За или против изневярата сте??

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 09:45

Aми виж с цялото ми уважение бракът ми е 7 годишен...Странна птица си...Доколкото познавам женската психика,ако една жена обича наистина, тя даже и не си помисля за изневяра...говоря за истинска любов, не някакви сурогатни чувства.

Мнение от **Crematory** » 18 Юли 2006, 09:50

Аз за моя не мисля, за негова мисля

Човек трябва да е подготвен. Аз мога да изневерявам без никакви проблеми със съвестта си, наложи ми се да го науча.В момента съм избрала да не го правя, защото обожавам съпруга си и знам, че не мисли по начина, по който аз мисля за тези неща. Не бих го наранила никога. А че съм странна птица - факт. Не мога да го оспоря, а и не искам

iliyan · Мнение от **iliyan** » 18 Юли 2006, 09:53

KEDI написа:Aми виж с цялото ми уважение бракът ми е 7 годишен...Странна птица си...Доколкото познавам женската психика,ако една жена обича наистина, тя даже и не си помисля за изневяра...говоря за истинска любов, не някакви сурогатни чувства.

Ейй. И горе се чудихте, кои били свестните във форума. Снощи се получи един гаф с lorie(1459 поста), който поправих. А KEDI виждате ли я? С почти 30 поста по никакъв не може да породи съмнения относно светостта си. (Как се изразих, ама на свестен същестува ли такава форма "свестността")

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 09:58

Уважавам те за което

И аз по свой си начин съм такава,но не по отношение на изневярата(моя или негова)

Но затова светът е интересно място за обитаване,защото всеки си е една вселена

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 10:03

Илян караш ме да се чувствам неудобно

не съм толкова свястна,но ти явно си приятел,което пък МНОГО ме радва

iliyan · Мнение от **iliyan** » 18 Юли 2006, 10:08

KEDI написа:ти явно си приятел,което пък МНОГО ме радва

Да де, това си го знаеме

Как ще се чувстваш неудобно? Аз нито за момент не съм се чувствал тук неудобно и бих допълнил където и да е

Кефя се супер много

Особено на заблудени хорица, които си знаят своята.

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 10:38

Добре, спирам да се чувствам неудобно

Апропо къде си сега

Скачай в Skype-а

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 11:20

В момента съм избрала да не го правя, защото обожавам съпруга си и знам, че не мисли по начина, по който аз мисля за тези неща. Знаеш ли има една поговорка,че грехът започва в главата,в тази връзка четейки поста ти стигам до извода,че е решение,а всяко решение подлежи на промяна и неминуемо ще нараниш съпруга си one day

Така че мисля никой не може да избяга от себе си

Въпросът е наистина да Не го искаш,а не да се спираш

Надявам се разбра нещо

Мнение от **Crematory** » 18 Юли 2006, 13:14

Разбрах.

А до момента, в който взаимно си даваме желаните неща, решението няма да подлежи на промяна

А когато стана майка - хептен

KEDI · Мнение от **KEDI** » 18 Юли 2006, 14:24

Амин дай Боже!!!Желая ти го от цялото си сърце

black_lady · Мнение от **black_lady** » 28 Юли 2006, 22:41

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг.

Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. "Ела да те прослушам в офиса ми". Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: "Долу в барчето под вас съм". Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: "Ами качвай се де". Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. "Мила, толкова малко време оставаме сами". Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: "Все едно не си изцяло моя". А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. "Обичам те", повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

inaccessibility

не пречи - всеки и свободен да прави каквото си иска...

друг е въпросът, ако в цялата ситуация има заченки на сериозна връзка...

^Lady_Of_Winter^

Аз лично съм твърдо ПРОТИВ изневярата. Ако съм с някого, съм с този човек и това си е. Другото за мен са курвенски прояви, независимо от пола! Такива хора за мен са гнусни.

Обичаш ли някого си само с него. А хората, които се правят на широкоскроени и много толерантни към партньора си и казват, че биха приели неговата изневяра, само извиняват лекото си поведение и това, че те самите биха изневерили на половинката си! Не искам да засегна никого. Изразявам лично мнение!

^PrincessA^ · Мнение от **^PrincessA^** » 29 Юли 2006, 22:15

^Lady_Of_Winter^ написа:Аз лично съм твърдо ПРОТИВ изневярата. Ако съм с някого, съм с този човек и това си е. Другото за мен са курвенски прояви, независимо от пола! Такива хора за мен са гнусни. Обичаш ли някого си само с него. А хората, които се правят на широкоскроени и много толерантни към партньора си и казват, че биха приели неговата изневяра, само извиняват лекото си поведение и това, че те самите биха изневерили на половинката си! Не искам да засегна никого. Изразявам лично мнение!

respect!

Мнение от **Crematory** » 30 Юли 2006, 13:13

^Lady_Of_Winter^ написа:. А хората, които се правят на широкоскроени и много толерантни към партньора си и казват, че биха приели неговата изневяра, само извиняват лекото си поведение и това, че те самите биха изневерили на половинката си! !

Ми да. Изневерявала съм. За това бих простила изневяра. Защото за една изневяра може да има много по-други дълбоки психологически фактори, от колкото просто едно "леко поведение". И тогава ме мислеха за к***, но не ми е пукало особено. Нито пък сега би ми пукало, ако взема,че изневеря. Това си е мое решение , на което съм поела последиците, включително тази. И все пак защо сега не изневерявам? Защото мъжът ми успя да излекува (или поне така си мисля) раните, които друг ми нанесе и заради когото бях такава.Защото избрах този начин да съм му благодарна за всичко, понеже знам,че за него това е важно. Бла, бла, бла. Но първия момент , в който се усетя наранена от него, ще отида при друг. Това е моят начин за самозащита, колкото и глупаво да звучи...Защото не мога да напускам...Никога не съм могла, дори онзи...