The_iMMortal_f написа:inc написа:Ако мъжът си струва - да. Това не значи, че бих му останала длъжна. И нямам предвид и аз да кръшкам за спорта и да му го върна - всеки има своя малък или по-голям порок, който другият търпи. И като казвам внимание имам предвид да мога да разчитам на него; както и той на мен.
С думи прости- ти си търсиш мъж, с когото да ти е удобно.Дали ти изневерява или не- няма абсолютно никакво значение, важно е да прави каквото прави, ама да се прибира при теб?Тъй ли?
Наречете ме старомодна, но мисля точно като california и по-добре да съм сама отколкото да мисля винаги - къде е пак, с коя е и коя поред му е..Не , мерси..
Не казвам, че няма никакво значение дали изневерява или не. И не безразборно и до безкрай. Но ако се случи, ще го преживея. Предпочитам да кръшка, вместо да заложи семейните ценности, защото (например) е пристрастен комарджия. Или да пропусне рождения ден на детето ни, защото е работохолик. Човек, стига да иска, може да прецени кой е най-важен за него и да го доказва с дела.
Нека е удобство това, което търся в мъжа. Но за цял живот инвестиция, мисля, че е достатъчно значим критерий, че да си струва.
Разбира се, че можеш да си живееш щастлив, романтичен и моногамен. Далеч съм от отричането. Просто този модел е толкова скован и и поставя хората в ситуация на една излишна обсебеност. и Не мисля, че е толкова универсален и меродавен за всяко семейство, че да се заклеймяват двойките, които не се впшисват в представата за прекрасно приказно съжителство.
Creating memories...
Nankuranaisa.