Стихотворения на форумците ІІ

[Sols]

Изповед

Живея в свят от мъка изтъкан
Понякога я виждам във очите ти
И в моите я има,точно там
Където вечер ронят се сълзите ни
Нощта е тъмна и студена,без звезди
Една цигара осветява тъмнината
Ала и тя безмилостно гори
Припуква леко,нарушава тишината...
И бавничко умира. Като нас
А всъщност не умираме ли всички?
...е,аз искам искрено във моя сетен час
Да съм обичана. А ти не искаш ли?

Попринцип не обичам да поствам мои неща. И кълна се - не съм депресар...

[Jamesmagno]

^ На границата на клишето, но не я прекрачва, а отива в класиката, но е И свежо - браво!

[fak]

о да.. много свежо.. като извадено от хладилник.

[syggeryk]

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата й светла, нежна мила
страшна сила заизвира.

Объркан тук безделният койот
забавя без да иска своя ход;
нещо непознато в него се надига
със сила нова, пълна, жива.

Неясният му трепет щом съзира,
безгласното си знание за миг събира,
из необятното пространство го запраща
и клетникът в неземния капан се хваща.

За думи време не остава,
вълчицата по пътя продължава,
а той се чуди и са мае
дали това реалността е.

И ето не минава и секунда
и без следа от никаква почуда,
с плахи стъпки тръгва той напред,
обгърнат от магията навред.

От този ден нататък - с воя -
на света за този миг припомня -
за вълчицата със Дара, дето
показа истинския Господар - Сърцето.

~~~~


Смисъл няма, няма и да има.
В безкрая всеки сам си се намира.
И всички хора, духчета и животинки
са на нищото печат, а на себе си - картинки.

Дали звездите ще изгреят сутринта
или Слънчо ще засвети през нощта,
Луната няма и да ще да възрази,
но.. "О! Чудо е това! О! Време за мечти!"

Треви, дървета, планини;
облаци, звезди, мъглявини;
събират се и в шепа на дете,
простират се и в ширното Небе.

И няма нито криви, нито прави -
и нито в разлика живеем.. или забрави?
В граници оплетени понякога се скитаме,
но веднъж осбоводим ли се - със вечността политаме..

И пак наново.. във вечно новия безкрай,
където Аз съм Ти, а пък Април е Май.
Където огънят съзнанията ще възпламени,
където нито имаме желания, нито същини.

~~~

Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят.

В стая - мрак. А в мрака - огледало -
царство на безброй и една реалности.
В тъмнината то единствено видяло
тишина навред и силует без граници.

"Две плюс две" във хаоса се изгубва;
свещта от своя пламък се разтапя.
Венера с Марс пътека пак си търсят,
та в края й прекрасно да угаснат.

