Стихотворения на форумците

[xRainx]

X

Ние сме последната преграда;
листата, крещящи
на вятъра в най-дивния рев.
На децата устите, пищящи
ала безмълвни, да,
бездумни да останем най-добре.

С очи вдигнати
в заревото на Апокалипса
стомана ковем с очи и лица.
Кръвта не е Дух, не,
и всред на Майка Земя гипса
разкриваме длъжността си,
отчаяни и спокойни. Деца.

Когато времето увяхнало измре
и кръстове паднат въ’ грохот
а вятър душите разтърси
с хиксове на сърца и ръце
ще издигнем паметник в поход
за Този, що Пътя потърси.

Нека тогава Вселената падне
и всички нам в нея помете.
Нека, тъй както проклеха ни
всички
пантеонни
олтарни Богове!

Ние живеем, за да браним човека
/последната преграда
последна бариера сме/
за блясъка в очите
на всяко новородено дете.

[Norwegian Wood]

The winter evening settles down
T. S. Eliot

Някой бе нарекъл тротоара подут и гипсиран.
Този тротоар не е такъв.
Този тротоар го обинтова
бледото подобие на сняг
и го опикаха кучета.
Този тротоар не ми е враг,
той ми е приятел от детинство.
С цигани, казани, псета,
наркомани, пияндета
се познавам тъй добре.
От детинство.
И когато в осем без петнайсет
през прозореца като стражар
виждам да стои на пост самотна проститутка
(и не знам кога е спряло да вали),
ми се ще неудържимо
да изчезна.

Като мръсната вода от Нил
се отекоха отнесено годините,
а аз отдавна съм далеч, небето синьо е,
а пясъкът - до болка жълт.
До болка е еднакво жълт
хрущящият, изгарящият пясък
навсякъде, където бях.
Навсякъде, където бях
до болка е еднакъв и далеч
убийственият, жълтият Амон -
далеч от прашната тиванска гмеж,
далеч от хетската свирепа гордост.
Останал глух за всеки стон
и сляп за цялото безумство на Асирия,
неуловим за вавилонските пророци.
И е ужасен непукист, всевишният Амон.
Навярно съществуващ.

[xRainx]

Живописен свят

Повръщано -
около човечеството
плиснало в плесен
/животът е песен
изтръгната от дробове
на поробеното ни дете/.

Аз ще ви кажа
не нещо, никак не
а толкова много неща
преди края на живота
ще се молите
всеки ден, сред утрото
чак до вечерта, до вечерта
да дойде за вас смъртта.

Курви-майки с
увиснали
органи-хранители
от киселина.
Курвари сноват
всеки – с члена си на прът
в едно оригващо се в мухъл
умряло толкова отдавна
в окови бездънни общество.

Роди още копелета
които да дъвчат разярени
с метални зъби утроби
на майки-сукуби разпределени.
Роди още помия
помия, помия, помия
която дори внуците ни
и правнуците не ще изтрият.

Инжекция със сяра
мирис на изтръгнати черва
човечеството рухва днес и утре
и ален плащ постила се пред нас.
Кръвта на майка и деца
изкупление, отредено в есента.

[Norwegian Wood]

ае, човек, откъде ги мислиш такива

Юмрукът на дъждовния октомври скри
отминалите нечии
летни пътешествия.
Сега стоим прогизнали,
самотни
и добри
по спирките. Мълчим.
Прелитат мръсни гуми в шествие.
Вода прелита. В пиковия час
на есенната меланхолия мълчим и нижем
фактури за раздели,
срещи за обяд,
за вечерни разходки разписки.
И бързаме. Мълчим.
Мълчим и пишем.
Краката ни са мокри,
ала още ни сърбят.
И ще ни сърбят -
напред-назад,
или по следите на момичетата
в цвят -
на път
да тръгваме, да тръгваме изгарям.

Но тръгваме - с билет продупчен
за из път
из лабиринтите
на бледия октомври.
Смущаваме се само ако ни смутят,
попитат ли ни - ще им отговорим.
Булевардите
се връзват и отвързват.
Светофарите
танцуват с нас
рутинно, точно
(само привидно прибързано)
това, което се очаква.
Един изнерви се, запали фас.
Потрепна.
После фасът му угасна.

Потъваме. Във влажния октомври.
Сред кал и дим
строим
софийското море.
Забързано фанданго
на себеподобни.
Препускане
на питомни коне.

[Midsummer]

Въъъйййй, студенти
Младите девойки и левенти

Щъкат из университета
Търсят си късмета

Всеки учи да сполучи,
Но дали желана работа накрая ще получи

Специалности много
Реализация малко
Избирайте ги строго
Щото после ще е жалко
4 години да учиш
Пък накрая нищо да не получиш

[xRainx]

ае, човек, откъде ги мислиш такива

всички реагираха така :]
просто бях в особено кофти настроение вчера по едно време.

[Kristo]

Тук е момента да попитам - дали има желаещи след 3 дни да пусна стихотворението "Личен детски джихад" което е суперпрясно. Ако има такива - на ЛС.

