Тълпят ли се пред Сорбоната развълнувани родители?
Аспарух днес решава повече съдби, отколкото през 681-ва...
"Новинар"
[ 2006-07-21 ] Атанас Семов
България е единствената европейска страна, в която приемният изпит в един университет е събитие от национална значимост, което влиза във "водещите новини" на телевизиите... Никъде другаде въпросът "какво ще се падне" не вълнува общественост, медии и власти... Никоя друга образователна система не поставя приемането на бъдещите си висшисти в зависимост от сравнението на два неясни цитата или няколко исторически дати...
Да не говорим, че е направо немислимо пред Сорбоната, в двора на Хайделберг или на поляните край Оксфорд да се струпат хиляди потни татковци и треперещи майки и лели, които скупчени на групички около ВЕФ на рамо да чакат "какво ще се падне", та да реши съдбата на чедото им... Хиляди хора - зарязали работата си, трепали се да пътуват цяла нощ от Силистра или Царево. И похарчили хиляди левове за... уроци.
Извън иронията въпросът е повече от сериозен: какъв образователен проблем решаваме, като питаме уж най-силните си младежи за личността и времето у Далчев? И какъв е смисълът от него, след като същите развълнувани родители пред сградата се питаха: "Че той тоз учи ли се?" и дори "Тоз пуйет ли беши?..." Чухме го на приемния по български език и литература. Както на изпита по история чухме "Че баш пък Аспарух ли да се падне...", а по време на изпита видимо притеснено момиче тихичко помоли да я подсетят Дебелянов и Вапцаров "в кой век бяха живели точно?"... Точно както завършващи юристи (петокурсници!) пишат "сАдия", "изпАлнение" и "Портогалия"...
Така големият Аспарух ни отведе за пореден път до още по-големия въпрос за нашето средно и висше образование, които се срещат в драматична и неравностойна битка в средата на юли всяка година. И до несъмнената констатация, че механизмът на приемните изпити у нас е неефективен, неадекватен и неевропейски. В повечето високо развити страни на практика приемни изпити няма - или ако има, изглеждат по радикално различен начин (есе, което пишеш вкъщи, тест за обща или езикова подготовка и др. - колкото да се отсеят тези, които наистина са се объркали...).
Припряното изписване на припряно и почти неосъзнато зазубрени "теми", подготвени незнайно от кого, не може да бъде смислен изпит. Какво проверяваме с него - знания и умения или друго? Къде се учи онова, което се иска на приемните изпити? През 12-те години в училище - или в събота към дванайсет - на частно? Приемният изпит се оказва проверка повече за амбициите или платежоспособността на родителите и всякакви близки и далечни роднини, за които е решаващо важно, че "внучката са я приели за кандидат-студентка"...
Да не говорим за съдбовността на този вълнуващ изпит - малко разсейване, докато пишеш, или точно тая тема изпусната, защото мачовете или гаджето - и край! А и малоумието, наречено "редовна военна служба", придава на изпита още по-драматична значимост...
Ленивост или криворазбран традиционализъм крепят отживелицата "приемен изпит" и ни пречи да прекопираме по стар навик от Европа и Америка модерните образователни механизми?...
Още повече че днес абсурдно трудният приемен изпит (известно е, че той е най-трудният в цялото следване...) превръща явяването в мания - ужасът, че след време детето може съвсем да не успее да влезе принуждава родителите още по-вманиачено да се втренчват в първия след училището приемен изпит и го превръщат в най-важния ден в живота на младия човек.
Ако достъпът до ВУЗ е почти свободен - и можеш ако не тази година, да се запишеш на следващата (когато и ако решиш, че наистина ти е нужно), убеден съм, напливът ще... намалее! И правилно - висшето образование трябва да бъде цел само на онези, на които то наистина ще даде нещо - реално вършещ работа документ, реално приложими в професия знания...
