Зимни спортове 2012/2013

[Das Erste]

Тъкмо изгледах записа от смесената щафета и въпреки че знаех победителите, страшно ме изненада Тора на тази последна обиколка. Но пък то не е толкова изненадващо, защото говорим за Бергер все пак.
Как да е, радвам се за норвежките, ама хич не започнаха добре с тази наказателна и според мен Хорн е по-добра за първи пост от Фенне.
През цялото състезание Словакия, Украйна, Полша, Чехия водеха, пък накрая се изложиха малко. Щях да се радвам домакините да си извоюват още един медал.
Леле, румънките обаче какво състезание направиха, евала. Че даже и ни избутаха от класирането по точки за Сочи... Жалко, че така се получи, ама здраве да е, ще очакваме Европейсто в Банско.

[Das Erste]

Е, не, ненормално състезание беше! Страшен край на Световното! Много се радвам за Бьо, молех се Свендсен да не го изпреварва и да остане втори. Доволна съм от първите три места, браво на Шипулин!
Да го е яд Фуркад, че не взе медал, че даже и след брат си завърши! Наистина много арогантен беше в това състезание, много ме ядоса.
Както и да е, Норвегия над всичко!

[Търговецът на кристал]

Тоя сребърен медал на Шипулин как го изстрадах аз, леле... Щото точно на последното голямо изкачване преди финала бяха съвсем рамо до рамо със Свендсен.Аз бях застанала точно там и крещя: "Айде, Антон, оп-оп-оп, але-але, Антоооооон!" Ама така пищях баш в центъра на чешката агитка (а не е препоръчително да викаш за руснаци, когато наоколо има чехи), че Шипулин ме чу. А знам, че ме чу, защото се ухили и веднага ускори. Само се молех да устиска до края, че после имаше още малко разстояние до финала.
Честно казано, ми е безразлично за Бьо.
Разочарованието за Моравец беше огромно обаче - не мога да ви опиша за каква атмосфера става дума, когато се спомене името му. 20 и кусур хиляди ревват като един. Той беше единственият състезател, на когото му знаехме точния брой наказателни обиколки, просто защото целият стадион му броеше точните изстрели с небивал рев.
И малко ме е яд, че Краси не участва, разбира се, но поне имах шанса да си поговоря (макар и за съвсем малко) с Габриела Соукалова и Тея Грегорин.

А, да - и видях Павел Ростовцев. Постоя известно време точно пред мен, докато обсъждаха нещо с един от другите руски треньори. Та може да се каже, че компенсира, задето не се засякох с Рико Грос. Павел си ме радваше и като състезател (и сега като треньор е голяма муцуна, пък и ми е мил покрай трагедията, която преживя), ама не вървеше да го харесвам наистина, щото тогава си давах и живота за Рико и Свен, та някак не ми се виждаше политически коректно. Но когато той побеждаваше, не се дразнех толкова, колкото на победите на Поаре или, не дай Боже, на Бьорндален. А, да - днес и него го видях съвсем отблизо. Както казваше Баташов някога, "поразителна прилика с човек, казвам ви".

[Das Erste]

Леле, как ти завиждам!
Как беше да си говориш със Соукалова и Грегорин? Как успя да се добереш до тях изобщо?

[Търговецът на кристал]

Просто между женското и мъжкото състезание въртяха обиколки за разпускане с туристическо темпо и ги помолихме да спрат за секунда (аз нарочно не исках да съм на трибуните, защото там нямаш съвсем никакъв контакт със състезателите, а гледаш всичко на екран и си част от многохилядна тълпа, докато при нас имаше 2 реда хора покрай огражденията и си беше идеално, особено ако разбираш какво виждаш, а не чакаш на коментар от диктора и на ТВ предаване на екран). Дадоха и автографи на чаветата наоколо и бяха много мили. То не че имаше какво толкова да си говорим, ама имаше един нахал, дето явно си събира потници със стартови номера, та всъщност той ги привикваше. Обаче те вече си бяха дали своите, та беше малко неловко, ама се заговорхме как е минало състезанието, доволни ли са, уморени ли са - в това време разписаха по 3-4 автографа и офейкаха. Но и двете бяха много мили, а Соукалова направо изглеждаше притеснена от вниманието, което й оказват хората. Още не е свикнала.
А, да, и Дорен-Абер се спря при нас, ама наистина само за секунди и тръгна.
Сега качвам снимките във Фейса, след малко ще дам линк, ама предупреждавам, че са скучнички.

