава ми колата на ръка, казва ми 1.30
Ооооооо, ясно... на тая евтинийка решават да се правят едни на гъзари, други на прасета, всичко обобщено - смешни.
Давам й 2 лева и може би това е най-големия бакшиш, който е получавала - 54% от стойността на поръчаното. Всички си брояха с точност парите за сметката, честно. Пък как брояха в това състояние.

По едно време влиза Теди с екипа си.

Ох, озвучителя й едва си разгърна техниката в диджейското, да си го кажем кенефче, но момчето е професионалист, врял и кипял е, не за първи път попада на такива места.
Започна да става лудница. Нормално - евтината пиячка трябва да избие от някъде. Особено когато фонът са мазните турски кючеци на пайнер

Па и "певици" имаше. На горките нищо не им се получаваше, че и дует правиха, а неуспехът се повдигна на квадрат. В цялата суматоха един излиза от ресторанта /една вътрешна врата го дели с клуба/, заклащайки се, си слага чашата на нашата маса. Разкараха го. На друг по начин кандил-кандил упражнението отиване до WC-то по прав път се оказа невъзможна задача. Една започна да се поразсъблича... оооо, нееее - на самотен остров с тая и готин пич бих обърнал резбата.
А не знаех, че Амет имал кючек - "ВклЮчи на контакт, дай малко назад". Логиката куца - запалването на двигателя и включването на предавката за заден ход отсъства, но важен е ритъмът. Започна да ме притеснява факта, че тея не са научени да слушат интелигентна музика. Само напиването ги интересува и да затресат на пайнерски кючеци неестетични анатомични фигури, които принципно трябва да са много привлекателни. Гледах им сеира, че като излезе Теди, тея ще седнат.
Докато нещата навлизаха дори в сюблимни моменти, диджеят прекъсва шоуто - "... най-голямата звезда на поп-фолка ТЕОДОРААААААААААА"
Оказах се прав /не че принципно не бях така на масата/ - всичко замръзна и започна да си седя по местата

За мен пък шоуто започна.
В тон с ценоразписа на заведението, Теди откри със "Смешна цена", започващ точно с:
"Броя парите, а не купувам".
Дори на турбо частта не се изкефиха кой знае колко. Ооооо, тея са двигател с български свещи. Изгаснат ли, трудно запалват.
На "Изневерявам ти" скочих на почетната стълбичка, да спретнем дуетче. Никога не изневерявам.
Поздрав за Дичооооууууууууууууу
Всички знаем, че се стесняваш да си признаеш, че тайно в гардероба слушаш:
"...дали любовта ти е досадна сега,
по-добре да ме мразиш и да гледаш със яд -
ако чуеш това, ако чуеш това, ако чуеш товааааа.
ИЗНЕВЕРЯВАААМ ТИИИИИ"
Позапалиха се.

След "Шумно ли го правя" и "Атаката", нещо вътрешно започна да ги кефи и Теди мина на поръчки от компаниите. Аз си пийвах коли отстрани. За отбелязване е, че сред цигански, сръбски и гръцки мазнотии, които Теди си ги има в репертоара за участия, долетяха две хубави поръчки - "Секс" и "Пиле", последната песен принципно е на Цеца.
Бях уплашен, че участието отива на провал, но явно трябваше още малко време компаниите да позасмучат алкохолеца като карбуратор бензин при отворена дроселова клапа.
На излизане картинката беше също толкова смешна, колкото вътре - един излиза от паркинга на тласъци, гасне му двигателя - не може да си уцели амбреажа.

Не се притеснявайте - сигурно блокът му е на 100 метра и малка е вероятността да блъсне човек. Най-много да чукне паркирана кола.
Тук пропускам моменти, които може да влезнат в книгата, когато я издам.

Пичагата от фейс контрола разбра, че наистина съм това, за което се представих и не го забаламосах.
Прибрах се успешно. Дори минах покрай катаджии, които с натъжени физиономии, гледаха за нарушители. Да гледат, не съм аз техния човек. По Гемето да си пробвам регулираната предница, пуснах волана да поддържам концентрация, защото на скорости от порякъда 40-50 особено нощно време се притъпяват реакциите. Прегърнах навигаторската седалка /като няма какво друго да прегръщам/, а другата ръка - през отвореното стъкло навън. Духаше немалко, но позата ми беше като в шезлонг. Адски комфорт. Припявах си "Престъпление", "Изневерявам ти", оглеждах се за джигити и от време на време побутвах волана с единия пръст, защото асфалта не е много читав. Ако е стъкло, въобще няма нужда да се коригира.
Следващия път трябва да се съберем агитката, за да разцепваме
п.п. И въпреки персонажите, комплекс "Слатина" е по-гот от Ориента! Тея последните няма кой да ги мине. Даже към Ориента причислявам и Плаза!