Вместо това днес у нас кандидатстването е по-важно от следването, следването - от завършването, а всичко това - от големия въпрос какво ще правиш после... Манията да се следва - ведро обслужена от десетки частни и направо домашни ВУЗ-чета и филиали, които приемат всеки, който се спъне край оградите им - днес се е превърнала и в чудесно 5-годишно спасение от безработицата и безпътицата в България. Заради "здравите ученолюбиви традиции" на истинските българи те дават мило и драго "да изучат чедото си" - без значение какво точно ще завърши, важното е да има заветното висше образование, което "дядо ти на мен не успя да ми осигури"...
Сигурен съм, че поне 80% от днешните български студенти учат специалност, различна от тази, която биха искали, или изобщо без да знаят защо точно тази... Резултат от уморената мания "внучката да учи вишо" - на всяка цена, независимо какво "вишо" и къде - важното е ДА УЧИ! Така вместо традиционната ни гордост колко ученолюбив народ сме, вече се превърнахме в най-ВУЗ-олюбивия народ... За реално учене никой не говори - вълнува ни "следването". И на практика ученето и наученото в училища няма никакво значение за по-нататък. Поради което и то, наученото в училище, става все по-малко и все по без значение...
Това ни отвежда до още по-болезнения въпрос какво изобщо дава българското училище? Знания? Умения? Навици? Възпитание? Професия и поминък? Съвсем очевидно е - нито едно от тези неща (с твърде бегли изключения). Днешните абитуриенти на България излизат от школото все по-неграмотни и по-зле възпитани - и все по-малко притеснени от това. Разбира се, има прекрасни български младежи - но те изглеждат все по-самотно в морето от чалга, ММС-и и тревица, в която преминават дните на повечето ученици.
При това днес повече от всякога е вярна поговорката "Учи, за да не работиш". Работодателите открито избягват да назначават висшисти, а колкото по-образован си, толкова по-трудно е да си намериш съответна работа. Или въобще добре платена. Ако обаче не учиш и станеш автотенекеджия, да речем, ще си изчукваш, сред музика и закачки, поне стотачка на ден. Ако обаче си се изучил могъщо и си станал учител, лекар или университетски преподавател, ще дочакаш същата стотачка след поне 10 работни дни... И пак толкова - дори да се пребориш за място в министерство! Ако пък се блъскаш още 4-5 години за докторска степен, освен две буквички пред името ще прибавиш и още 30-ина на месец. Колкото прави на ден най-мързеливата келнерка в извънсезонно капанче...
И ето го поредният абсурд - манията за висше образование у нас съжителства с масово пренебрежение към него като академична продукция и като цена... 3 лева за малка ракия в добра кръчма е нормално - но 15 лева за учебник е "егати цените"!... Същите родители, които "дават мило и драго да изучат чедото", надават и кански вой, ако поредният министър дръзне да спомене думата "матури"...
А решението е сравнително просто:
- в училище да се придобиват устойчиви и наистина полезни знания (трайна и пълноценна грамотност);
- те се проверяват със сериозни изпити за дипломиране, най-общо наречени матури - при които учениците от цялата страна са равнопоставени;
- резултатите от тези матури директно отварят вратите на ВУЗ-овете, понякога придружени от елементарно допълнително пресяване - и няма приемни изпити "сега или никога";
- истинското пресяване е... пазарно - високите такси за следването възпират случайните минувачи;
- в същото време, за да няма имуществен ценз, има разгърнати механизми за стимулиране (връщане на таксите на най-силните студенти, което осмисля и изпитите вътре в университета), кредитиране (безлихвено, дългосрочно, наистина социално) и ангажиране на бизнеса в подготовката на реално нужните му кадри;
- и всичко това - под пълния контрол на държавата - но на основата на ясна и устойчива политика за образованието (навсякъде без изключение силно подкрепяща и насърчаваща!).
У нас засега всичко това липсва. За да го има, е нужен само мукает, казано на коалиционен език. Или на политически език - малко воля.
Време е!
...
Р.S БЛАГОДАРЯ ЗА СТАТИЯТА
ПО ХУБАВО ОТ ТОВА НИКОЙ НЕ ГО БЕШЕ КАЗВАЛ ЖАЛКО ЗА ДЕЦАТА (не за тия със ъъъ семейния Бизнес) 
Не че се правя на многознаеща,но това са фактите(завърших у-ще 1990)