[tamerlan]

Тази тема се е превърнала в нещо изключително странно

[Kristo]

Тази тема се е превърнала в нещо изключително странно

Не думай... сякаш вече всички се извратиха и го удрят на креативизъм... Предлагам нормална тема за поезия да се пусне в литературния раздел, а графоманите да останат тук...

[Norwegian Wood]

Дали от студа,
дали от това, че е празно
и тъмно,
дали от това, че е същото,
трепериш.
Трепериш пак и пътят ти е същият.
Размазаните очертания на есенното късогледство
развяват се. Невъзмутимо
свирят къщите.
Стоят и свирят, свирят и стоят.
Навярно искаш да намериш,
навярно искаш да намериш същите
къщи,
които бяха тук отдавна.
А тях ги няма толкова отдавна.
Ужасна,
странна,
неповторима парадигма
ги командва.
Трепериш пак и пътят ти е същият,
а къщите,
а къщите
ги няма.

[Aerial]

Балконски откровения,опит 1

В момент на буря
аз търся своя пристан,
блаженство и покой
ме чакат там;
душата си да кротна
и образ да получа,
в безкрая да се лутам
към своя пристан ням..

[xRainx]

Елегия

Краката ми са в корени увити
смог дишам и вглъбявам вътре
ясните видения в дим са скрити
звярът на мислите оказва се кутре.

Потънали останаха последните останки
всред камъни и скали непоклатими.
Видях хората и себе си - угаснали осанки
носещи корони от желания незрими.

Аз обичам и обичан съм безспирно
но прах душата всеки ден покрива.
И под вълната пясък вие се немирно
и сол в раните като лечител зъл втрива.

Всеки ден е част от пъзелът на майката съдба
в който роб на самотата ставам отново.
Всеки ден води ме все по-близо към смъртта
и като контур мъглив виждам писанието на гроба.

[bLaf]

Космическо безсмислие


Защо, по дяволите, раждаш се, за да умреш?
Някой казват - да служиш Богу, да се предадеш!
Други мислят пък, целта ти е яко да е.еш!
Трети - цял живот пари важно било да събереш!

Но, замисляйки се, аз установих, че няма смисъл просто -
нито Богу да се предадеш*, нито яко да е.еш, нито пари да събереш!
Нито пък живота си чудейки се да живе'еш!

И пак, замисляйки се, усетих, че едва ли ще се разбере
защо сме тук, защо след това не сме... И в това е същността на космическия чар!
Чарът, породен от безсилие, от незнание, от безсмислие!
(края е малко по-нестихотворен, но вече не ми идват рими)

* Ако има религиозни хора наоколо, нека не се чувстват обидени - по принцип подкрепям всякаква форма на одухотвореност в живота на човек и съответно подкрепям вярващите, независимо, че аз самия не съм вярващ в класическия смисъл.

[Norwegian Wood]

Четиримата мускетари

на пора и мила, които веднъж казаха, че сме мускетари, и вероятно отдавна са забравили


Чух, че Ромео бил жив.
Обикалял американските барове.
Безподобно невписващ се,
но щастлив.
Унищожавал безсрамно таланта си.
Неспокоен като бръмбар се щурал
и въртяло се всичко,
и нищо не спирало.
Жабите крякали, воняло блатото,
а Ромео емигрирал.
За малко. За лятото.
Меркуцио каза ми - имам нова квартира.
И отстъпвам я денем и нощем.
Две дузини колеги спокойно побира,
а хазяите няма ги, няма ги още.
Меркуцио има и нова жена.
И такое бывает.
Понякога.
Но си мисля - не я спомена,
по причина, че зная я.
Някога..
..
И Тибалт - и Тибалт не умря.
Само малко се позабравихме.
Помниш ли в предната дълга война
в алкохол, в повърня
как се давихме?
Пак ще се давим. Още наесен
ще потънем във същото блато,
от което Ромео от Монтеки със песен
се измъкна. За цяло лято.

[xRainx]

25 I.C.

„Слушай ме,
този път сенките се приближават
и раздраните лица разкриват душите си.
Светът никога не е бил толкова кух досега.”

Изранени нозе
по улиците от дъжд
насред всяко око – лице
жена от коренна кал
от плът безцветна – мъж.

Разярени.
С меч до топор
и млечнобели очи
сякаш демоничен събор
зар от среднощни игри.

Убийствоубийствоубийци!
и шепотът вече пищи
в огън родени
в сребро неусмирени
под нозете им буря трещи
под нозете им земята пищи.

Аз видях първо Адама
после Ева Преродената пак
в кръв окъпана и отрова
/без свян в плътта и без срама/
и не Бог, не той майка бе
а пулсиращият в нощта мрак.

И когато младенеца пробиха
/със стръв присъщо човешка/
замлъкнаха всички поети
Вселената се обърна зловещо
и в блясък отчаян пометна.

Слушай ме,
сенките в нас и тук живеят.
Под покритието на млечнобели очи.
Тъй както плевелите виреят
тъй нам незнаен демон роди.