[Das Erste]

Соукалова е много симпатична. Днес след състезанието беше разочарована като финишира... Пък Дорен-Абер сигурно ми е най-приятна от французите, жалко, че не е в много добра форма тази година и даже се е отказала до края на сезона, за да си подобри формата.


Чакам снимките с нетърпение!

[Търговецът на кристал]

http://www.facebook.com/media/set/?set= ... 837&type=3

Заглавието на албума е заради сефтето, което направих в Остерсунд преди точно толкова време. Беше 30 ноември 2006 година и 4-те дни, последвали тази дата, до днес са едни от най-щастливите в живота ми. Днес беше страхотно, но тогава наистина... ми, не беше за вярване. Беше си преживяване, излязло от приказките.

Ох... догодина пак, живот и здраве.

[Das Erste]

Много са яки снимките, нищо, че не са много фокусирани. Супер е било и мястото ти е идеално, все си мисля, че там е най-хубаво докато гледам по телевизията.
Мале колко близо си била до Свендсен

П.П: И между другото в предния пост съм объркала двете французойки, аз говоря за Бруне, пък съм написала друго. Ще ме извиняваш.

[Търговецът на кристал]

Е, някои са на фокус, недей пък и ти. Но да, аз си знаех, че искам да съм точно там - бях си заплюла мястото, докато гледах по телевизията. За женското състезание бях на втора линия, защото отидох по-късно, но за мъжкото си бях съвсем на огражденията - бе, на 2 метра от екшъна. То хубаво, Свендсен, Свендсен, ама в момента наистина нямам състезател, дето да ми е особена тръпка, макар някои да ме радват повече от други.
Виж, в Йостерсунд беше страшна работа - така виках по Свен Фишер (ама наистина колкото ми глас държи), че той се обърна да види коя е тая лудата, дето крещи така по него и щеше да се убие на един завой. Оф, аз оттам имам страшни истории - бях с Боран Хаджиев (предишния треньор на жените ни) на трасето, а Юри (предишният треньор на мъжете) беше на стрелбището. И се обажда по радиостанцията на Боран, за да му каже как са стреляли нашите момчета, а аз дудна на Боран: "Питай го за Рико, питай го за Свен! Питай го за Рико, питай го за Свен!" И, съответно, на следващите стрелби той се обажда и нарежда: Краси - 0, Кирчо - 2, Грос - 0, Фишер - 1 (примерно). Та така, до края на състезанието даваше отчет и за тяхната стрелба, а после дойде да се запознаем специално (това беше още първия ден и към онзи момент се бях запознала само с Боран и Витали Руденчик) и да види коя е тая лудата, дето го накара да следи стрелбата на още един отбор. Но си призна, че Рико бил любимец и на дъщеря му, така че бил свикнал до някаква степен. Която степен се оказа почти никаква, след като ме опозна мене.

[Das Erste]

На мен ми трябва да отида на едно състезание и да крещя на воля, че майка ми скоро ще ме изсели, надувам й главата постоянно. И на всичкото отгоре не й давам да си върши къщната работа и я карам да идва да гледа с мен.
Днес по време на мъжкото състезание виках на Свенсен да не изпреварва Бьо, пищях от радост когато Фуркад пропусна на последна стрелба (не, че ще ме чуят) и честно казано ми беше много противен днес като влизаше постоянно пръв на стрелбището и изпреварваше още по втора обиколка...

[Търговецът на кристал]

А, аз поне докато си бях у дома, си виках с майка ми заедно - с нея споделяхме едни и същи любимци, та не е имало драми. Наистина са ни чували през един етаж. Виж, в снукъра е друго - веднъж се бяхме скарали много лошо покрай един финал на световно първенство.

[assault]

Колкото до биатлона... гледам сериозно и осъзнато от около 1996 г (+/- 1 година), преди това също се зазяпвах. Вечните ми любимци ще си останат Рико Грос и Свен Фишер, от жените - Катето Дафовска, Лив Грете Поаре, едно време харесвах и Катрин Апел. В съвременния спорт няма състезател, който така да ме пали и вдъхновява и заради когото да вдигам кръвно, да си гриза ноктите, да викам така, че да ме чуват съседите през 2 етажа (всъщност май само Краси Анев, защото е изключителен талант), но определено не понасям Бьорндален. Поне преди беше така, днес се хванах, че му стискам палци за медал, което не е било никога, ама никога. Арогантността на Фуркад също не ми допада, нито пък доминацията на Свендсен, макар да му признавам таланта и силата.
?

