Murder was the case

[Grigorov]

Естествено, че е по-голям "грях" (да използваме тая дума) да отнемеш чужд живот (изключвам хипотезите, когато стане независеща от теб злополука). Дори и жаждата за отмъщение, колкото и силно да е основанието, не оправдава предумишленото убийство. Не симпатизирам на максимата "око за око, зъб за зъб" - безумна е.

Относно самоубийството - аз ако стигна до състояние, в което да пожелая да отнема живота си, би ми било абсолютно все тая дали се смята за грешно, или не. Някой ще каже: "ама близките на самоубилия се и бла-бла" - да, вероятно те ще страдат доста, но желанието за живот си е изцяло автономно усещане и ако някой просто го няма, то аз не намирам причина да го съдя.

[clinical_dead]

Самоубийството е крайния резултат от тежък проблем, които те поглъща и обсебва. Тези неща са болестни състояния- депресията не е "лошо настроение" . Нещата не стават просто ей така.
Не говорим за решение на здравия разум. Да, аз ще кажа сега, че самоубийството е по-приемливо за мен, но ако намираш източника на проблемите си в някой друг? Ако знаеш, че този човек те е съсипвал? Да - пак не е оправдано! Възможно е да грешиш, а и как ще му отмъстиш така? Не е ли идеята да живее с угризения или да стада дълго.

Мисля си, че не бих убила друг човек. Не и по-лесния начин . Аз съм работила с оръжия и знам, че те са твърде лесни за употреба, за да се раздават ей така на хората. Представата за оръжие масово се изгражда от телевизията (сещате се за сцени с оръжие, нали?). Хората са твърде глупави за да им се повери нещо толкова опасно.
Масово се смята, че е адски лесно да се застреляш или да опреш пистолета на някой за да си решите проблема.

[Libra]

Мисля, че трябва да направим някакво разграничение на нещата. Някои говорят за отмъщение чрез убийство, други - за това да избереш - ти или той.

Аз по принцип не разбирам отмъщенията. Според мен са безсмислени. Ако някой ти стори зло, ти, отмъщавайки му, не му показваш, че е сгрешил, а провокираш още злоба и омраза в него. И става една безкрайна игра на гоненица, в която, ако целта е да се стигне до справедливост, никога не се излиза от омагьосания кръг.

[Kristo]

То няма разлика.
Причините за двете могат да са едни и същи, често са подобни.
Методите са едни и същи. Бесило, куршум, отрова, ножка.
Резултатът е един и същ - труп.

Защо да виждаме разлика?

[Boleyn]

Всичко е толкова хипотетично и индивидуално, че докато не ти дойде наистина до главата, не можеш да кажеш на 100% как би постъпил.

[slighter]

животът... (твоят или нечии друг) не е някакво случайно явление, че да имаш право го прекратяваш когато си искаш. Още по-малко пък има смисъл в сравняването на такива действия. Оправдаването или осъждането на каквото и да било деяние отново е само в рамките на човешката преценка за някаква конкретна ситуация.
Ще се повторя... но много по-трудно е да осъзнаеш как най-добре да изполваш дадено свое право (в случая правото на живот), отколкото да тръгнеш да съдиш кой има право на това и кой не.
Убийството и самоубийството не са неща, които просто може ей така да поставиш на кантар... те са краен акт, който може да е породен от безброй много причини с безброй много последствия... затова и няма как обективно да се оценят две толкова широки понятия.
Предполагам вашата дискусия с "колегите" е била породена от някаква конкретна ситуация, но ако тръгнете да излизате извън рамките на тази ситуация нещата се разводняват прекалено много и всеки може да излезе прав или крив... и се отпелсваме към някакви дървени философствания...
Затова е най-добре в такива дискусии по общожитейски проблеми да има някой, който да играе ролята на "арбитър" (напр. учител по философия), който да ръководи дискусията и да следи тя да не се отплесва по разни знайни и незнайни клонове и пътеки...

