Въпрос на принципи

[Мила]

Начи, хич не ми се занимава, ама
1. Тотално сте омазали концепцията на темата
2. Калифорния и Имортълката са много сладки, дай боже да не им мине идеализма
3. Не съдете, за да не бъдете съдени.

[Ангел]

Я и аз, понеже не съм влизал във форума от седмица, да изтръскам тукА едно мнение...

Принципите не са константи - дори във физиката се сещам само за две абсолютни (на Планк и пределната скорост на светлината). Принципите са антропогенни. Всичко с човешки произход (а и с биологичен, че и всичко изобщо) се променя - неизбежно е (освен горните две <а, да - и периодите на ядрен полуразпад на елементите, ама то е функция от времето, чийто ход е зависим от дълбочината на гравитационния кладенец, така че пак не е точно константа>).

Да вярвате че имате ненарушими и непроменими принципи е сладко (наивно). Да ги следвате до края на живота си без дори да обмисляте развитието им е тъжно (дори няма да обяснявам защо - ако не ви е времето да го разберете, няма как да ви го обясня).

За морала може да си дискутираме години наред, но самото съвременно разбиране на концепцията е опорочено, така че го отричам в цялост.

Етиката е друга бира (обичам бира ). Етиката е собственото, оригиналното усещане за редно и нередно, за допустимо и обратното, за приемливо и не. Етиката обаче е така накована простете френския ми от „морала“, че отвърстието към нея е широко като Бранденбургската врата. И през него се изливат какви-ли-не наплодени от процъвтяващото ни общество лепкави нелепости (няма да изброявам).

Но замълчи, сърце! Стига общи приказки.

За „изневерите“ (,чиято ясна дефиниция е крайно субективна):
Бил съм и от двете страни (хъ-хъ).
Когато бях от потърпевшата страна, нямах житейския опит да реагирам разумно. Но все-пак потърсих варианти за оздравяване на връзката. В този ред на мисли и контекст, напълно съм съгласен с Inc (няма да я повтарям - ровете назад).
В ролята на „натрапникът“, нещата опират до мироглед. Рационализацията на информираното и доброволно встъпване в тази роля е съвсем просто. Кой съм аз, че да съдя дамата, която ме е предпочела пред другия човек, с когото имат неофициална връзка (омъжени не пипам)?! Ако знимавките с мен допринасят по някакъв начин за нейното емоционално и физиологично благосъстояние, не виждам разумна причина да се дърпам (в общия случай - ако се окаже гадже на някоя мутричка, определено имам разумна причина да се дърпам, но мъжете <и жените> със собственическо поведение не са предмет на дискусията).

Още малко рационализация:
Средната продължителност на живота на мъжете в България по данни на ООН от 2006г. е 69,5 години.
25 от тях за мен са минало. През последните 25,5 (ама по-скоро към 30) е доста вероятно да нямам нито желание, нито възможност да се занимавам с този род забавления. Определено искам семейство, така че къмто 30 е разумно да се задомя (предпочитам да не съм с бастун на дипломирания, освен ако не изглеждам като Хаус). Това ми оставя около 5 години за подобни дейности. Повече време съм прекарал в университета, а да ви кажа - изобщо не го усетих...

*uck yeah, че от

...
живота със грубите
лапи челични
...

ще събирам всичко, което мога!!!

Щастието.
За това съм изписал стотици думи в този форум. Ровете, ако ви се занимава.
Вкратце, Щастие може да се изпитва само в настоящия момент. Бившето сега (миналото) може да бъде източник на Щастие само в настоящето. Щастието не може да има проекции в бъдещето. Надеждите и мечтите са много приятно нещо. Но могат да носят Щастие само от миналото (при сбъдването си; алтернативно - тъга и разочарование, ама „който ни играй - ни пичели“ и „съмтаймс люн“).

А Поли написа нещо много готино и си позволявам да я перефразирам: няма грешни виждания по въпросите.

Ели също нацели много добре: „...не е до годините, а до човека“.

В крайна сметка, единственият съдник, с когото е оправдано да се съобразявате, сте самите вие - никой друг няма да ви съди така сурово и така справедливо.

[Kristo]

А това, деца, се получава когато пуснеш котката да цъка по опциите у форома.

[MidwinterSun]

Ангеле, изцъка ми се цъкането на твоя пост...

[Ангел]

[FloWersOfEviL]

Кхъм. Разликата е, че в общия случай "взимам стоката" след като я опозная, а не обратното : )

И ти откъде знаеш дали изневерява, или не?! Това или го научаваш във връзката, или при директен разговор. Но при директния разговор, когато не сте във връзка, ти не можеш да получиш истинския отговор...

Ми.. не. Предпочитам да няма подобни директни разговори. Ако някой е с мен, за мен е ясно, че да ми изневерява (примерно) е немислимо. Ако не е - значи не съм го опознала достатъчно преди това. Тези разговори са вид подсигуряване, от което аз не желая да имам нужда, както и насрещната страна : )

Но.. наистина рядко съм получавала разбиране, когато съм опитвала да го обясня : )

Хем искаш да не ти изневерява, хем не искаш и подобен разговор да водиш и да му кажеш, че не обичаш. Твоите ценности в тоя свят са си чисто твои и не могат да бъдат еднакви за всички. Центърът на вселената не си ти. Ти може и да си мислиш, че не е нормално да изневеряваш, но не за всички е така. И най-лесният начин да го знае човека отсреща е да му го кажеш.

