forum.uni-sofia.bg

Жмудо, ето на това му викам аз модернистичен похват.

Представяте ли си - в близкото бъдеще - 30-40г. хората няма да разберат какво аз съм написал в този пост, нито какво пише в цялата тема, освен в поста на Джеймс по-нагоре...

Бъдещето.... вече започна....

тежка болест е графоманията

Между двете чаши шампанско
нарисуваха котето -
безопасно забравиха ноктите му
под масата.
Пиянски,
умишлено
и хулигански
забравиха ноктите му.
Нарисуваха чаши шампанско,
а котето - кротко.

Мдаа, шампанското не е за всеки...

Лудост

Гледам в празното пространство
и отново твоя лик пред мен изплува
От лудост или от пиянство
все тебе виждам и сънувам
Прекрасна като пеперуда
Разперила под слунцето криле
Като самодива златокоса
уханна китка как бере
Но почакай спри къде исчезна този образ?
Лутам се объркан , търся теб до зори
но отново не откривам вярната посока
Ах , какъв глупак съм
Ненужно е да се преврущам във Гаврош
Щом притисна своите клепачи
изгряваш пак пред мене цяла във разкош.
Пиянствово или лудостта на кое вина да хвърля?
Или пък греша? И пак виновната е любовта !

Поздравче за всички ЛУДИ

Много приятна изненада e горното, хареса ми. Явно до 5 сутринта си пил и ти е дошла музата.

А всяка нощ извира на повърхността
безалкохолната безпомощност и пие,
и пие с ненаситно отчаяние.
Остава крехкият ни организъм,
остава крехкият ни организъм да ни пази -
а той гори
и жежко му е.
Той увира.
Увира, аромат на сложни чувства
разнася се от неговата слабост.
И той увира - примирено изречено
(и много тъй недоизречено).
Увира,
и увира,
и увира,
и чак след два часа
и двеста изречения изречени
(и още толкова недоизречени),
и четири бутилки бира
организмът ни -
колективно-пиянският -
умира

Юдейска луна

Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.

Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.

Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.

Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.

И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.

Обещание

Живея,
Дишам,
Обичам
- Такава съм.
Нима не знаеше ти това?
Когато ме целуна като нежен вятър
Във нощта прохладно тиха
И ми обеща?
Ти обеща!

Мисля,
Чакам,
Двоумя се
- Такава съм сега.
Защо седя на сивата скала
И чакам есенния вятър?
Няма залез, няма изгрев
Няма нищо...
Но ти обеща!

Мразя,
Скърбя,
Не говоря
- Такава ме направи.
А исках да летя като орел в червеното небе!
Да дишам горски въздух,
Да отпивам с поглед.
Не мога.
Ти обеща!

Ситуационно

Чаша. Жълта. С оранжев сок.
Прилича на портокалов и звънецът звъни!
Обичам шоколадов сладолед!
И да летя над града!

Сините пердета се веят пред очите ми.
Приличат на знаме на костенурка.
Помирисвам миризма на шнур.
Седем е красива цифра!

Вестоносецът живее в гората.
Мониторът ми премигва.
Носим зелени дрехи.
Небето е зелено, морето е зелено!

Може да е несвързано.
Ако ви се струва така прочетете го отзад-напред.
Ще останете поразени!
От неговата истинна природа на кехлибар!