Стихотворения на форумците
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
А са надвесени над алеите като мрежи
нарисуваните дървета,
преотстъпват си бутилки и задължения
по пейките пияндетата.
Пияндета сме. Пушим и пишем
и гледаме недокоснатите момичета.
Докато ги обгледаме, са си отишли,
лампите са редици. Свършват във нищото.
Мълчейки, седим и броим ги
погледът бавно се мъти,
и когато си тръгнем, залитайки,
ще ги помолим да ни упътят.
нарисуваните дървета,
преотстъпват си бутилки и задължения
по пейките пияндетата.
Пияндета сме. Пушим и пишем
и гледаме недокоснатите момичета.
Докато ги обгледаме, са си отишли,
лампите са редици. Свършват във нищото.
Мълчейки, седим и броим ги
погледът бавно се мъти,
и когато си тръгнем, залитайки,
ще ги помолим да ни упътят.
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Sedq si sam v hostela i piq sam dve butilki cherveno vino.
Qm furmi.
Chakam trite kanadki da se vyrnat ot zapoi, na koito ne otidoh, za da vidq katedralata i da qm kolbas, i da pomirisha lavandula,
i se chudq kak e vyzmojno momichetata da sa po-golemi svine ot men...
Edin za vsichki - vsichki za edin.
Kufaryt mi se razpada, ne znam kakvo da go pravq.
Shte piq vino veroqtno, a utre shte vidq Versai.
Obicham Parij, no v tova nqma nishto stranno.
Ochevidno klaviaturata mi ne struva, a si plashtam po 10 evrocenta na minuta.
Vinoto ne e losho kato za 2 evro butilkata.
Utre stavam v 8 i otivam.
Nqmam budilnik.
Piq vino.
Qm furmi.
Parij.
Qm furmi.
Chakam trite kanadki da se vyrnat ot zapoi, na koito ne otidoh, za da vidq katedralata i da qm kolbas, i da pomirisha lavandula,
i se chudq kak e vyzmojno momichetata da sa po-golemi svine ot men...
Edin za vsichki - vsichki za edin.
Kufaryt mi se razpada, ne znam kakvo da go pravq.
Shte piq vino veroqtno, a utre shte vidq Versai.
Obicham Parij, no v tova nqma nishto stranno.
Ochevidno klaviaturata mi ne struva, a si plashtam po 10 evrocenta na minuta.
Vinoto ne e losho kato za 2 evro butilkata.
Utre stavam v 8 i otivam.
Nqmam budilnik.
Piq vino.
Qm furmi.
Parij.
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
Жмудо, ето на това му викам аз модернистичен похват. 
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Представяте ли си - в близкото бъдеще - 30-40г. хората няма да разберат какво аз съм написал в този пост, нито какво пише в цялата тема, освен в поста на Джеймс по-нагоре...
Бъдещето.... вече започна....
Бъдещето.... вече започна....
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
тежка болест е графоманията
Между двете чаши шампанско
нарисуваха котето -
безопасно забравиха ноктите му
под масата.
Пиянски,
умишлено
и хулигански
забравиха ноктите му.
Нарисуваха чаши шампанско,
а котето - кротко.
Между двете чаши шампанско
нарисуваха котето -
безопасно забравиха ноктите му
под масата.
Пиянски,
умишлено
и хулигански
забравиха ноктите му.
Нарисуваха чаши шампанско,
а котето - кротко.
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Инфарктно
Утре е, а утре ще летя.
Въздалеч съм от хостЕл.
Сакът ми почти умря.
Утре ш'го оправя с тел.
С тел и скоч ще го овържа,
ще го метна на гърба си,
другите ще грабна бърже,
ш'ги наквася със потта си.
Полетът е в единайсет,
'нам дали ш'го хвана -
с толкоз тежест 'ич не знай се
(принципно го носят двама).
Утре е, а утре ще летя.
Въздалеч съм от хостЕл.
Сакът ми почти умря.
Утре ш'го оправя с тел.
С тел и скоч ще го овържа,
ще го метна на гърба си,
другите ще грабна бърже,
ш'ги наквася със потта си.
