Аз па тоя дори не съм го и чувала.
Преди време така цвилеха точно за "Вики, Кристина, Барселона" (че дори и тук) и щяха да ме бият, като казвах колко не МЕ кефи тоя филм. Отново - аз съм шантава понякога и харесвам разни шантави неща, филмът е шантав, но не е на вълните на моята "шантавост". И сигурно аз съм единствената, която получава позиви за повръщане, когато види Хайвер Бадем, както си му викам аз. Органическа ненавист изпитвам към физиономията му, просто ми е уникално антипатичен (к'во ти антипатичен, противен ми е). "Полунощ в Париж" ми беше къде-къде по-приятен за гледане, по-интересен и по-близък. Него пък други хора не са го харесали... и така.
Пък, Дид, за "Терминалът"... ох, просто... намирам, че това е най-топлият и човешки филм на Том Ханкс; историята е по-различна от всичко, което съм гледала досега, някои мънички моменти в него караха и сърцето ми да се усмихне дори - колкото и клиширани да бяха (примерно там, дето
полицаят си свали връхната дреха и загърна Виктор с нея, когато той излизаше навън; или чистачът, който тръгна срещу излитащия самолет, за да го спре). А и българският на Том е много забавен за слушане.

И това последното го казвам с най-голямо уважение към него и към решението му - защото можеше да предложи който и да е по-рядък език, или да остави сценаристите да се оправят сами, но е избрал именно българския за герой, който носеше само и изключително положителни черти и беше достоен, честен, изобретателен и работлив човек. А като добавим и едно такова усещане за камерност на филма, макар действието да се развива на супер пренаселения терминал; интересът ми към обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации и Катрин Зита Джоунс, която ми е един от най-ярките примери за красива жена в съвременното кино (пък и изобщо).... май стига толкова .
Най-обобщено - заради топлотата и човечността на филма, плюс всичко гореизброено.