Свендсен кога, по дяволите, е бил тотален доминант. И ако някой е арогантен, то това определено е Свендсен. Само виж в преследването кво направи.

Пишеш и за Аамод, ама това състезание 2006-та имам спомен, че бе доста неравностойно. Имаше някакво огромно прекъсване, като даже помня, че на запис гледах след 10-ти номер.

[Das Erste]

Свендсен че си е арогантен, така е. Но както каза Ангел Искрев, когато си толкова добър, можеш да си го позволиш. Не виждам нищо лошо в това да е самоуверен, да има самочувствие. Когато си спортист, трябва да си арогантен, за да печелиш. Ако си скромен и се примиряваш с по-лоши резултати, там и ще останеш. А Свендсен просто си поставя по-високи цели и ги постига. По-лошо щеше да е, ако самочувствието и арогантността му бяха без покритие.
Фуркад ме ядоса с това, че на масовия старт постоянно изпреварваше и влизаше първи на стрелбата, като че се застраховаше пред Емил. В края на краищата си изхаби силите, не стреля добре, завърши 10ти, пък норвежецът беше 3ти...

[assault]

Така...прочетох ферманите, които са изписани и да пиша/оборвам и всякви глупости да драскам.
Аз пък се кефя именно на добрите бегачи. Винаги ме беше адски яд за Ларс Бергер, щото това момче, ако стреляше колкото Бьорндален, преспокойно го побеждаваше. Бьорндален няма забравя в Солт Лейк Сити и в Торино какви стартове направи. Великан!!! И още ме е яд, че не се отказа след Ванкувър с феноменалния коефицент от състезания/победи. В Торино отиде да става най-титулувания олимпиец в историята, да задмине Бьорн Дели, но адски малшанс го гонеше. В първия ден на игрите, съботата, в първата дисциплина, почна с 2 грешки, а Грайс стрелна нули. Изоставаше с 20тина секунди след 4тата стрелба и не можа да ги стопи. След това в спринта се осра много мощно, но в преследването бе повече от феноменален. Стопи минута и половина сигурно и в последна обиколка беше победен от....Венсан Дефран. Тоя урод никога не го бях забелязвал, но тогава направи нещо нечувано. След това Ларс Бергер, ако не се лъжа, осра щафетата и дойде масовият старт. Цяло състезание водеха с Томаш Сикора и на последна стрелба решиха да направят един подарък на Мики Грайс. 2010-та пак изтърва индивидуалното. А специално като ски-бягане, нека не забравяме, че Бьорндален е печелил и кръг в световната купа по ски-бягане
Много велик момент беше и при последното състезание на Фишер и Поаре. Финалът в Осло-Холменколен, когато тримата бяха ска до ска и с фотофиниш Бьорндален мина Поаре.
Световното 2005та също бе уникално. Норвегия нямаха титла в щафета от 1966 или 1967г. и тогава я спечелиха, беше голяма битка с руснаци и беларуси.
При жените не бих казал, че съм имал любимка, обикновено сезон за сезон са там нещата. Но винаги съм се кефил на Уши Дизел и ме беше яд, че не успя да вземе индивидуален златен медал на олимпиада, просто феноменална бегачка.
Тора Бергер ме впечатли в последните 2-3 години. Болна от рак, но се завърна и в момента няма равна. Поклон пред нея И особено щафетата миналия петък. Е няма такава драма. Никога не бях виждал подобно нещо. 16-ти бяха, изоставаха с 1.23 на 3ти пост, но спечелиха.
Яд ме е, че Нойнер се отказа толкова млада, щото можеше да строши някое рекордче на Форсберг, но нищо, сигурен съм, че до 2-3 години ще се завърне.
Поаре ми беше любимка по едно време, още ми става супер кеф, като се сетя в Оберхоф 2004г. как ги смаза буквално във всички дисциплини.
За Гьоснер-какво чудно има, че момичето бяга толкова бързо. Все пак тя има сребърен медал от зимна олимпиада в ски бягането, когато бе само на 19 години....
--------------------------
Ските алпийски дисциплини. Е няма такъв спорт, особено за практикуване. Там дълги години бях фен на Яница Костелич, най-великата скиорка за мен. Ако не бяха контузиите, можеше да постигне по 3 пъти от това, което направи. Само като се сетя как в Солт Лейк сити бе на крачка и тя да е с 4 златни, и ме хваща яд за тия няколко стотни от италианката. Следващите години тя много се разви и в скоростните дисциплини, даже в Бормио 2005-та година взе златен и в спускането. Съответно продължаваше да си мачка в комбинации и слалом. За жалост в Торино имаше проблеми със сърцето, ако не се лъжа, и пропусна спускането даже, а в другите дисциплини не бе на чак същата висота-все пак спечели злато в комбинацията и сребро в Супер-Г-то.