Полетът е в единайсет,
'нам дали ш'го хвана -
с толкоз тежест 'ич не знай се
(принципно го носят двама).
-
New Reality
- В началото бе словото
- Мнения: 54
- Регистриран на: 10 Окт 2009, 22:57
- Пол: Жена
Re: Стихотворения на форумците
Лудост
Гледам в празното пространство
и отново твоя лик пред мен изплува
От лудост или от пиянство
все тебе виждам и сънувам
Прекрасна като пеперуда
Разперила под слунцето криле
Като самодива златокоса
уханна китка как бере
Но почакай спри къде исчезна този образ?
Лутам се объркан , търся теб до зори
но отново не откривам вярната посока
Ах , какъв глупак съм
Ненужно е да се преврущам във Гаврош
Щом притисна своите клепачи
изгряваш пак пред мене цяла във разкош.
Пиянствово или лудостта на кое вина да хвърля?
Или пък греша? И пак виновната е любовта !
Поздравче за всички ЛУДИ

Гледам в празното пространство
и отново твоя лик пред мен изплува
От лудост или от пиянство
все тебе виждам и сънувам
Прекрасна като пеперуда
Разперила под слунцето криле
Като самодива златокоса
уханна китка как бере
Но почакай спри къде исчезна този образ?
Лутам се объркан , търся теб до зори
но отново не откривам вярната посока
Ах , какъв глупак съм
Ненужно е да се преврущам във Гаврош
Щом притисна своите клепачи
изгряваш пак пред мене цяла във разкош.
Пиянствово или лудостта на кое вина да хвърля?
Или пък греша? И пак виновната е любовта !
Поздравче за всички ЛУДИ
"Обади се като пристигнеш ... "
Спрете войната по пътищата !!!
Спрете войната по пътищата !!!
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Да пиша или да не пиша?
- това е въпросът.
Да пиша, ще пиша...
Не писах - на косъм.
Не писах, понеже
не знам за какво.
Не писах, понеже
си имам перо,
но нямам си муза
или мисъл ловка,
и нямам си бузи,
а имам си човка,
и нямам ръце
а и пръсти си нямам,
а мойто сърце
топи се от пламък -
да пиша мечтая ,
но никак не мога:
така е - накрая
съдбата е строга.
Да пиша или да не пиша?
- това е въпросът.
Не мога да пиша...
- разхлипа се косът.
- това е въпросът.
Да пиша, ще пиша...
Не писах - на косъм.
Не писах, понеже
не знам за какво.
Не писах, понеже
си имам перо,
но нямам си муза
или мисъл ловка,
и нямам си бузи,
а имам си човка,
и нямам ръце
а и пръсти си нямам,
а мойто сърце
топи се от пламък -
да пиша мечтая ,
но никак не мога:
така е - накрая
съдбата е строга.
Да пиша или да не пиша?
- това е въпросът.
Не мога да пиша...
- разхлипа се косът.
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
Много приятна изненада e горното, хареса ми. Явно до 5 сутринта си пил и ти е дошла музата.
А всяка нощ извира на повърхността
безалкохолната безпомощност и пие,
и пие с ненаситно отчаяние.
Остава крехкият ни организъм,
остава крехкият ни организъм да ни пази -
а той гори
и жежко му е.
Той увира.
Увира, аромат на сложни чувства
разнася се от неговата слабост.
И той увира - примирено изречено
(и много тъй недоизречено).
Увира,
и увира,
и увира,
и чак след два часа
и двеста изречения изречени
(и още толкова недоизречени),
и четири бутилки бира
организмът ни -
колективно-пиянският -
умира
А всяка нощ извира на повърхността
безалкохолната безпомощност и пие,
и пие с ненаситно отчаяние.
Остава крехкият ни организъм,
остава крехкият ни организъм да ни пази -
а той гори
и жежко му е.
Той увира.
Увира, аромат на сложни чувства
разнася се от неговата слабост.
И той увира - примирено изречено
(и много тъй недоизречено).
Увира,
и увира,
и увира,
и чак след два часа
и двеста изречения изречени
(и още толкова недоизречени),
и четири бутилки бира
организмът ни -
колективно-пиянският -
умира
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
- xRainx
- Стенограф
- Мнения: 1675
- Регистриран на: 01 Апр 2009, 18:00
- Специалност: Международни отношения
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Тийр / Дару / Малаз
Re: Стихотворения на форумците
Юдейска луна
Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.
Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.
Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.
Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.
И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.
Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.
Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.
Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.
Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.
И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.
The storm is coming...

...let the Lord of Chaos reign.

...let the Lord of Chaos reign.
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Когато психиатъра ти има нужда от помощ / Завръщането на Кристо
Бял диван,
да се събудя, опитвам се.
Завързан,
закопчан...
ударете ме, моля ви.
Падат пера,
но първо катран,
Някакво издевателство
тук съм сам,
кошмар ли е
или самопредателство.
А кога ще спра
да изпитвам гняв,
моят психиатър
май беше прав...
Стая с решетки
и твърда възглавница,
сега чакам лекарствата.
Изоставен вовеки,
а душата е натрапница,
която блудства
безспирно в главата ми,
Коварни мисли,
дали изобщо забравя се,
лъжи, истини,
отказване, искане,
падам - предавам се...
А ако ми мине,
и отново съм здрав,
то моят психиатър,
май ще да е бил прав...
Огледало нарязано,
явно удар със сила -
това не е кръв по ръката ми,
светлината размазана,
просто така е втълпила
за да оправдае вината си...
Не виждам изхода,
просто вървя през тунела,
лъжи или истини,
все едно, какво ще намеря,
просто съвпадение -
внезапно,
щом отшумява ехото.
Какво попадение!
Неворятно!
Победил съм си егото..
А ако това е финала,
и сега духът ми е мощен,
то явно моят психиатър
ще има нужда от помощ...
Бял диван,
да се събудя, опитвам се.
Завързан,
закопчан...
ударете ме, моля ви.
Падат пера,
но първо катран,
Някакво издевателство
тук съм сам,
кошмар ли е
или самопредателство.
А кога ще спра
да изпитвам гняв,
моят психиатър
май беше прав...
Стая с решетки
и твърда възглавница,
сега чакам лекарствата.
Изоставен вовеки,
а душата е натрапница,
която блудства
безспирно в главата ми,
Коварни мисли,
дали изобщо забравя се,
лъжи, истини,
отказване, искане,
падам - предавам се...
А ако ми мине,
и отново съм здрав,
то моят психиатър,
май ще да е бил прав...
Огледало нарязано,
явно удар със сила -
това не е кръв по ръката ми,
светлината размазана,
просто така е втълпила
за да оправдае вината си...
Не виждам изхода,
просто вървя през тунела,
лъжи или истини,
все едно, какво ще намеря,
просто съвпадение -
внезапно,
щом отшумява ехото.
Какво попадение!
Неворятно!
Победил съм си егото..
А ако това е финала,
и сега духът ми е мощен,
то явно моят психиатър
ще има нужда от помощ...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Etiainen
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3349
- Регистриран на: 28 Фев 2009, 17:06
- Специалност: икономика (+английски)
- Пол: Жена
- Курс: семестриално завършил
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците
Обещание
Живея,
Дишам,
Обичам
- Такава съм.
Нима не знаеше ти това?
Когато ме целуна като нежен вятър
Във нощта прохладно тиха
И ми обеща?
Ти обеща!
Мисля,
Чакам,
Двоумя се
- Такава съм сега.
Защо седя на сивата скала
И чакам есенния вятър?
Няма залез, няма изгрев
Няма нищо...
Но ти обеща!
Мразя,
Скърбя,
Не говоря
- Такава ме направи.
А исках да летя като орел в червеното небе!
Да дишам горски въздух,
Да отпивам с поглед.
Не мога.
Ти обеща!
Живея,
Дишам,
Обичам
- Такава съм.
Нима не знаеше ти това?
Когато ме целуна като нежен вятър
Във нощта прохладно тиха
И ми обеща?
Ти обеща!
Мисля,
Чакам,
Двоумя се
- Такава съм сега.
Защо седя на сивата скала
И чакам есенния вятър?
Няма залез, няма изгрев
Няма нищо...
Но ти обеща!
Мразя,
Скърбя,
Не говоря
- Такава ме направи.
