Процеса на смяната на турско-арабските имена не е бил само непосредствено след освобождението. Голяма част от имената са сменени след преврата през 34-та. Нищо не пречи сега процеса да се поднови. Аз не съм фанатик и не казвам, че в България категорично не трябва да има никакво турско име. Нека селищата, където има население с турско самосъзнание да си стоят, но неприятното е че има места, където българското население е мнозинство, а името абсолютно ненужно е турско.Snow-White написа:Имах предвид, че е нелепо имената да са останали такива с времето и сега след 134 години някой изведнъж се сетил да ги променя. За постосвобожденския период е ясно - то тогава и масови изселвания на турци е имало (моля някой по-запознат с историята да се включи ако съм в грешка). За Георги Димитров нищичко не знам, признавам си без бой.
Иначе по темата - лично аз съм против махането на Ботев от учебниците и мисля, че всеки българин би трябвало да е против. Отделен въпрос е, че в курса по литература (1-12 клас) се учат много глупави произведения, а има други, които са прекрасни, но не се учат. Това, обаче, е друга тема.
А иначе доколкото знам по време на освободителната война, много хора с турско самосъзнание се изселват от българското землище доброволно, тъй като се страхуват, че българите ще тръгнат да си отмъщават на тях заради петвековното робство.
Що се отнася за Георги Димитров ето виж какво пише накратко в Уикипедия:
Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката на Георги Димитров е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана от Коминтерна преди войната. След войната тази концепция вече не е актуална, тъй като засяга новите стратегическите планове на СССР в района. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС и се примирява със статуквото.
Ако ти е интересно, можеш да намериш доста книги по този въпрос