Брат й Ивица и той е феноменален спортист, но ме е яд, че така и не успя да вземе златен на олимпиада. В Торино бе много напред след спускането, но тогава имаше един период след световното в Санкт Мориц 2003-та, когато стана световен, до 2008-ма, когато беше доста назад в слалома, та не успя да се възползва и даде титлата на Тед Лигети. Съответно 2010та почти същото стана, само че Боде Милър спечели титлата, а Рацоли му взе слалома.
Бодето Милър винаги ме е кефил. Няма такъв изрод като него. Живял в планината като малък, откъснат от цивилизацията, е развил сой собствен стил и въпреки това има победи във всички дисциплини. Махна се от отбора на САЩ, направи си собствен и продължаваше да печели. След краха в Торино не вярвах, че ще направи нещо във Ванкувър, но той тотално ме опроверга със злато, сребро и бронз.
От сегашните определено не харесвам Линдзи Вон. Тая джофра до отказването на Костелич и падението на Першон не можеше да спечели нищо, а дори след отказването и залеза им, тя пак така и остана с победите си за световната купа. На световни първенства и Олимпиади спечели няколко златни медала, но като цяло за човек, който скоро ще стане рекордьор по победи, е леко абсурдно да не може да печели световни/олимпийски титли.
От предишните се кефех и на Лаше Шус. Е тоя на световното 99-та отиде и им обра медалите във всичките 5-дисциплини, като в дисциплините, които не спечели, беше на супер малки разлики от шампиона. (при все че слаломът му беше доста средняшки, той успя да води след първия манш и във втория просто не рискува, за да си вземе медала) Еберхартер ми беше доста антипатичен, за разлика от Херман Майер. Но той пък след катастрофата така и не успя да влезе в същата форма отпреди.
В момента се кефя на Тед Лигети как ги маже като течен шоколад върху палачинка в гигантския слалом, Хиршер ми е леко медиен балон, въпреки че има голям талант. Свиндал е по стъпките на Шус/Аамод.
---------------------------------------
Ски-скоковете. Фен бях на Адам Малиш, но той се отказа преди време. Носител на 4 медала от ЗОИ, като всичките пъти бе надскачан от....Хари Потър, или иначе казано-Симон Аман. Това момче по 3-4 години се губи, но дойде ли Олимпиада, няма равен и смачква конкуренцията. И Свен Ханавалд не можа да спечели индивидуален златен медал заради това момче. Преди и японците имаха страшна школа, но в последните години доста западнаха. Същото се отнася и за финландци и немци. Финландците след отказването на големия Яне Ахонен нямат топ състезател. Немците и те не могат да се похвалят, сега се появи някво лапе Велингер, на 17 години, дано па вземе да наруши статуквото. Австрийците от 2006 насам може да се каже, че са тотални монополисти на ски скоците. Особено Шлиренцауер показва уникално постоянство. Кофлер, Моргещнерг, Лойцл също правят силни сезони, но ги редуват и със слаби. Норвежците са стабилни и там.
---------------------
Ски бягането.
Е там сега подкрепям Марит Бьоргин и Петър Нордхук. Уникални спортисти. Яд ме е, че 2006-та в Торино претърпяха норвежците зверски крах. Само 2 златни взеха и хиляда сребърни и бронзови медала. ЗЛатните бяха на Аамод и Ларш Бистол, а ски бягането, дето се очакваха много златни медали и биатлона тотално се осраха. Бьоргин взе само 1 сребърен медал, а Смигун от Естония бе голямата звезда. Сега Ковалчик бая дава отпор на Бьоргин, като в Тур дьо Ски е пълна господарка.
При мъжете Колоня и Нордхук са недосегаеми. Много се накефих 2006-та, когато в последния ден, в последната дисциплина, Джорджо ди Чента взе златния медал на 50 км.
Оф, ае утре ще пиша за северната комбинация, фигурното пързаляне, бързото пързаляне с кънки и хокея, че ми се доспа.

[assault]

Понеже не мога си го променя мнението за Аамод. Тогава беше прекратено състезанието, като преди прекъсването водеше Пиер-Емануел Далсин . Та Аамод спечели едно състезание, което не протече по нормалния начин, което, разбира се, оказва влияние върху самото състезание.