Стихотворения на форумците

[xRainx]

Иронично

Сиви облаци като
размъкнати чаршафи
по пуст простор човешки
тлеят и гъмжат
пеят, че ръмжат.
И гладни за ирония
по дъска редят си пешки.

Под тях – земя
ала не каква да е
а измокрена и морна
с очи сляпо изморени
обърнати към няколко деца.
И тя плачеща
и тя жадна за ирония.

И дъжд нейде там
в небитие скопено
захваща и захваща,
помита ми мечтите,
всред почвата запраща.
И тя – стръвно угоена,
ала ирония поема.

Сред полята ходя
и от иронията плюя
като пес дръглив обезверен
като дивен кът обезлесен
търся просто топлина
търся нечия душа.
Иронично казано,
аз просто търся си смъртта.

[Norwegian Wood]

Отворя ли роман, не ми е сладък.
Във песен се заслушам – пак любов.
А всъщност – чалга. Чалга до припадък –
Недялко Цанев. Стефан Йорданов.
(Валери Станков)



Отсъства родният интелектуален
елит от всеки мой проблем,
отсъства ръкописен, дигителен,
протестиращ, бурно ръкомахащ. Разярен.
Отсъства Васко Кръпката да пее,
че бъдещето е на моя син,
че имало, освен злодеи,
месии някъде... А ний да врим.
Надъхано да мастурбираме душевно,
крещейки колко си(л)ни сме по цяла нощ,
като в далечната деведесе и седма,
Момчил и Дони. "Каналето". И звезди във кош.
Отсъства Велко Кънев като прошляк,
отсъства и Мамалев като депутат.
Отстсъства още, много друго още,
то трудно е да се опише. Ти си млад...
С глада почти се свърши. Туй е ясно.
Но как ни тикнаха във кучи г.з -
необратимо, неусетно. Безопасно.
С бухалки и трохички. Отведнъж.
По телевизията - само проститутки -
Бареков весело подкача Кеворкян.
Със старите ченгета - нови чупки.
Минети. Ибрикчии. Ахмед Доган.
Университетът е ваканционно село,
училището - цирк и алкохол.
А в медиите - глуповати трели -
стабилност. Икономика. Във "си" бемол.
Топим се. Бавно и необратимо.
Провинцията вехне, сякаш мор
върлува. Цялата родина
вони на запустял обор.

[Jamesmagno]

Пътепис

Прозорците - неизолирани, надраскани
надраскана, неизолирана вратата,
а на вратата - листът със словата:
“Стопанинът замина за Норвегия.”
И той е сам стопанин в общежитието,
където не поетизира никой,
ала не е той заминавал никъде
и тук отникъде не се е връщал.
Той не излиза - само за латински
и негови еднички гости са хлебарките,
а много пъти се препълваха тетрадките,
а той все още не говори фински.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища - на градус минати,
и ето сякаш две (!) години
как разговаря само със куплетите.
И ден и нощ, по-скоро нощ, часовникът
люлее свойта Сунна дигитална.
Той рядко се оглежда в огледалото,
за да не мисли колко е самотен
в чалгата. А по стената му се влачат
и се оплитат в паяжини дните му:
без нито пукнат грош, без палещи събития
животът му пълзи академично.
И сякаш не е писал никога,
и зла безмислица е неговото следване!
Ако случайно някой влезе в общежитието,
едва ли ще намери някого;
ще види само празните бутилки,
самотното и празно огледало
и на вратата листът от тетрадка:
“Стопанинът замина за Норвегия.”

[theDarkSite]

Иво Далчев такъв

яко се е получило, браво

[Jamesmagno]

Тук съм!

Девойки и мостове бавно се нижат
и сякаш със лостове някой ги движи,
и сякаш със музика, в ритъм магически,
без „сякаш” - със музика, някак логически,
не знам откъде ме подхвана таз уличка,
но знам накъде ме отвежда – пак в уличка,
на столче, до масичка, пир на тротоара,
а моята касичка, куха и стара,
ликува, защото, самотна, е умна
и знае, каквото и там да ти хрумне,
че няма причина и начин по-висш
от туй, да си свършиш парите в Париж!

9 октомври 2009, 23.32ч.

[fak]

Много е хубаво..
а предното още повече

[Norwegian Wood]

Много е хубаво..
а предното още повече

Добро е, дам.
Но предното не мога да го коментирам.


някаква принцеса
имало едно време
в едно грозно и бедно кралство
а тази принцеса била толкова
толкова красива и мила че
като се сещали за нея
хората почвали да си чупят главите в стъклата на магазините
и затова в царството затворили магазините и зазидали стъклата
и изненадващо хората не открили друг начин да си чупят главите
нито нищо друго
(явно единствено това им носело удоволствие)
само почнали да пият повече
да пушат повече
да мълчат повече
и да работят по-малко
о те работели толкова малко
и толкова неефективно че
икономически кралството щяло да се съсипе и тогава
кралят пратил жените да работят вместо мъжете си
а мъжете
останали по къщите

някои си правели събирания и обсъждали
на кой бал принцесата е имала по-красива рокля
някои се събирали самички и си правели събрания
сами
и нищо не обсъждали
навярно пиели
някои отивали до замъка понеже като малки чели приказки
и се озовавали в рова с крокодилите
а някои продавали имота си за кон
и се запътвали за други царства
и за други принцеси

в приказката няма главен герой
понеже за да има главен герой трябва да има и второстепенен
а второстепенни герои няма
никъде няма
драги разказвачи
никъде няма
второстепенни
герои

[Мила]

Кристо, докато ти наричаш своите произведения поезия, другите се ползват със същото право. Дърво, въздържай се от класификации. А сега, кажете си "извинявай, мило другарче" и ходете да си играете в пясъчника.