А исках да летя като орел в червеното небе!
Да дишам горски въздух,
Да отпивам с поглед.
Не мога.
Ти обеща!
For a moment your eyes open and you know
All the things I ever wanted you to know.
I don't know you, and I don't want to..
Till the moment your eyes open and you know.
Моето творчество - Windy Sunset's Creations
All the things I ever wanted you to know.
I don't know you, and I don't want to..
Till the moment your eyes open and you know.
Моето творчество - Windy Sunset's Creations
-
bLaf
- От дъжд на вятър
- Мнения: 115
- Регистриран на: 18 Фев 2008, 14:09
- Специалност: Инженерна физика
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Skype: blaf_s_6_znaka
- Местоположение: Шумен/София
Re: Стихотворения на форумците
Ситуационно
Чаша. Жълта. С оранжев сок.
Прилича на портокалов и звънецът звъни!
Обичам шоколадов сладолед!
И да летя над града!
Сините пердета се веят пред очите ми.
Приличат на знаме на костенурка.
Помирисвам миризма на шнур.
Седем е красива цифра!
Вестоносецът живее в гората.
Мониторът ми премигва.
Носим зелени дрехи.
Небето е зелено, морето е зелено!
Може да е несвързано.
Ако ви се струва така прочетете го отзад-напред.
Ще останете поразени!
От неговата истинна природа на кехлибар!
Чаша. Жълта. С оранжев сок.
Прилича на портокалов и звънецът звъни!
Обичам шоколадов сладолед!
И да летя над града!
Сините пердета се веят пред очите ми.
Приличат на знаме на костенурка.
Помирисвам миризма на шнур.
Седем е красива цифра!
Вестоносецът живее в гората.
Мониторът ми премигва.
Носим зелени дрехи.
Небето е зелено, морето е зелено!
Може да е несвързано.
Ако ви се струва така прочетете го отзад-напред.
Ще останете поразени!
От неговата истинна природа на кехлибар!
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
Леле -
как се изскубват,
като листове от календарите как се изскубват,
как се измъкват новородени
и се изтласкват с ритник от корема ни,
и как бързо изчезват,
и прибират след себе си преждата,
и разкъсват след себе си нишката -
тия бързи сънища,
тия жестоки дни.
А ние си подсвиркваме амбулантно -
от клон на клон,
от банан на банан
и от влак на влак.
И оредяваме,
и ретардационно се влачим,
и после е чудно -
как така ни смениха паспортите,
как така ни изтриха печатите,
та се изгубихме.
Нямало как?
Чувството за ритъм взе да ни убягва,
стана ни шумно, и злобно, и кално,
взехме да се спъваме,
взехме да падаме,
докато вървим.
Взехме да се мразим
за това, че банални сме,
о, до болка банални сме,
докато мислим,
не мислим
и спим.
И да, искаме пак да танцуваме.
Пак тази вечер и пак за последно,
пак някакви цигулки
да ни удавят във дим.
Пак да заспим
заплетени в мрежите,
увързали
нежно
нашите и без това неброени
дни.
как се изскубват,
като листове от календарите как се изскубват,
как се измъкват новородени
и се изтласкват с ритник от корема ни,
и как бързо изчезват,
и прибират след себе си преждата,
и разкъсват след себе си нишката -
тия бързи сънища,
тия жестоки дни.
А ние си подсвиркваме амбулантно -
от клон на клон,
от банан на банан
и от влак на влак.
И оредяваме,
и ретардационно се влачим,
и после е чудно -
как така ни смениха паспортите,
как така ни изтриха печатите,
та се изгубихме.
Нямало как?
Чувството за ритъм взе да ни убягва,
стана ни шумно, и злобно, и кално,
взехме да се спъваме,
взехме да падаме,
докато вървим.
Взехме да се мразим
за това, че банални сме,
о, до болка банални сме,
докато мислим,
не мислим
и спим.
И да, искаме пак да танцуваме.
Пак тази вечер и пак за последно,
пак някакви цигулки
да ни удавят във дим.
Пак да заспим
заплетени в мрежите,
увързали
нежно
нашите и без това неброени
дни.
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
Into the endless we ride... 