Ако някой е с мен, за мен е ясно, че да ми изневерява (примерно) е немислимо.

Това го осмисли

Начиии,, as I guessed before, нищо не си разбрал. Но аз спирам дотук : )

[Плазмодий]

Според мен колкото по-рано осъзнаем, че не можем да очакваме от някого цял живот да ни е лепнат за д-то, толкова по-щастливи и освободени от предразсъдъци ще бъдем. И това не се отнася само за любовните връзки.

Не можем да очакваме, но винаги се надяваме да се намери такъв индивид, макар и тайничко. И затова и продължаваме да търсим докато ни писне или намерим

Може да звучи остаряло, смешно и дори несериозно казано от устата на момче.Но наистина го мисля.Не бих простил изневяра и не бих изневерил - и дори не защото го смятам за неморално, просто не го разбирам.А, аз не правя неща, които не разбирам.

Не би, а бил ли си поставян реално в такава ситуация? Или просто си говорим наизуст щото това съответства на обществения морал и ни помпа егото с илюзии за достойнство и благородство. Някъде из актуалните теми беше споменато, че принципите стават такива, когато са утвърдени или отхвърлени в реални ситуации. Ще прощаваш и ти и другите дето толкова пламенно защитавате романтичната (не използвам "идеалистична" щото около тая дума винаги мирише на драма) и вечна любов, но звучите твърде убедени в нещо, което я сте изпитали, я не (на мен лично не ми стана ясно).
А всъщност по-голямо впечатление ми направи агресивното ви желание да не допускате изневяра в никакъв вариант до сетния си дъх. Разбира се всеки има право да си вярва в каквото иска и да го прокламира и защитава както иска, особено на виртуалната ни платформа. Прекрасно е и желанието ви да бъдете отдадени на един човек изцяло и той да бъде отдаден напълно на вас, и аз искам това. Но изневярата е въртележка, на която даже и никога да не се качиш, винаги ще имаш възможност да го направиш. И това е възможност, която винаги ще ви слага прът в колелата, ако не я отчитате като вероятност и променлива.
Ето сега ви казвам - изневерявали са ми и съм изневерявал и болшинството от вас по-скоро ще ме обявят за безпринципен и прочие обществени грехове. Дали пак бих изневерил - по-скоро не, гадно е. Но не отхвърлям възможността да го направя, щото не съм константна точка във време-пространството, и нещата около мен и в мен се случват с или без мой контрол. В тоя ред на мисли, не мисля че имам принципи, а модели на поведение

И да се прищъпвате епидермално - редовно и безпринципно!

[Boleyn]

2. Калифорния и Имортълката са много сладки, дай боже да не им мине идеализма

Пропуснала си и flowers of evil
Иначе аз се съгласявам с Евтим и с твоята трета точка.

[fluffy cloud]

Май изводът от цялата работа е, че твърде рядко някой взема решение в такава ситуация заради принципи. Ако искаш този човек, както каза Търговецът, ще си намериш оправдание. Ако се отдръпнеш от него/нея, пак надали ще е заради принципи(въпреки че се случва). Просто ще ти е кофти, че цялата работа е тайна и е зад гърба на някого. Пак въпрос на егоизъм.
Иначе по въпросът с изневерите, в един филм, мисля че "Fools rush in"(тематично заглавие) мацката се колебае между двама мъже и пита и двамата едно и също: "Ако ти изневеря и ти кажа, че много съжалявам и никога повече няма да се повтори, какво ще направиш?". Единият й отговори, че ще се наложи да й прости, щом обещава да не го прави никога повече. Другият каза нещо от рода на "Ще те заведа до най-близките скали и ще те блъсна, защото си ми предала, а после ще се хвърля и аз, защото не мога да живея без теб". Всеки сам си избира какъв отговор иска от половинката си.

[FloWersOfEviL]

2. Калифорния и Имортълката са много сладки, дай боже да не им мине идеализма

Пропуснала си и flowers of evil

Изживявала съм своя идеализъм, така че го смятам за абсолютен реализъм.

[Хермине]

Въх, още една интригуваща тема за любовта и още нещо... Измъчих се, но ви изчетох мненийцата и с ръка на сърце предлагам да създадем група, даже цяла секта на ИДЕАЛИСТИТЕ сиреч РЕАЛИСТИТЕ... би било добре да се подкрепяме, че сме на изчезване!

[Kristo]

Ще ви арестуват, не може да направите секта без разрешение на Комисията по вероизповеданията.

[marilyn]

Човек не знае какво му готви утрешния ден, затова не бива да казваме "никога". Животът има и нюанси. Замислих се по темата... обвързаният човек сам трябва да си пази връзката, ако има съмнение значи може би нещо куца. Не съм аз тази, която да мисли за чуждите отношения. Изпадала съм в такава ситуация и взех правилното решение тогава.. но всеки случай е различен и особен.. не мисля, че може да се обобщава.