[Kristo]

Кристо, докато ти наричаш своите произведения поезия, другите се ползват със същото право. Дърво, въздържай се от класификации. А сега, кажете си "извинявай, мило другарче" и ходете да си играете в пясъчника.

Не си права. Колкото и да звучи добре, не си права. Просто има произведения и произведения. И тонове разлика помежду им. Не само по правилата на поезията, но и по правилата на естетиката. Ако щеш - и правилата на литературата. Не може всяко нещо написано в куплети, да е стихотворение. Или ако му сложим болд и италик. Нима следното извадче е творба?

Списание "Аз Жената" провело конкурс на тема:
"Познаваме ли жените?".
Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
Възмутен читател пише до редакцията:
"Що за безобразие?
Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените,
а Вие дадохте наградата на някакво дете!"

Отговарят му от редакцията:
На първия въпрос от конкурса
"Къде жените са най-къдрави?"
Петьо е отговорил правилно - в Африка.
А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!

На втория въпрос
"Как се казва най-важния орган на жените?"
Петьо пак е отговорил правилно -
Световната женска федерация.
А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!

И на третия въпрос
"Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?"
Петьо пак дава верен отговор -
новия брой на списанието "Аз жената".
А Вие какво отговорихте?
Благодаря, че не сте и нарисували!

Преди няколко страници Боромир също се оплака от нещо подобно, но нито хората му обърнаха внимание, нито модераторската ръка го застигна. Не обичам да го казвам, но съм съгласен с него. Това, че всеки може да пише, не означава, че всеки МОЖЕ да пише. Все някакъв контрол на качеството и стандарт трябва да има. Дори самоконтрол до някаква степен. Защото иначе е обидно не само за тези, които пишат, но и дори за тези, които могат да четат на български...

[fak]

Не си прав Христо, не си прав

ама после ше те оборвам

[xRainx]

изкуството е най-субективното възможно нещо на този свят. и на мен не ми харесват писания тип:

'портокалови корички
и вафли.
чака ме кафето
и аз съм сама с мен
сутрин е. просто нов ден.'

или някакви такива неща, но това не ми дава правото да го клеймя като НЕизкуство. то и на доста хора не им харесват примерно моите неща, за някои съм получавал мненията, че не е поезия, защото често няма ритъм и/или нещо друго, но никой няма правото да каже 'това не е изкуство'.

тъй мисля аз. нека субективизмът ни не пречи на същността на дъ АртЪ.

[Мила]

Кристо, докато ти наричаш своите произведения поезия, другите се ползват със същото право. Дърво, въздържай се от класификации. А сега, кажете си "извинявай, мило другарче" и ходете да си играете в пясъчника.

Преди няколко страници Боромир също се оплака от нещо подобно, но нито хората му обърнаха внимание, нито модераторската ръка го застигна. Не обичам да го казвам, но съм съгласен с него. Това, че всеки може да пише, не означава, че всеки МОЖЕ да пише. Все някакъв контрол на качеството и стандарт трябва да има. Дори самоконтрол до някаква степен. Защото иначе е обидно не само за тези, които пишат, но и дори за тези, които могат да четат на български...

Това е форум. Всеки регистриран потребител МОЖЕ да пише във всяка отворена тема. Докато спазвате нормите на добрия тон и не се обиждате, можете да си водите каквито искате литературни дебати и спорове за същността на поезията. Но да бъдат литературни, а не плиткоумни.

[Jamesmagno]

Но да бъдат литературни, а не плиткоумни.

При такива завишени изисквания, няма как да не се разочароваш...

А може ли, колеги, да се говори за поезия след Аушвиц, да ви попитам аз от името на Адорно?

[xRainx]

Горчив Смях

На музите горчив е смеха
горчив и тъжен, ала могъщ
и да искам, не мога да го смекча
а не искам, защото той прави ме мъж.

Няма нужда от траурни ленти
за положението що е сега.
Все срещам погребалните агенти
дошли за гроб на сърце и на душа.

Нагледнах се на празни обвивки
на ножове и мечове в гърба.
Фалшиви, от майстор нехаен отливки
‘близки’, а нариват те в пръстта.

На музите горчив е смеха
и плачат те с истински сълзи.
Този плач /и да исках/ нивга не ще смекча
колкото и звярът в мен да го боли.

[O|OeHukc]

Всичко е изкуство

нима на Дървото стиховете са по-зле от тези, които са признати за поезия

"дрога
супозитории
инжекции
стаф
педераст
венозно
сперма
подкожно
кръв
мускулно
гъз
оргазъм
игла
Мъгуъмп
путка
гной
травестит
племе
кур
игла
въшки
ташаци
вазелин
"черно пилешко"
son cosas de la vida"


Буря, по-рано качваше едни "ударни" стихове (много добри), сега това е провлачено (според мен)!