forum.uni-sofia.bg

Нешо различно:

П. К. написа:можеше да е 1872-а, да лежиш в тревата под някое дърво на остров Корфу и да не мислиш за всички неща, за които мислиш в момента, а да ядеш маслини и хляб и босите ти ходила, покрити в мека пръст, да си играят с очертанията на прозрачните вълни в морето.

можеше да е 1916-а и да свириш на туба в окопите при Сома, покрит с кал и мръсотия, с подгизнали крака, обути в неудобни ботуши, но поддържащ блестящо парче мед. натискайки сигурно клапите, въпреки несигурната ситуация, в която си се озовал.

може да е 2009-а, навън да вали сняг, а ти да подскачаш по тротоарите, опитвайки се да опазиш белите си фред перита от кишата.

чудесни платнени обувки с подсилена предна част, контрастиращи елементи и бродиран лавров венец.

пази тези обувки като краката си. дори повече. това са ръцете на стотици деца и техните майки. това са хиляди избодени, премазани, наранени пръсти. това са купища панички с каша и хляб на масата един път в седмицата.

някога децата на обущаря са имали предимството да ходят боси. сега обущарят няма деца, защото никоя жена не харесва такива социални отломки. освен ако не става въпрос за обущарите на Salvatore Ferragamo.

handmade footwear.

извървяхме пътя от мария магдалена, която помазва божиите крака, до мунтазер ал заиди, чиито обувки не са ръчна изработка, но вече имат културна стойност.

но не прибързвай с изводите. децата все още се радват да скачат в локвите. най-добрият лек срещу настинката е да държиш ходилата си в леген с морска сол и много гореща вода. стъпалата ти са ерогенна зона, особено като се стъмни. и винаги ще намериш някой фетишист, който ще харесва краката ти много повече от красивата ти душа.

не прибързвай с изводите. времената са други. но ние сме си същите.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много ме впечатли

Теофил ГОТИЕ
КАРМЕН

Тя кльощава е… В тъмнината
очите цигански блестят.
Косите – мрачни. Сатаната
е щавил мургавата плът.

Грозница – всяка с бяс ще каже,
мъжете лудост ги обзе;
толедският епископ даже
пял меса в нейните нозе.

Вратът от амбра е... над него
виши се гордо кок блестящ –
щом с жест нехаен разплете го,
се скрива като в черен плащ.

В победен пурпур се разпуква
смехът на смуглото лице;
устата – огнен цвят – изсмуква
кръвта на мъжкото сърце.

Не, с нея никоя не може
да се сравни по красота.
И у преситени велможи
тя пали с огнен взор кръвта.

Горчи в плътта й дяволита
солта на морските води,
отдето гола Афродита –
зовящо-гола – се роди.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
[...]

Към върха

"Нагоре, към върха!" И глъхне далече
зад пътника глъка и шум нетърпим,
и чезнат равнища пребулени вече
зад него, там доле, от пластове дим.
И пресния въздух на утрото хладно
гърдите поемат дълбоко и жадно.

"Нагоре, към върха!" И с кърви нозете
пътека бележат по урви, скали:
човек - на орела той няма крилете,
но ей го надминал самите орли.
И в адския въздух на пладня гореща
от радост безумец умора не сеща.

"На върха, на върха!" И движи той бледен
с усилия сетни нозе и ръце,
трепери да бликне възторга победен,
задържан от скрита тревога в сърце.
На ранната вечер посред тишината
съмнение гнетно изпълня душата.

А ето и върха! Надоле окото
напразно през облак ще дири простор
отгоре еднакво далеч е небото,
загадка бездънна пред слабия взор...
Пустиня без ехо и зима всевечна,
и нощ без начало - и нощ безконечна.

In the souls of the people the grapes of wrath are filling and growing heavy, growing heavy for the vintage

Stainback, разбира се

Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

Мила написа:In the souls of the people the grapes of wrath are filling and growing heavy, growing heavy for the vintage

Stainback, разбира се

Щом спомена това Велико име не може да не напиша и една изключително, лично за мен, гениална мисъл.
Глава 10-та, Благодатният Четвъртък.
В действителността е пробита дупка, в която, ако поискаме,
можем да надникнем.

"If you want to make God laugh, tell him about your plans." - Woody Allen

Не се стеснявай: за тебе кой ще плаче, никой!
Животът бързо изсушава сълзите,
защото хората оплакват само себе си

Markov написа:: за тебе кой ще плаче,

Ако си герой от "Дързост и красота" - 50000000 баби

не те разбирам , просто не те разбирам...