Уау. Просто УАУ е представлението, от което се връщам сега.
Ще започна отначало.
Днес не смятах да ходя никъде. Дори на форумната. Даже имах намерение да остана до по-късно на работа.
Тогава, изведнъж Ерка ми прати това:
Със следния текст:
"ИЗНЕНАДА!? Писах, че днес и на 18 декември са ПОСЛЕДНИ за годината представления на "СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА", а те се оказаха съвсем ПОСЛЕДНИ... И МИ Е МНОГО МЪЧНО... ДНЕС ИМА САМО 13 продадени билета. Ултиматумът на "Сфумато" е: ако не станат 60 до довечера, няма да се играе. Това беше... Кой видял, видял... Току-що ми го съобщиха... Не мога за толкова кратко време да измисля още 50 човека, които да поканя, по-скоро да помоля да дойдат. Пиша това тук. Ако някой реагира, ще звънна до касата да съобщя. Дали са ни време до 16ч., доколкото разбрах...
Жалко. Играеше ми се това представление – исках да кажа някои неща чрез него... И те не са репликите ми в спектакъла, не.
Както и да е. Ходете на театър, хора. Но избирайте какво да гледате.
Ех, толкова исках да изберете НАС, не предлагаме боклук, а напротив – струва ми се по реакцията на гледалите го досега познати, повече непознати, хора: представлението ни ги беше доста развълнувало...
Така свършват нещата – за миг, за два, за час, за два, за ден... Но най-често финалите са... неочаквано кратки и не навреме. Така и не се научих в този живот, че нещата приключват за миг. Като катастрофи.
Ето, публикувам това – без надежда. Просто като някаква вяла, последна реакция. Елате, ако не сте го гледали и ако имате интерес. Колко е часът? 14. Е, два часа."
За тези от вас, за които е tl;dr съкратената версия - поради малкия интерес на постановката, тя може да не бъде играна повече.
Ерка, каза:
- Хайде, хайде, хайде да я спасим!
Аз помислих и отговрих:
- Ами хайде!
Събрахме се общо 4 човека и.. отидохме. Нямах високи очаквания (играе се в Сфумато, никога не съм го чувала, и от това, което прочетох, не ме привлече въобще като сюжет), наречете го предубеденост или умора (мисля, че беше от двете по малко), а може би това бе и една от главните причини толкова да се впечатля.
Сюжетът, декорите, актьорите, начинът, по който владяха сцената, всичко, всичко, всичко бе.. УАУ.
За първи път ми се случва всички актьори да играят прекрасно. Замислих се, дали не е от малкия им брой (общо петима). Ами.. не, в "Копой" са двама.. и какво? И самият факт, че публиката е така близо до сцената.. направо те вкарва в сюжета. Беше наистина изумително, четирима от петимата актьори са толкова млади, а играят в пъти по-добре от доказани такива в Сатиричния или ТБА.. Играят, а аз им вярвам, разбирате ли, вярвам в техния морал, честност, истерия, грубост, насилие, в тяхната.. подлост ако щете. А учителката... ах... тя играеше с поглед, дори нямаше нужда да говори.
Тази постановка измества "Летище" от първото място и.. няма да е за кратко, убедена съм.
И така.. става дума за "Скъпа Елена Сергеевна", играно в Сфумато, следващо представление - 18 декември (дано се случи). Горещо препоръчвам.
Още само едно нещо ще кажа.. което казах и на Ер, когато си събирахме багажите от седалките.. А. А. ряпа да яде.