Та си мисля - нЕма ли да е по-лесно да се приеме този малко по-реалистичен облик на любовта, вместо тия въздушни кули, дето всички сме ги градили? Не може ли да се приеме, че всички просто се стремим да създадем стабилна клетка за продължаването на вида, като за целта търсим най-адекватния партньор в зависимост от няколко елементарни критерия.
Обичаш, ама не знаеш защо - тцъ, подсъзнателно всички знаем! Произвеждане на здраво потомство и евентуалното му увардване, докато ни зареже - те тАва е тайнствената и необяснима причина. Инстинкти, слепи и всемогъщи.
Другите хубави работи за Любовта, дето е симбиоза, и дето не можеш да дишаш без дадения обект - то това е много хубаво и много топли и едни такива тръпки минават нагоре-надолу по кожата и всичко е някак си различно... Та това нещо си има име - наркоза - химикали, бълбукащи из мозъка и кръвоносните съдове. Които химикали наред с бълбукането изкривяват ама абсолютно всичко - възприятия, идеи, настроение, поведение. Пък наркозата е опасно нещо.
Та няма нищо лошо в това да се влюбиш в мечтата си, да я проектираш нейде или върху някого/нещо - както няколко души споменаха (и аз се присъединявам), любовната наркоза е силен извор на вдъхновение и стремежи. Ама проблемът иде оттам, че шансът тази наркоза да се обърне и да ни изрита с юмрук в лицето е много голям, когато причинителят на хормоналното отделяне е друг човек. На хората по принцип не е хубаво да се вярва и разчита прекалено (мммдаааммм), щото точно тия въздушни кули най-лесно падат.
Но пък също тъй гореспоменатата алкохолна наркоза действително не е лош лек за аварирала любовна такава. Аз за разбито сърце на пияна глава не съм чувал
А пък на сутринта след алкохолна наркоза болката в разбитото сърце обикновено отстъпва пред по-неромантични болки и проблеми - клин клин избива, дето се вика 
Именно затова мрачните типове, които сякаш перманентно ходят с дъждовен облак над главата си, имат такова очарование за младите момичета.