[Acapella]

По-тежко престъпление (за да не употребявам думичката "грях") за мен е убийството, защото това е решение, което нямаш право да взимаш. Човек разполага със собствения си живот и може да прави с него каквото намира за добре, но убивайки, ти играеш ролята на съдия (какъвто не си), който решава кое е правилно и кое не е. Много малко са ситуациите, в които човек заслужава да бъде наказан по такъв начин.
Не подкрепям самоубийствата, но и не ги осъждам, защото чрез самоубийството ти вредиш единствено на себе си. Ако говорим за близките на самоубилия се, то тогава трябва да говорим и за близките на този, когото убиваш и така този фактор се обезсилва.
Иначе, разбира се, не се смятам за способна на нито едно от двете деяния и го казвам с пълното съзнание, че животът може да се преобърне по всякакъв начин. Но да ... като цяло убийството под каквато и да е форма не е решение.

[Bragi]

Аз съм го казвал и преди и си държа на позицията - самоубийството е висша форма на слабохарактерност
Предателство спрямо себе си, спрямо близките, спрямо хората борещи се с по-големи проблеми, спрямо човечеството като цяло
Като такова, то е най-низкото нещо, за което мога да се сетя в момента

Убийството от своя страна може да бъде оправдано (морално ако не законово) в толкова много случаи

No contest - самоубийството е много по-долно


едит:

И нека сме наясно - евтаназията и самоубийството са коренно различни неща

[MidwinterSun]

Тръгнах да пиша, пък то се оказа, че вече има човек, който почти изцяло (с изключение на поправките в курсив) е изразил и моето мнение

По-тежко престъпление (за да не употребявам думичката "грях") за мен е убийството, защото това е решение, което нямаш право да взимаш. Човек разполага със собствения си живот и може да прави с него каквото намира за добре, но убивайки, ти играеш ролята на съдия (какъвто не си), който решава кой има право да живее и кой не. Много малко са ситуациите, в които нечие убийство е оправдано.
Не подкрепям самоубийствата, донякъде ги осъждам, защото чрез самоубийството ти нараняваш жестоко хората, които те обичат. (Разбира се,) Ако говорим за близките на самоубилия се, то тогава трябва да говорим и за близките на този, когото убиваш и така този фактор се обезсилва.

Пък по отношение на ситуациите, които оправдават извършването на което и да е от двете деяния: що се отнася до убийството, нещата са нормативно регулирани - самозащита. Някой преди в темата беше казал, когато изборът се свежда между теб и мен, аз избирам себе си. При самоубийството пък можем да разглеждаме нещата от гледната точка на морала. За съжаление, животът може да бъде жесток понякога и човек да изгуби всичко - от близките си до здравето си. Евтаназията може да послужи като доста добър пример. Когато битието ти е опразнено от какъвто и да е смисъл да живееш и ти не желаеш да си намираш нов... бих могла да разбера защо такъв човек би избрал да спре да живее.

[Плазмодий]

По-лошо е убийството щото ще живееш да го излежиш, освен разбира се ако не комбинираш със самоубийство, което е доста модерна тенденция напоследък. Като малък често мислех по тия въпроси, особено какво ще стане ако мен ме няма - ами реално нищо няма да стане, когато умре и последния човек, който ме помни ще изчезна. Затова реших да напиша поне една книга та да пребъда хахаха

Безнадеждно тъпо е поставен въпроса иначе

[Надежден Случай]

Въпросът е поставен точно така,както е било предвидено. Стига се оплаквахте!

[вечен студент]

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

[zritel]

Важното е, че продължава да се движи...

Он: Няма Он - мнението ми е в общи линии като на Acapella и MidwinterSun

[fak]

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

ooooo, ama ти не си ли би тоягите 2, 3, 5, 10 пъти за последните 5 години..

[Надежден Случай]

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

Ако има нещо,което не върви на добре,това е чувството за хумор.