не, Иво.
Пази си парите за бъдещото ти гадже, за да му купуваш цветя, бонбони и чадъри с мотиви от картини на френски импресионисти (какъвто впрочем имам и ме е страх да не го умокри дъжда, че да не му се разтекат боите )
но пък приемам, че съществуват всякакви хора - просветени, необразовани, красиви, грозни, тесногръди
с различни ценности и приоритети.
Напоследък много често се сещам за разни неща от детството си.
И не задължително за случки.
Спомням си огромен розов котарак за четвъртия ми рожден ден, спомням си моливник с чекмеджета, мокета вкъщи, шарени кламери, закачени един за друг върху пердето в квартирата на леля в Слатина, розовия антибиотик, който пих отново там, портокалите върху торта на село, изплютите и наредени в редичка дъвки на братовчед ми. Сладолед с шапка, изкуствен портокал с портокалов сок вътре, царевица върху пица, спомням си куклата ми Синди с червената рокля и една друга кукла Синди, как веднъж майка и татко се прибраха и ми донесоха кристални фигурки, пъзелите с Мини маус. Дядо яде чай с лъжица от супа. Събрала съм си малки охлюви в тенджера и те са изпълзели през нощта. Мама ми е пратила цял кашон с холидейки, за да не ми е скучно на село. Разглеждам албум, който съм си кръстила "Мама булка и тати без брада".
Всички бяха млади и здрави. Прабабите ми бяха живи. С едната веднъж си подхвърляхме един намачкан на топка жълт потник, с който бях веднъж, когато ме полази щипалка. Същата тази баба казваше на възглавниците "топчинки".
Веднъж брат ми се разплака, защото не исках да изям черешката, която ми подари.
Мама работеше в сладкарница Малина.
Просто не мога да повярвам, че това никога повече няма да се върне.
Много, много искам да се.
Искам да взема черешката и да гушна баба пак.
"Quiero hacer contigo lo que la primavera hace con los cerezos."