Угаснат ли - се Слънце ражда,
огрява то и слепите площади.
А спра ли да броя - тишина настава -
в мен си Ти, а мен ме няма.

~~~

Никой нищо не знае,
в никой нищото спи,
във нищото всичко това е,
от което изтъкани сме ний.

На светлината сме любимо отроче,
на звука сме най-мили чада -
в света, в който всичко едно е,
в света на безрбой чудеса.

Никой нищо не знае,
не му и трябва дори -
той част от всички блага е
и в тях той цъфти ли, цъфти..

[Acapella]

Разпилява ни дъждовната ни участ
на уморени капчици тъга,
носи ни съдбата към по-пусти,
по-стари и изсъхнали места;
времето пред нас се преобръща,
простират се морета и сега,
хората по есенно се мръщят
на остарелите, пропуснати лета;
разделят ни - студените сезони
и как да се намерим по света,
когато вместо в кладенци от обич,
сме се превърнали в облаци с вода.

[Ер Малка]

Аз не съм писала от много, много време, но преди много обичах да си нахвърлям разни спонтанни миниатюрки.
Ето едничка.

Стихче за вазата.

Какво ли си мислят вазите
когато се трошат в стените?
Разбират ли те омразата,
с която ги хвърлят жените
щом отново пияни се връщат
мъжете при своите любими?
Знаят ли как се преглъщат
залъци мъка... колкото дини...

[Jamesmagno]

Ранно-есенно

Мудно залита листо позлатено
с бавна нехайност земята улучва
Гледам го толкоз съсредоточено
сякаш край мен друго хич не се случва
Иначе хора говорят, минават
мъжките песове женски обграждат
Все нещо движи се, все нещо става
но повече някак... листото е важно

[Jamesmagno]

Мръзнем под вейките,
хвалим луната,
пием по пейките
с лед под краката...
Твойте ръце,
дето все са различни,
в мойте ръце
стават ергономични.
Биографична
е нашата среща,
странно привична
и зимно гореща.
Любов и холера,
навън си е мор.
Тихо треперя,
преглъщам със зор,
бавно замръзвам,
а уж съм влечуго.
Трепнеш и ти -
и от студ, и от друго.
Чувам през якето
и питието
колко спокойно
ти бие сърцето.
...
Виното свършва,
тресе ми се тялото,
само сърцето
горещо е цялото.
Е, и ръката,
но твойта е в нея,
в някакъв смисъл
от тебе живея.
...
Ставаме рязко,
полузаскрежено,
тръгваме някъде
и постепенно
някак на зимата
й е простено -
ходим ли двамата,
не е студено.

[noshtna_straja]

Първото ми мнение изобщо във форума е тфа

посветено на мизерната сутрин след некаф купон

( правописните грешки са нарочни, а главните гласни са за северозападналите ударения )


КИБРИТ

Последна клечка кибрит
в кутишката се въргаля,
посягам аз да запаля
последната си цигара...
Обаче кфо стана -
клечката ми изгасна,
и некой ме фрасна...
Щото се размърда
оня кретен на пода.
Стана нещо, седна
и си бръкнА у джоба.
Оттам запалка извади
и ми я даде пича.
Тя па нещеше да пали -
тфа на нищо не прилича!
Писна ми и се обърнах
с жестока болка в главата
и отново захърках,
лежейки си на земята.
Излизам после навън,
небръснат и немит,
и ходя като във сън
да си търся кибрит.
До нонстопа се добрах,
провлачвайки крака,
но в джоба кат бръкнAх
веднага осъзнах,
че имам четри стотинки,
а требват пет за кибрита
и нeще да ми го даде
продавачката пробита!
А цигарата ми видeх
на три се е скъсала,
просто вече умрeх бе,
мама му стара!
Егати къф късмет
и егати махмурлука,
скапан ден проклет
ама не ми пука!

[Jamesmagno]

Да ям? Не, мерси.
Да спя? Я пък ти!
Дай ми да пия,
да пея, да вия!
Дай ми драскам
дайте ми ласки,
дай ми с небе
да се самоубия!
Дай ми Луната
дай ми нещата,
които идиотите
тъпо не искат!
Ах, грандомани!
Мегаломани!
Малкото само
не щат и се кискат...
Смейте се, гадове!
Вашите ядове
също кат' ваш'те
мечти са огромни!
Тромави търтеи,
скубани мъртви,
от всичко красиво
блестящото помните!
Ха! Пожелавам ви
златни да станете
да не остане
човешко по костите!
Яжте диаманти!
Пийте брилянти!
Едрейте телесно
- душевно да постите!
Мрете в съня си!
Спете в смъртта си!
Гледай надолу, прасе,
яж помия!
Да ям? Не, мерси.
Да спя? Я пък ти!
Дай ми с небе
да се самоубия!

[FloWersOfEviL]

Вятър, усмивка, влакове,
мост, надежда, ентусиазъм.
Индустриална Дружба, блянове,
моментна радост, спазъм.

[Jamesmagno]

Метни крака си върху моя
и запуши уши с юргана,
по улиците свърши боя,
но стана тя каквато стана...

Затуй предлагам да осъмнем
ръка в ръка и крак връз тяло,
че инак трябва да се гръмнем,
че майката си е ебало...

Хапи гърба ми, раменете,
а аз ще хапя твоя задник.
Навън се хапят като псета,
но под чаршафа ни е празник.

Народът блее до зори,
а аз приспивам те със строфа...
До теб най-хубаво се спи
пред национална катастрофа...

[Grigorov]

Дъгите над пътя изглеждат неизбежно
изтрити и в канавката дрипльото с халба
вдига наздравица в чест на всеки грабеж
безнадежден, а денят пияно догаря:

"За гражданска война жадувам! И разруха
да обсипе черния ми сън и дъждове
от илюзии и власт, славно и бурно,
да удавят в екстаз всичките мои синове!"

Залезът проблясна във гама от мъка и срам,
засегнат от тази молитва крайпътна:
"Защо ли ме тласна отново, луна, аз сам

да скитам в нощта и през утрото мътно,
забравил за себе си, червен и пиян,
да умирам в безтебие хиляди пъти?..."

[Jamesmagno]

Ах, как ви мразя, сливици!
Ах, гърло, как те мразя!
Ах, как ще взема вилица
и бог да ви опази!
"Медец яж и лимони!"
Forget it! Да го духат!
Пък нека гърлото ми
да тъне във разруха!
Ще хвана нож, резачка,
отраз ще ви откина,
до смърт ще ви намачкам,
'ко ще да се спомина!

[Ангел]

Среднощно недоносче:

Виновен
На Л

Да бъдеш мой'та сладка участ -
мой обвинител, съдия и палач -
за теб би бил същински ужас:
усмивки от мъка и радостен плач.

Дирене няма из мой'та илюзия:
намерих те, близо си - факт.
Но близостта се явява преклузия
за постигане на пакт и такт.

Умисъл, средства, състав и деяние...
Последната дума...е просто желание:
не гони със присъдата тежко послание -
накажи ме!...
__________(...С едно оправдание)